25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Лицето на българските медии

by newswriter on 20/09/2012
Kafene.net

Предупреждението, че е на възраст, не е глупава и е наблюдателна, което  направи Нели Крус в началото на срещата си с представителите на  българските медии, не можа да спре тъй нареченият им елит да се държи  както си знае.

Какво си е помислила комисарката, гледайки един до друг Валери Запрянов,  Тошо Тошев, Ирена Кръстева, Николай Бареков, Светлана Шаренкова и Славка  Бозукова можем само да се досетим. Наблюдаваше внимателно със  сдържаността на иконома Джийвс, вдигнал вежда пред "малко внезапния"  кариран костюм на господаря си.

Тошо Тошев припомни, че разбира от вестници, има най-голям стаж от  всички присъстващи /възраст да, но стаж като журналист едва ли, освен  ако не брои и годините в градския комитет/. 20 години  издавал най- печелившите вестници. Сегашният също щял да стане печеливш.

Петьо Блъсков каза, че изобщо няма нужда да се представя, защото всички  знаят кой е. Нели Крус не знаеше и трябваше да й обясни, че е основател  на свободния печат в България. "Колко паметника имате?" - попита тя. 

Отговорът, че те са от хартия, сякаш не й се стори достатъчно  убедителен.

Валери Запрянов направи публична забележка на подчинените си Любослава  Русева и Веселина Седларска, че работят в неговото списание, а подписват  писма, в които се твърди, че в България няма медийна свобода. Излиза, че и при него нямало, заключи обиден. Макар всъщност тя да била прекалена.

Тошо Тошев, според когото основният проблем на  печатните медии в  България е ДДС,  призова ЕК да интервенира за намаляването им и иронично  попита младата журналистка, която припомни, че въпросът за ДДС е от  компетентността на националните правителства, всъщност тя точно коя е.

На хвалбите на Николай Бареков в стил "съм най-прекрасен и уникатен и от  ден на ден съм по-съвършен" няма смисъл да се обръща внимание. А  нападките срещу колеги накараха повечето присъстващи да се почувстват  като гости, пред които домакините започват да си изясняват отношенинята.

Сашо Диков каза, че е българският Фидел Кастро.

Ирена Кръстева изрази убеденост /точно пред комисарката, отговаряща за  дигиталните технологии/, че се помни само онова, което се чете в  книжните вестници и книгите на хартия, а това, което се виждало на  екран, се забравяло тутакси. Всъщност на компютър главно се играели игрички. 

Минути по-рано Нели Крус говореше за значението на дигиталните  технологии. За българския издател обаче единственият начин да спечели /освен чрез кредити от близки на властта банки, в които са вложени държавни средства/  е левчето на будката.

Имаше реплики "Не ме прекъсвай!", "С парите на Алексей Петров ни омаскарява", "Заповадвай на сина си в къщи".

Инициаторите на срещата, които в никакъв случай нямат в борбата с лакти опита  на ветераните, едва успяха да получат думата. И поискаха мониторинг върху европейските средства, наливани в проправителствените медии. Може и да го получат. Нели Крус е и заместник-председател на ЕК.

Някои не се и опитаха да вземат думата, след като видяха кой се е подредил край масата. Други си тръгнаха явно отвратени.

Всъщност до края на срещата можеше да се издържи само от любопитство дали ще се стигне до бой.

А Нели Крус вероятно си е тръгнала тъжна. Такова нещо не можеш да пожелаеш и на най-заклетия си враг.