25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Блянът Сан-Стефано бе убит в Берлин

http://news.ibox.bg/interview/id_674461307

Акад. Георги Марков: Блянът Сан-Стефано бе убит в Берлин

Евгений Еков


Акад. Георги Марков, директор на Института по история при БАН, пред news.bg

Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?
Българинът трябва да знае, че ако не бе жестокото смазване на Априлското въстание през 1876 г. нямаше да има Трети март. Тъй като император Александър ІІ не е искал да воюва, за да не последва съдбата на своя баща, който е погубен от поражението в Кримската война от 1853-1856 г. Но жестокостите извършени от башибозука, предизвикват реакцията на славянофилското движение, което тогава е много влиятелно. Начело с Иван Тургенев и Лев Толстой движението настоява, че братята-славяни страдат под турското робство и трябва да има война. И е цяло чудо, че тя се е състояла.

Нямало ли е и външни фактори, които са повлияли за избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г.?
Обединена Германия също е повлияла много силно за избухването на тази война. Образно казано, зелената светлина за започване на военните действия от руска страна се дава от Берлин. Веднага след обединението й главното внимание на Германия е съсредоточено съвсем естествено върху Франция и затова канцлерът Бисмарк се опитва да насочи чрез нова руско-турска война великите сили към Балканите.

Значи Бисмарк няма онази пагубна роля за освобождението на България, за каквато сме учили в учебниците по история?
Още през 1976 г. акад. Константин Косев в дисертацията си „Бисмарк, Източният въпрос и освобождението на България" застъпи тази теза и си навлече невъобразим гняв. Истина е, че конгресът на великите сили от юни-юли 1878 г. се провежда в Берлин, но тези, които разпокъсват на него Сан-Стефанска България са Австро-Унгария и Великобритания, а не Германия. Но оттогава до днес като се каже Берлински конгрес гневът ни като нация се стоварва върху „железният канцлер". Дори и в народните песни, в които след Берлин се проклина Европа като „блудница Вавилонска", се споменава името на Бисмарк, а той има определена заслуга за националното ни освобождение.

И все пак Бисмарк е демонстрирал и друго отношение към нас българите...
Да, през 1890 г. има една негова среща със Стефан Стамболов във Виена, след като той вече е свален от новия император Вилхелм ІІ от поста на канцлер. Тогава той заявява пред нашия държавник, че знае, че Македония е населена с българи, но представителите на великите сили не са се събрали в жегата през лятото на 1878 г., за да се занимават с етническия фактор. Те са се събрали там, за да отчетат, казано на съвременен език, как да защитят своите геополитически интереси. И е бил прав!

Но не се ли прехвърля цялата отговорност за разпокъсването на българските земи само върху Берлинския конгрес? Със Сан-Стефанския договор, например, Северна Добруджа е дадена на Румъния.
Така е. Русия дава на Румъния Северна Добруджа като компенсация, че запазва за себе си Южна Бесарабия, въпреки, че първоначално румънският парламент и крал Карол не искат тези земи. Но, както се казва, апетитът идва с яденето и през Балканските войни Букурещ поисква Южна Добруджа като компенсация за разширяването на България в Македония и Тракия. А през Първата световна война румънските власти предявяват претенции към територията, която се заключава между крепостите Силистра, Русе, Шумен и Варна. Ето как искат да се разширят чисто геополитически. По същия начин и Сърбия не се спира в стремежа си да завладее все нови и нови български земи след като получава по силата на договора от Сан-Стефано част от Моравската област.

Отрицателите на Трети март твърдят, че със Сан-Стефанския договор се създава „Велика България". Имат ли някакво основание?
Сан-Стефанският договор наистина включва в пределите на Княжество България почти всички български земи без част от Добруджа и Моравско, както вече стана дума. Това обаче не е „Велика България", а е Обединена България. Неслучайно Петко Славейков създава веднага след освобождението вестник „Целокупна България". Това според мен е и правилният термин, който отразява обединението на българските земи. Ние никога не сме имали амбиции като „Велика Сърбия", „Велика Гърция" и други. Но за наше най-огромно съжаление, блянът Сан-Стефано бе убит в Берлин!

Тук неизбежно опираме до ролята на Русия и Германия в националната ни съдба...
Когато Русия и Германия, които последователно са ни покровителствали, са били в добри отношения това се е отразявало положително на националната ни съдба. Когато обаче тези две велики сили са били в сблъсък на континента, от това България само е губила. И цялата ни нова и най-нова история е изпъстрена с примери в това отношение. На това се дължи и тази наша злощастна съдба, за разлика от тази на нашите съседи, които избираха за свои съюзници все победителите в двете световни войни.

Бихте ли ни посочили конкретни примери?
Да вземем една Румъния, например, която френският премиер Клемансо нарича „малката латинска сестра" и по време на Парижката мирна конференция прави Велика Румъния. Тя и до днес продължава да бъде под покровителството на Франция. Докато Гърция като морска държава е под патронажа на Великобритания. Всяка балканска държава сама търси покровителството на една или друга велика сила. Така се поражда и сателитният синдром на тези балкански държави. Всеки има своя покровител, понякога тези покровители се сменят. И днес на полуострова също продължаваме да търсим покровители или, ако използвам термина на Джордж Оруел, Големият брат.

Това ли е същността на „Балканизацията", която разглеждате обширно в последната ви издадена от „Военно издателство" книга?
Определено е това. Освен това в моята книга "Балканизация. Геополитическо явление в конфликтознанието" искам да докажа, че великите сили балканизират Югоизточна Европа с цел да постигнат своите егоистични великодържавни интереси. В книгата съм събрал и лекции, с които се опитвам да обясня защо терминът „Балканизация" е влязъл в световния речник като нещо отрицателно. И смятам че съм успял.

Посланието, което носи вашата книга, е „Да кажем сбогом на Балканизацията!" Това не е ли твърде утопично с оглед реалностите?
„Балканизацията" трябва да спре, защото тя е вредна за всички балкански народи и ги лишава от тяхната независимост. Ако това не стане, ще продължим да бъдем инструменти в ръцете на великите държави. Балканите си имат своя история и великите държави трябва да спрат да дават зелена светлина на „Балканизацията"!