25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Единен план за социално-икономическо развитие

ЕДИНЕН ПЛАН ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ (НАРОДНО-СТОПАНСКИ ПЛАН) - Единното, всеобщо планиране е основен инструмент на социалното инженерство. Доброто се твори по план. В член 3 на Конституцията (1971) се казва, че "държавата служи на народа" и "като ръководи планомерно обществено-икономическото развитие на страната".

Това беше комплексната програма за развитието на производствената и на извънпроизводствената сфера. Планът се изработваше в координация с плановете в другите комунистически страни от Държавния планов комитет (с ранг на министерство), по указание на ЦК на БКП. Той беше обвързан с бюджета и се приемаше без дебати и винаги с пълно мнозинство от Народното събрание. Така се превръщаше в закон с особеностите на всеки закон от времето на комунизма. По време на изпълнението му в него се нанасяха корекции от партийни и държавни органи, а отчитането му се приемаше с “бурни аплодисменти”.

Поради ликвидирането на пазара и драстичното редуциране на  регулативната функция на парите, нямаше обективни показатели, по които можеше да се прецени какво и как е изпълнено. Планираше се и се отчиташе по вид продукт (яйца, книги, сгради, машини, представления, изложби и пр.) на основата на количествени мерки (бройка, килограм, метър, киловат и пр.). От кой вид колко е необходимо да се създаде и потреби в държавата, се определяше “на око”, след кабинетни размишления и камари от разнородни бумаги. По същия начин после се отчиташе и колко и какво е произведено и потребено. Това се наричаше “научен подход”. В него имаше рационален елемент, доколкото и докато се планираше и отчиташе в рамките на връзката произведено - потребено. За отоплителния сезон в предни години се изразходват толкова дърва, въглища, нефтопродукти, газ и електричество. Значи това се планира да се произведе или внесе, като се правят различни допускания за ръст или спад.

Ефектът на всекидневно равнище  от тази добронамереност можеше да бъде мъчителен. Изведнъж се оказва, че поради промени в масовите нагласи дървата са в излишък, а населението зъзне, защото се е самообзавело с нафтови печки самоделки, за които се купува дизел от бензиностанцията, но дизеловото гориво е свършило, защото то е планирано на друга база. За хаоса и произвола в планирането могат да се дават хиляди примери, но вън от политическата безпомощност на комунизма да се справи с този проблем, стои въпросът с познаваемостта на социалните процеси.

 

*    *    *

Централният план извеждаше вън от индивида мотивацията за труд.

В началото на октомври 1955 година в София се провежда "Републиканско съвещнаие по въпросите за повишаване на производителността на труда и намаляване себестойността на продукцията в промишлеността и транспорта, за намаляване на стойността на строителството". Съвещанието завършва с обръщение към работниците от страната, в което са наредени десетки призиви:

"Ние ви призоваваме да се борите...":

- "за отстраняване съществуващите слабости в работата на нашата каменовъглена промишленост, за увеличаване производителността на труда."

- "да използвате и разпространявате най-широко опита на първенците и новаторите в производството"

- "за бързо и качествено проучване на полезните изкопаеми"

- "да поддържате в пълна изправност електросъоръженията"

- "да уствоявате нови производства"

- "за ритмично снабдяване на народното стопанство със стандартен и качествен дървен материал"

- "за високо качество на продукцията" и пр., и пр.

Между призивите (вестникарска страница в размер А1) са наредени лозунги от същия характер:

"Бързо усвоявайте новата техника!"

"Повишавайте своята квалификация!"

"Давайте по-евтини и висококачествени въглища на народното стопанство!"

В Съвещанието взема участие държавното ръководство, присъстват челници в производството от цялата страна.

Подобни публични събирания запълват десетилетията на тоталитаризма.

Всичко, което би трябвало да бъде лично решение и индивидуална активност, е превърнато в политическо указание на властта.

 

*    *    *

Практически обществото не се познава, било то комунистическо или капиталистическо, не го познаваме, а трябва да се действа, да се вземат решения, които засягат същото това общество. Централната власт във всяка държава, а и всяко мащабно обществено начинание, е изправено пред незнанието. Вземат се комплексно аргументирани и ценностно обосновани решения, които водят до нежелани резултати. Такова беше Мюнхенското споразумение от 1938 година между Германия, Англия и Франция. Такава беше войната на САЩ във Виетнам през шейсетте години на миналия век.

Незнанието изисква минимална намеса в непознаваните обществени процеси.