19 юни 2018г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : М

Георги Марков - историк, академик

акад. Георги Марков
акад. Георги Марков
Снимка: БГНЕС

Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. в семейството на военния инженер от Военно-въздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война, което определя по-нататъшния интерес на бъдещия учен към военната история.

През 1970 г. завършва история в Софийския университет “Климент Охридски” с дипломна работа на тема "Германо-съветските отношения 1939-1941 г."

1971–1973 – проучвател във Военноисторическия институт, София.

1974-1976 - следдипломна квалификация и аспирантура в Института по история, БАН.

 През 1977 г. защитава дисертация на тема „Българо-германски отношения и връзки (май 1934 - август 1939)“ и получава научната степен кандидат на историческите науки (днес доктор). През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.

Постъпва на работа в Института по история към БАН (1977). През 1986 г. става старши научен сътрудник II-ра степен. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки с втората си дисертация. От следващата година е старши научен сътрудник I-ва степен (днес професор).

2004 – кореспондиращ член на Българската академия на науките.

В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в Нов български университет.

През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

От 1981 г. е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност.

Членства в научни организации и сдружения

          Член на:

          - Научния съвет на Института по история;
          - Научния съвет на Института за военна история;
          - Специализирания съвет по нова и най-нова история при Висшата атестационна комисия;
          - Специализирания съвет по военни науки при ВАК;
          - Научния съвет на Македонския научен институт;
          - Експертния съвет на Националния център по музеите, галериите и изкуствата при Министерството на културата;
          - Националния комитет на българските историци;
          - Националния комитет за балкански изследвания;
          - Националната военноисторическа комисия;
          - Българското историческо дружество;
          - Съюза на учените в България;
          - Collegium Germania.
          Председател на българската секция на смесената българо-руска историческа комисия.
 
Членства в редколегии и издателски научни съвети
          1995 – Главен редактор на сп. „Исторически преглед“.

 

Участие в съвместни научни проекти
          1. Български национален въпрос (1996-1997) - ръководител на проекта.
          2. История на българите, т. 2 и 3 (1998-2006) - автор и редактор.
          3. Многотомна история на България (в 10 тома), т.8 и 9 (1996-2007) - автор и редактор.

 

Области на научни интереси
          1. Съвременна история на България и Балканите;
          2. Международните отношения и външната политика през XX в.

 

Преподавателска дейност
          1993 - Национална академия за театрално и филмово изкуство. Лектор по "Нова история на България".
          1993-1994 - Нов български университет. Лекции по "Нова история на България".
          1994 - Военна академия, София. Лектор по "Военна история на Третото българско царство".
          1998-2006 - Нов български университет. Лекции по "Нова история на България".
          1998-2006 - Софийски университет "Св. Климент Охридски". Лекции по "История на държавните институции" и "История на българската администрация".
 
Езици: немски, руски

Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 г. - за неговия съществен и признат принос в развитието на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в национален и европейски мащаб.

Почетен гражданин на Балчик от 28.07.2006 г. и на Тутракан от 15.08.2014 г.

 

Някои публикации:

  • 1984 – „Българо-германските отношения 1931–1939“
  • 1989 – „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913“
  • 1991 – „Българското крушение 1913“
  • 1995 – „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916“
  • 2006 – „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919“
  • 2012 – „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 - 1913“

 

В становището си във връзка с новата (2016) учебна програма по история, изготвена от Министерството на образованието и науката, отбелязва: "Историята е ДНК на народа и всеки народ си има историческа съдба. Ние си имаме нашето ДНК и не трябва да го подменяме и не бива да правим компромиси с историята".