19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : П

Прошко Прошков

Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 година в София. Завършва Техническия университет - инженер по автоматика и системотехника.

Работи четири години в Германия по проекти за програмно осигуряване за индустрията и за моделиране и оптимизиране на трафика в железопътния транспорт. Ръководил е проекти за изграждане на информационни системи.

Той е един от учредителите на партия ДСБ. Кмет е на район "Лозенец" от ноември 2007 година след балотажа срещу кандидатката на ГЕРБ и бивш шеф на БНР Поля Станчева.

На 15 май 2011 е избран за кандидат на ДСБ за кмет на София след вътрешните избори. На първичните избори в Синята коалиция за кандидат-кмет на София печели с 12 959 гласа срещу Владимир Кисьов с 8696. Така той става кандидат на Синята коалиция за кмет на София.
В предизборната кампания 2011 г. се представи много добре, но остана трети, след Фандъкова

и претендента на левицата Георги Кадиев.  В момента е общински съветник в София.

През ноември 2011 г. е избран в ръководството на ДСБ. Три месеца по късно, в края на март подава оставка от ръководството. Прошков разказва пред медиите,  че е приел поканата да стане член на ръководното тяло на ДСБ, защото е искал да види как функционира и дали е възможно партията и коалицията /синята/ да бъдат изведени на различно ниво. Но констатациите, които  председателят Костов направил  още през 2007 г.  - че ДСБ губи доверие заради постоянно влошаващата се позиция на партията в политическия живот, че не постига цели и демотивира привържениците си - и понастоящем оставали същите. Според Прошков подходът е погрешен, самият той е опитвал "да промени позиции за много неща, но това не се оказало възможно. "Посочих проблемите на форума на ДСБ-София, където участва и националното ръководство. В крайна сметка реших, че е по-добре да не се водя част от това ръководство - казва Прошков.

Прошков за  За ДСБ: "Основахме се като гражданска формация с най-силната декларация в историята на 20-годишния преход...Станахме партия, която прави само един ход напред, не мисли за близко бъдеще. Редуцирахме се до проект за оцеляване, или инструмент за оцеляване на върхушка и лидер в политиката. Не виждам големите политически идеи...  /"Дневник", 28 март 2012/

За Костов:  "За времето си като политик и държавник Костов е бил адекватен на това, което е правил. Това трябва да се отчита исторически. В контекста на оглавената от него партия ДСБ мисля, че трябва да задаваме въпроси. Питам ДСБ като гражданска партия редуцирана ли е до инструмент за оцеляване? Способен ли Иван Костов е да ни гарантира устойчивост, защото всяко лидерство има край? Най-малкото човек се оттегля от всяка работа. Кои са хората, които получават възможност да правят истинска политика? Каненето на млади хора на високи партийни постове само по себе си нищо не означава. Оценката ми в момента? Не разбирам напълно какво се случва. Не мога да разбера защо не искаме да чуем реален анализ. Ако търсим инструмент за оцеляване на един лидер, да се дадат аргументи защо." /"Дневник", 28 март 2012/

За участие в политическия проект на Меглена Кунева:  Нямам никакви предложения да ставам член на нещо... С Кунева се срещнахме след изборите. Установихме, че трябва да направим политическа среща с хората от нейния и моя щаб, защото след изборите се разбра, че вотът в София – моят и нейният, се припокриват. Хората, които масово са гласували за мен, са гласували и за нея. /"Дневник", 28 март 2012/ (Впоследствие официално се присъединява към движението на Кунева "България на гражданите".)

На 9 април 2012 г. Прошко Прошков и още двама членове на Националното и един от Софийското ръководство на ДСБ огласяват решението си да прекратят членоството си в ДСБ. Прошко Прошков публикува на сайта си декларация:

 

Защо напуснахме ДСБ

Днес, 9 април 2012 г., след сериозен размисъл и анализ, взехме решение да прекратим членството си в политическа партия Демократи за силна България.

При създаването си ДСБ пое амбициозни ангажименти – да стане алтернатива на фасадната демокрация, да формулира нова национална кауза, да изгради десница отвъд дневния ред на политическия преход. За жалост, нито една от тези цели не беше осъществена. С течение на времето ние се превърнахме от общност на каузата, в клика, която търси само и единствено собственото си оцеляване. И, което е по-лошо, превърнахме избирателите си в заложник на политика, която вместо да заплашва, легитимира политическата фасада с предсказуемата си критика и непоследователното си поведение.
 
През 2011 г., в кампанията за кметските избори в София ние се опитахме да предложим политика от ново поколение, политика, която да е в крак с времето, а не изгубена в прехода. Това усилие срещна съпротивата на апарата на ДСБ, който направи всичко възможно тези избори да бъдат провалени.

В началото на 2012 г. се опитахме да повдигнем дебат за случващото се в ДСБ и десницата, за липсата на кауза и за заплахата да оставим най-активната част от българското общество без политическо представителство. Дебат обаче не се случи. Вместо това, ни беше отговорено, че вече няма да се „инвестира“ в нас.

Никога няма да приемем, който и да е, да представя нашето участие в политиката като своя инвестиционна програма. Обидата от тази метафора и от лекотата, с която тя беше произнесена от лидера на ДСБ, не ни дава никакво основание да продължим да бъдем част от политическата сила, която преди осем години учредихме.
 
Като напускаме партията си, ние не абдикираме от българската политика. Не напускаме общността, с която споделяме общи политически ценности и няма да прекратим  усилията си да открием новия смисъл на българската десница. Дължим това на хората, рискуващи да останат без глас в политическия процес.

Ние сме и винаги ще бъдем част от поколението израснало по митингите, с желание политиката да бъде предлагане на решения, а не задкулисно лабораторно занимание. Вярваме, че с нашите усилия и с усилията на други млади хора, скоро България ще има своя силна и истинска десница.

 

Даниел Митов – зам.-председател и член на Националното ръководство на ДСБ (2007-2012 г.)

Петър Николов – член на Националното ръководство на ДСБ (2009-2011 г.)

Прошко Прошков – член на Националното ръководство на ДСБ (2011-2012 г.)

Христо Ангеличин – член на Софийското ръководство на ДСБ (2008-2012 г.)