21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Войните в Чечня

Шамил Басаев
Шамил Басаев
Снимка: ntotkov.blogspot.com
йорданецът Хатаб
йорданецът Хатаб
Снимка: ntotkov.blogspot.com
Рамазан Кадиров с Путин
Рамазан Кадиров с Путин
Снимка: ntotkov.blogspot.com
още в галерията...

Войните в Чечня  - ІІ част

Икономическата основа на войната в Чечня е известна отдавна. Тя така силно “ухае” на петрол, че въпросът е по-скоро, какви са реалните запаси от тази стратегическа суровина в кавказката република. По някои данни те са далеч по значителни, отколкото се предполагаше доскоро. Последното обяснява и повишения интерес, демонстриран от големите световни сили към това малко парче земя, където всяко попадение на снаряд в някой планински склон е последвано от нефтен фонтан, както и целият ажиотаж около чеченския проблем. През 90-те години, в кратките промеждутъци на мир в района,износът на чеченски нефт се осъществяваше чрез пристанището на Новоросийск, под надзора на офицери от руското Главно разузнавателно управление (ГРУ). В един или друг период, този канал се контролираше от няколко групировки. Между другото, тъкмо сведенията за наличие на огромни петролни запаси доведоха в Чечня и известният “олигарх” Борис Березовски. С помощта на скандалните братя Басаеви, той се опита да постави под свой контрол част от нефтения трафик. Друга част пък се оказа в ръцете на бившия представител на Чеченската република в Москва Ходж-Ахмед Нухаев (по времето на Джохар Дудаев той ръководеше чеченските разузнавателни служби, по-късно бе вицепремиер в правителството на Яндарбиев). Двамата заедно контролираха над 80% от износа на нефт от републиката.

Втората война Чечня започна с терористични актове в Москва и други градове в Русия. Последвани от нахлуване на радикални ислямисти в Дагестан и установяването им там. На 18 юни 1999 г. - от страна на Чеченска република Ичкерия са атакувани 2 застави на дегестако-чеческата граница, а също и нападение на казашка рота в Ставрополски край.Закрита е голяма част от КПП-тата на границата с Чечня. 23 юни - обстрел от чеченска страна на селата в Первомайское Хасавюртвско район в Дегестан. 16 юли - командващ войските МВД РФ В. Овчинников заявил, че "чеченци са провели разузнаване с бой и скоро ще започнат крупни - мащабни действия по бадноформирования по целия периметър на дегестаско-чеческата граница". От 7 август до 14 септември от територията на Чеченска република Ичкерия отряди на полевите командири Шамил Басаев и Хатаб навлизат в територията на Дегестан. Басаев е минал обучение в лагери на „Ал Кайда” в Афганистан и именно там се запознава с кръвожадния йорданец Хатаб. Ожесточени боеве в Дагестан продължават повече от месец. Официалното правителство на Чечня е против действията на Шамил Басаев. На 12 август президента на Чеченска република Ичкерия Масхадов прави писмено предложение за съвместна операция с федералните войски против ислямистите в Дегестан. Владимир Путин заявява на 13 август, че: удари ще бъдат нанесени по бази независимо от тяхното разположение, в това число и на територията на Чечня. Само три дни по-късно президента на размирната република Аслан Масхадов въвежда военно положение в срок от 30 дни и обявява частична мобилизация..

Руската армия блокира на 18 август границите на Чечня с Дагестан, Северна Осетия и Ингушетия. Седмица по-късно са първите въздушни атаки на руската авиация срещу бунтовнически бази. Серия от атентати в Москва води до ответен удар на руснаците. Столицата Грозни е буквално изравнена със земята. Жертвите са повече от 20 000 души предимно цивилни граждани, след като бунтовниците са се изтеглили от града. На заседание на военният съвет на Чечня е взето решение да се дае отпор на федералните руски сили.Образуват се три фронта начело на, които са –Шамил Басаев, Махомед Гамбиев, и Гелаев.Между 15- ти октомври и 11- ти ноември руснаците превземат Терек, а мюфтията на Чечня и полевите командири братя Ямадиеви се предават. Първата голяма загуба за руснаците е на 17 ноември. Тогава при Ведено раззнавателна група 31- въздушно-десантна бригада е разбита. 12 души са убити, а двама се пленени. Президента Масхадов призовава руски войници в Северен Кавказ да се предадат и да минат на страната на Чечня. В следващият месец руските сили превземат последователно Урус- Мартана, Канкала и контолира всички равнини райони в Чечня. На 26 декември започва 40 дневната обсада на Грозни. 17 януари - ожесточен бой в центъра на Грозни. В резултат от контраатаките на чеченските бойци на улица Коперник загива генерал-майор Михаил Малофев - заместник командващ групировка ,,Север”. Общото число на загубите на федералните сили по време на обсадата на Грозни по официални данни достига 500 човека, от които 120 загинали. Около 2000 чеченски бойци продължават да се бият в Грозни. 18 януари - федералните сили завземат важен стратегически обект в центъра - мостът на река Сунжа. В резултат са прекъснати съобщенията между чеченските бойци и между западен и източен Грозни. 30 януари - Основният чеченският отряд командван от Шамил Басаев пробива обсадата, въпреки загубите. Из минните полета остават повече от 250 трупа на чеченските бойци. 3 февруари - по оценка на командващия Западната групировка на федералните сили в Чечня генерал - майор Владимир Шаманов, вече контролират около 50 процента от територията на Грозни. Из Грозни остават снайперисти, сред които много са наемници от арабските страни.

На 5 февруари в селцето Нови Алдах е извършено едно от най-големите зверства от руска страна. Рано сутринта Нови Алдах е прочистено от 2 подразделения, които се държат по различен начин. Подразделението, прочистващо южната страна, извършва грабежи, но не убива. По твърдение на някои източници подразделението, прочистващо северната страна, а именно ОМОН от Санкт Петербург, е убило 56 човека (към това число се причисляват и 10 души, убити край Грозни), вкл. 6 жени, 11 души на възраст 60 и повече години - единият убит е роден през 1924 г. Между убитите е и бебе на 1 год. - Хасан Естамиров, и бременна жена в 9-тия месец - Тоита Естамирова. Вестник "Нова газета" цитира свидетели, според които на 49-годишния Султан Темиров е отрязана главата и хвърлена на кучетата. Убитите по националност са чеченци, като има и 2 руснаци, в това число и Елена Кузнецова на 70 год. В същия ден са извършени убийства и в други райони около Грозни. Други жители успяват да се спасят чрез откуп. По данни на обществената организация "Мемориал" жертвите биха били повече, ако селската лекарка Асет Чадаева не бягала от двор на двор и не заставяла хората да излязат от къщите си и да се съберат на тълпа. Правозащитни организации свидетелстват и за случаи на изнасилвания и палежи.

През лятото на 2000 година Путин назначава Ахмад Кадиров, който е бил съюзник на сепаратистите през първата война в Чечения, за ръководител на проруските власти в републиката. След назначението на Кадиров нещата малко се уталожват, но сами привидно. През октомври 2002 година група чеченски бойци взима за заложници около 800 души в театър "Дубровка" в Москва. Сред терористите има „черни вдовици”. Използването на загубили близките си и готови на мъст жени за терористични атаки е относително нов прийом в чеченската тактика. Макар "кръвният данък" за убит роднина да е с дълбоки корени в Чечня, доскоро населението там не жертваше собствения си живот заради убийството на непричастни към загубата хора, но навлизащият „уахабизъм” и Шамил Басаев започнаха да ги използват. Девизът на басаевските шахиди е "Победа или рай". За целенасоченото подготвяне на самоубийки руските спецслужби научават още през 1999 г. През юни 2000 г. е извършен и първият атентат от чеченка камикадзе. Тогава сестрата на полевия командир Арби Бараев - Хава, връхлита с шофиран от нея и натъпкан с експлозив камион "КАМАЗ" върху базата на руските спецчасти ОМОН в село Алхан-Юрт. С вик "Аллах акбар!" тя се взривява. Загиват 17 руски войници, десетки са ранени.

През 2003 в Чечня е проведен референдум и Москва и Грозни обявяват, че на произведения в Чечения референдум гражданите на републиката са казали "да" на "неотменимата" принадлежност на Чечения към Русия. В края на годината за президент е избран Ахмад Кадиров. Само шест месеца по-късно на 9 май Кадиров е убит при терористичен акт на стадион "Динамо" в Грозни. Експлозията е станала по време на церемония по случай Деня на победата във Великата отечествена война. Противопехотна мина се е взривила под седалките на ВИП-зоната на стадиона, убивайки 14 души и ранявайки най-малко 44. Отговорност за атентата поема Шамил Басаев и обкръжението му.

На 1 септември около 32 чеченски сепаратисти, сред които две жени, взимат за заложници между 1200 и 1300 деца и възрастни, събрали се по случай първия учебен ден в бесланското училище. Бунтовниците почти веднага убиват най-малко 15 души, повечето мъже. Минират салона със саморъчно изработени експлозиви. Заплашват, че ще убиват и ще взривят училището при опит за нападение или освобождаване на заложниците. На мястото се събират местната милиция, части от руската армия, ОСНАЗ и ОМОН. При операцията по спасяването загиват около 332 заложници. Общо жертвите сред заложниците и силите на реда са най-малко 396 души, починали в училището или в болница. Около 700 получават спешна помощ на място, а 437 постъпват в болници в Беслан и Владикавказ. На 17 септември отговорност за атентата поема чеченският терорист Шамил Басаев като обяснява, че желанието му било да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ от Черно до Каспийско море. Осъденият на доживотен затвор Нур-Паши Кулаев обяснява, че актът е изпълнен в училище с цел убитите жени и деца да разпалят войната в Кавказ още по-силно.

8 март 2005 година руските федерални сили съобщават, че е ликвидиран президентът на Чеченска република Ичкерия Аслан Масхадов. Масхадов бил убит при престрелка в районния център Толстой-Юрт. Укривал се в бункер под една от къщите в селището. При спецоперацията срещу бункера били задържани неговите помощници Ирлисханов и Нурбашев, както и племенникът му Вусхан. Руските служби признават, че са изплатили 10 млн. долара на хората, издали къде се намира Масхадов.


Година по-късно за президент на Чечня е избран сина на Ахмад Кадиров- Рамзан. Той е участвал в първият конфликт в Чечня от страната на сепаратистите заедно с Шамил Басаев и Джохар Дудаев, но започва да работи с руснаците след навлизането на „уахабизма”.. Кадиров не е забравил старите си привички и живее като бутновник. Ходи с камуфлаж и преметнато през рамото оръжие. Живее в дворец, а зоопарка му включва тигри и други икзотични животни. За автопарка му се носят легенди. Критиците му казват, че в Чечня е създал несъветска диктатура, но те са трудни за откриване тъй като имат навика бързо да изчезват. Населението в размирната Чечня обаче го боготвори. Той бързо влиза в сърцата на хората и бившите сепаратисти, които сега са на негова страна казват” Ако тръгнеш против нас или против Кадиров, ще бъдеш унищожен”. Когато Кадиров чува думата правозащитна организация, се усмихва, слага нож в устата си и го захапва. След това казва, че всички истории са лъжа. Кадиров ентусиазирано поема ролята на баща си. Току-що възстановената столица е отрупана с паметници на Ахмад Кадиров, на много от които е изписан цитатът: Винаги съм се гордял със своя народ. Може да се твърди, че Ахмад Кадиров беше по-известен с друга своя реплика: Руснаците са много повече от чеченците, затова всеки чеченец трябва да убие по 150 руснаци. Този цитат обаче не се среща никъде.

Откакто Рамзан Кадиров пое властта, Москва изглежда му е предоставила неограничен кредит за възстановяване на републиката и пълна свобода да взима сурови мерки. Според анализатори Кремъл е сключил фаустовска сделка: Нека Кадиров да прави каквото си ще, само и само в Чечения да е спокойно. Кадиров е женен, има пет деца. Обича опасните животни, бързите коли и бокса. Не си прави труда да си взима шофьор, сам кара своя мерцедес, движи се с дълъг конвой от охранители, следван от същия модел мерцедес със същия регистрационен номер и шофьор, който прилича на него. Когато стигне крайната си цел, екипът му бърза да смени регистрационните табели, за да заблуди евентуални наемни убийци. На планинския склон, извисяващ се над президентската резиденция в град Гудермес, на изток от Грозни, е изписано с огромни арабски букви Няма друг Бог освен Аллах. Край огромната каменна къща и ароматната розова градина е частният зоопарк на Кадиров, където развежда гостите си, показва им лъвове, леопарди и пуми. Той протяга ръка в клетките да погали и разроши животните, а след това ги издърпва и удря в решетките, стиска здраво лъва за гривата.Когато зверовете ръмжат срещу него, той също им отвръща с ръмжене, озъбва се, имитира тяхната гримаса. Това животно все още не е дружелюбно, казва той, поглеждайки внимателно ръмжащата пантера. Всеки обаче си има цака. Ще намерим начин да се справим с него. Извършени с редица атентати срещу него, но все неуспешни.

Шамил Салманович Басаев  е вицепрезидент на международно непризнатата Чеченска република Ичкерия, ислямски партизански командир, терорист и един от най-известните чеченци. От 2003 Басаев също се нарича Абдул Шамил Абу-Идрис и емир на Бригадата на мъчениците "Риядус Салихин".Завършва средното си образование през 1982. Отслужва военната си служба в поделенията на военно-въздушните войски на СССР. След това 3 пъти е кандидатствал да следва право в юридическия факултет на Московския държавен университет, но не е приет. През 1987 постъпва в Московския инженерен институт по земеустройство, прекъсва след година следването си заради нисък успех. До началото на 1991 е работил в Москва, после постъпва във войската на Конфедерацията на кавказките народи. На 9 ноември 1991 участва в отвличането на самолет „Ту-154“ от летище Минерални води за Турция. В края на 1991 — началото на 1992 година, по молба на президента на Азербайджан Абулфаза Елчибея, Басаев взима участие в Нагорно-карабахския конфликт между Азербайзджан и Армения за контрола върху областта Нагорни Карабах. През 1992-1993 година Шамил Басаев участва във войната в Абхазия, където командва поделение от чеченски доброволци. Участва в превземането на град Сухуми. Отговорен е за многобройни терористични атаки и партизански акции във и около Русия, най-известни от които са:

  • превземането на южно-руският град Будьоновск през 1995;
  • вземане на заложници в театъра на улица Дубровка в Москва на 23 октомври 2002;
  • завземането на училището в Беслан, Северна Осетия на 1 септември 2004

През 2005 година бунтовници, подготвени от Басаев, атакуват град Налчик (столица на Кабардино-Балкария).

Шамил Басаев е смятан за безспорен лидер на радикалното крило на чеченската съпротива. Той е носител на най-високите отличия на непризнатата Чеченска република Ичкерия "K'oman Siy" (Чест на народа) и "K'oman Turpal" (Герой на народа). Има звание дивизионен генерал на Ичкерия.

Убит е при експлозия на 10 юли 2006 година в Ингушетия — република, граничеща с Чечня.

Противоречива е информацията за неговата смърт: руснаците твърдят, че е убит при секретна акция на руската служба за сигурност ФСБ, а чеченците смятат, че е загинал при нещастен инцидент. Трети източници споменават вероятността да е убит от конкурентна военна групировка.

На 16 април 2009 Русия обявява край на антитерористичната си дейност в Чечня и с това слага край заега на този конфликт.

Източник: http://ntotkov.blogspot.com/2010/09/2.html