17 май 2022г.

Св. мчк Николай Софийски, Събор на св. Баташки мъченици; ден на българския спорт и др.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Приличат ли си Вълко Червенков и Бойко Борисов?

Тоталитарната държава, за която дава отчет Червенков, за пет години наистина е постигнала много. (Виж http://www.omda.bg/biblioteka/5_godini_1944/5_godini_koritsa.htm ) В ръцете на ЦК и вожда са събрани всички ресурси – човешки, природни, финансови, стопански, административни, политически, международни… Държавата е превърната в единствен и пълноправен субект на социалното действие.
Централната власт има зададен модел от Съветския съюз и веднага е пристъпила към действие. Целта е ясна още от 1917 година: ускорено развитие в интерес на равенството и в решителна конфронтация с неравните общества – капиталистическите, и с техните привърженици, искрени или набедени.

Българските условия, минало и мащаб само модифицират модела и целта.

Ако приемем, че посочените от Червенков цифри са верни, а по косвени сведения можем да съдим, че в основни линии това е така, то напредъкът е впечатляващ. За петте години промишленото производство надмина със 71.5 на сто довоенното равнище. Национализираните предприятия през 1948 година надхвърлят произведеното през 1947 година с около 40 на сто. В сравнение с 1944 г., почти двойно нараства добивът на въглища и руди. А в електрификацията има направо бум. Цитирам: „В продължение на повече от 50 години капиталистическите правителства електрифицираха едва 784 селища с 307 мил. к. в. часа. Само за пет години народната власт успя да електрифицира 1100 селища, т. е. 1.5 пъти повече селища, отколкото капиталистическите правителства за 50 години. Увеличи се и производството на електроенергия през 1948 година до 650 мил. к. в. часа, т. е. с около 80 на сто. Дължината на електрическата разпределителна мрежа с ниско напрежение е увеличена с 80 на сто. Построени са над два пъти повече трансфроматорни постове отколкото до 9 септември. Започнат е строежът на 26 водни и 4 парни мощни електрически централи“.

Имам спомен за електрификацията и впечатлението, което правеше това на населението. През това време е започнало механизирането пак с ускорени темпове на селското стопанство. Върви строителството на язовири, залесяването… За пет години е залесено толкова, колкото за предходни двайсет. Цифрата за залесяването направо ме разболява при безобразната сеч, която днес май не затихва.

Повече подробности за социалистическото строителство в България, което по същество е форма на деформирана модернизация предимно чрез ускорена индустриализация със съпътстващите победи и беди, има в статистическите справочници и архивите.

На 10 ноември 1989 г. оная система рухна…

Ако в края на Втората световна война Европа е залята от модата на одържавяването, след края на Третата (Студената война) дойде ред на модата на приватизацията. Сега у нас почти всичко е приватизирано, защото държавата била лош стопанин! А частникът бил добър. Че държавата е лош стопанин се разбра не толкова преди 10 ноември, колкото след това с проведената приватизация, а че „частникът е добър стопанин“, се разбра не само с примера на Гад Заеви, но и с това, че приватизираната ни индустрия след около десетина години я стигне, я не, равнището на производството до 10 ноември, а за приватизираното селско стопанство могат да се правят всякакви прогнози, защото е все тая…

Защо се получи така?

Погледнете цитата от Червенков и ще се досетите: за пет години народната власт е електрифицирала 1.5 пъти повече селища, отколкото капиталистическите правителства за 50 години.

Той сравнява постижението на тоталитарно правителство, при което всичко (почти – през 1949) е одържавено, с постижения на капиталистическо правителство, при което частната инициатива е водещата. Несравними неща.

Същият тип мислене продължи не само по инерция, а от интерес и манталитет, след 10 ноември. Правителството може всичко!!!

Българските реформатори, без никакво изключение, се вторачиха в приватизацията, а не в частната инициатива.
При либералната демокрация водещата сила е свободният индивид. Чрез закони и социални практики нему се дават права, свободи и възможности да стане главен субект на социалното действие. Съществуващите модели са многообразни – един е в Швеция, друг – в САЩ, трети – в Япония и пр. и никаква външна сила не принуждава държавата какъв модел да поеме, макар че целият външен натиск е в една точка: създаване на либерално-демократична държава.
Днес се издига идея да се одържавяват частните пенсионни фондове, вместо да се върви към по-нататъшното индивидуализиране на пенсионното осигуряване. (Правителството може всичко!) Говори се и изглежда се действа против организираната престъпност (чудесно!), но нито дума за развитието на законовата защита от посегателства на трудово придобитата собственост. Къде е развитието на законите, на полицейската и съдебна защита на бита, дребната и средна частна собственост? Има ли такова понятие у нас – защита на честта и достойнството на гражданина?! Нямало да спрат отоплението на Университета, но нито дума за пълна свобода на висшите учебни заведения в конкурентна среда. Против монополите и картелите се говори под сурдинка. Големите вериги мачкат дребните търговци. Едрите производители „не се сещат“ да „разхвърлят“ отделни производства върху дребни производители. Нито дума за толерираните от правителството стопански и финансови субекти, все в ущърб на свободния гражданин. В този план е скандален случаят с фактическото премахване на гербовите марки, толкова скандален, че плаче за колективно завеждане на дело пред европейски съд…

За съжаление, у нас комунистическите изрази за „хищническата природа на капитализма“ се оказват прави не защото той „по замисъл“ е такъв, а защото такъв ни е манталитетът – у нас „Правителството може всичко!“, а индивидите още не са се родили.