19 септември 2018г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Истината за конкурентоспособността

на българската икономика-IIi.

Без висока конкурентоспособност няма високо

качество на живота на хората.

Според Уикипедия конкурентоспособността показва способността на една фирма, сектор или национална икономика да функционира, като доставя и продава продукти и услуги на пазара, в сравнение със способността на друга фирма, сектор или национална икономика да прави същото на този пазар. В теорията и практиката най-често се говори за продуктова, фирмена и национална конкурентоспособност.

Фирмената конкурентоспособност се проявява във фирмите и предимно на продуктово ниво. Фирмите се конкурират помежду си на пазара чрез своите продукти и услуги. Когато се предлага даден продукт или услуга, потенциалните купувачи се интересуват преди всичко от неговото качество и цена и от наличието на траен сервиз и резервни части - за сложните машини, а не от макроикономическата и микрофинансовата среда в която е произведен (инфлация, бюджетен баланс, платежен баланс, държавен дълг, национални спестявания, кредитен рейтинг на страната, обобщаващи икономически показатели на съответната фирма и т.н.)

Конкурентоспособността на отделния продукт или услуга зависи в някаква степен от макроикономическата среда, най-често - косвено и далечно. Пряка причинно-следствена връзка между тях почти няма. Затова те могат да се променят еднопосочно и разнопосочно. Продуктовата конкурентоспособност е краен и най-точен резултат от всички усилия за по-ефикасно функциониране на икономиката и на нейните съставни отрасли и сектори и е в основата на националната конкурентоспособност. Тя е най-важна и с оглед на влиянието й върху качеството на живота на хората. Точно измерената конкурентоспособност е най-важен обобщен показател за икономическото здраве на всяка страна.

През последните години концепцията за конкурентоспособността се очертава като нова парадигма в икономическото развитие. Глобалният доклад на Световния икономически форум (СИФ) по конкурентоспособността, който се появява всяка година в началото на септември, я определя като „мрежа от институции, политики и фактори, които обуславят нивото на производителността на дадена страна.”

Националната конкурентоспособност, изчислявана от СИФ и изразявана с обобщаващ показател, характеризира в най-агрегиран вид и поради това – недостатъчно прецизно, нивото на социално-икономическо развитие и социално-икономическия потенциал на всяка страна. С включването на система от аналитични показатели за разшифроване на макроикономическата и микроикономическата среда при изчисляване на обобщаващия показател за конкурентоспособност се стига до разкриване на сложните еднопосочни или разнопосочни взаимодействия между тях и произвежданите в резултат на това на много важни синергични ефекти. В крайна сметка се получава величината на обобщаващия показател, като измерител на националната конкурентоспособност, нерядко с противоречиво съдържание. Националната конкурентоспособност се използва повече в теоретични и в практически ориентирани общи научни изследвания за груба оценка на икономическия потенциал на дадена страна, а не като пряк оперативен измерител на качеството на живота на хората. За това има по-подходящи конкретни показатели.

Обобщаващият показател за конкурентоспособност се изчислява от СИФ за 2013 г. въз основа на 114 аналитични показателя. През 2012 г. те бяха 111. Значителна част от тях се базират на официални статистически данни и затова са по-надеждни. Друга немалка част се основават на интервюта със специалисти или субективни оценки на авторите на доклада и поради това са по-малко надеждни. Неслучайно, в самия доклад първите се наричат „твърди”, а вторите „меки” данни. Един от най-големите дефекти на обобщаващия показател е, че съдържа висока доза субективизъм.

За всички аналитични показатели - поотделно и за групи, се определят относителни тегла с помощта на които те се съизмерват и обобщават в единен показател, с неизбежните условности при определяне на теглата. В някои случаи, теглата граничат с произвол. То внася допълнителни изкривявания на обобщаващия показател в една или друга посока. Всичко това го прави опростен, еднозначен и привидно лесен за разбиране, но пълен със скрити условности и дори уловки. Поради това той трябва да се тълкува и използва предпазливо. На негова основа не бива да се правят категорични важни заключения. Повече доверие заслужават аналитичните показатели, особено на фирмено и продуктово ниво.

Равнището на конкурентоспособност на държавите се определя чрез нисходящото им подреждане по място. В челото на класацията са най-конкурентоспособните (в последния годишен доклад на СИФ от септември 2013 г.: Швейцария, Сингапур и Финландия, а в опашката – най-слабо конкурентоспособните: Бурунди, Гвинея и Чад). Мястото на всяка страна се определя чрез сравнения с мястото на другите страни. Като се каже, че България е на 57-о място според последния доклад на СИФ може да се помисли, че това класиране не е толкова лошо, защото след нас има 91 други страни, без да се казва кои са те. Такъв извод, обаче е подвеждащ.

Трябва да се проникне по-дълбоко, за да се установи истината. Класацията на СИФ обхваща 34 високо развити и развити страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). България не може да се сравнява с тях по много причини. Тук не е мястото да се спирам на тях. Класацията включва и 12 държави членки на Организацията на страните производители и износители на петрол (ОПЕК). България не може да се сравнява и с тях. Тя включва и десетина други средно развити нови пазарни икономики. България трудно може да се сравнява, особено с някои от тях.

Всяко класиране след 50-55-о място означава принадлежност към слабо развитите страни, които се делят на три групи: напреднали, умерено изостанали и най-изостанали. Класиране по обобщаващия показател на 50-о-100-о място е типично за средно развита и/или умерено изостанала слабо развита страна. А класиране по обобщаващия и по отделни аналитични показатели след 100-о място поставя съответната икономика в групата на умерено изостаналите и най-изостаналите слабо развити икономики. Приятно или неприятно, такава е позицията на днешна България по общата конкурентоспособност и по аналитичните показатели на СИФ. Това хвърля допълнителна светлина върху нашето действително място в световната карта по конкурентоспособност. Много е важно то да се знае, защото някои наши политици често злоупотребяват с обобщаващия показател, поради недостатъчна информираност или други причини.

Ще започна с най-общо сравнение между различни страни. След това ще съпоставям по-конкретни показатели, като проследявам измененията през последните три години – 2011 - 2013 г.ii За да разкрия причините за едно или друго изменение на обобщаващия показател, ще се движа от общото към частното. Изходните данни за това са на сс. 120-121, 130-131 и 138-139 от съответните годишни доклади на СИФ.

Първо. От 1994 г. до 2008 г. средният показател за БВП на човек от населението в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е по-висок от този в България и разликата се запазва, дори леко нараства в наша вреда. През кризисната 2009 г. показателят на ЦИЕ спадна рязко, поради по-дълбоката рецесия при тях и почти се изравни с българския. През 2010 и 2012 г. отново изоставаме от тях по БВП на човек. Наверно ще е така и през 2013 г. През 1989 г. бяхме на приблизително еднакви позиции с ЦИЕ страни, с леко предимство на ГДР, Чехословакия и частично Унгария. Сега изоставаме с 10-15 години от средния показател за ЦИЕ. Не догонваме, а по-скоро изоставаме. По този показател изоставаме с около 40-50 години и от развитите западноевропейски страни.

Второ. Всяка година СИФ публикува кръгова диаграма за структурата на факторите, определящи общата конкурентоспособност на обхванатите страни. За България тази диаграма показва, че сме все още в началните фази на съвременното икономическо развитие. Диаграмата е несиметрична и влиянието на екстензивните и макроикономическите фактори расте, докато в ЦИЕ несиметричността намалява и се постига бавна промяна към по-равномерно влияние на различните фактори с повишаване ролята на иновациите и ефективността. У нас преобладават екстензивните фактори и макроикономическата среда – до пета-шеста степен на кръговата диаграма (което означава силно влияние), а иновациите, институциите, технологическата готовност, развитието на финансовите, продуктовите и трудовите пазари, квалификацията, висшето образование са в трета-четвърта степен, т. е. влияят по-слабо. Те все още не са основен двигател на конкурентоспособността у нас. В развитите страни диаграмата е симетрична и почти всички интензивни фактори са в пета-шеста, т.е. по-висока степен на влияние. Предстои ни да извървим много дълъг път, докато постигнем конкурентоспособност, сравнима със средната в ЕС. За това ще са нужни няколко десетилетия, огромни инвестиции, максимална мобилизация на националната ни енергия и подходящи вътрешни и външни условия.

Трето. Важни са и данните за най-проблематичните фактори за правене на бизнес в България. С малки отклонения в сравнение с 2011 г., през 2012 г. първите пет фактора заемат 54%, а през 2013 г. 59,0%. Това са: корупция, труден достъп до финансиране, неефикасна правителствена бюрокрация, лабилна икономическа политика, нестабилно управление. Тези, а и следващите ги други фактори: недостатъчно квалифицирана работна сила, лоша трудова етика на работната сила, слаба инфраструктура, недостатъчен капацитет за иновации, престъпления и кражби подсказват защо нашата конкурентоспособност е ниска и ще остане такава в обозримото бъдеще.

Четвърто. При изчисляването на общия индекс за конкурентоспособност авторите на доклада определят 40% тегло на „основните изисквания”; 50% на така наречените „подобрители на ефективността” и 10% на „иновационните фактори”. Това, е съществен недостатък в разпределението на теглата с което се преувеличава ролята на екстензивните фактори и на макроикономическата среда и се подценява ролята на най-важните фактори – ефективността, иновациите и качеството на функциониране на фирмите. Това разпределение на теглата е пригодено към реалностите на по-слабо развитите страни. Независимо от субективните желания на авторите, такъв подход не дава точна представа за конкурентоспособността, като преукрасява картината в по-изостаналите страни. С това не се постига нищо, освен че се подхранват илюзии за относително благополучие в тяхната конкурентоспособност. При тези условия България е на 57-о място по обща конкурентоспособност. Ако на основните изисквания се даде тегло 30%, на подобрителите на ефективността 30% и на най-важните - иновационните фактори 40%, при равни други условия, ще сме на 79-о място по обща конкурентоспособност. Това е по-близко до истината.

По първата група - екстензивни и макроикономически фактори сме били на 74-о място през 2011 г., напредваме до 65-о през 2012 г. и до 58-о през 2013 г. Само по макроикономическа среда в 2011 г. сме били на 46-о място, през 2012 на 31-о, а през 2013 г. на 33-о. По втората група - подобрители на ефективността сме били на 59-о място през 2011 г., запазваме го през 2012 г. и сме на 60-о през 2013 г. По третата - иновации и качество на функциониране на фирмите сме били на 96-о място през 2011 г., падаме леко до 97-о през 2012 г. и се сриваме до 108-о през 2013 г. Това е тревожна сигнална лампа – постигаме значително повишение на конкурентоспособността по първата - най-маловажна и неперспективна група фактори. Запазваме местото си по втората - средноважната и го влошаваме рязко по третата - най-важната група фактори.

Пето. Следваща крачка към конкретизация на анализа е изследването на промените в структурата на факторите в България по всяка от споменатите три групи:

 

Таблица 1. Заемано място по основните изисквания

  • Фактори

    2011 г.

    2012 г.

    2013 г.

     

    Промяна

    Общо

    74

    65

    58

    +16

    Институции

    110

    108

    107

    +3

    Инфраструктура

    87

    76

    75

    +12

    Макроикономическа среда

    46

    31

    30

    +16

    Здраве и основно образование

    57

    49

    45

    +12

Източник: WEF. Global Competitiveness Report 2011-2012, pp 130-131; WEF. Global Competitiveness Report 2012-2013, pp 120-121; and Global Competitiveness Report 2013-2014, pp. 138-139.

Пояснение: В колоната „промяна” знакът (+) означава подобрено класиране в сравнение с 2011 г. Това важи и за всички следващи таблици, с оглед да изследваме евентуално начало на някакви тенденции.

 

Анализът в таблица 1. налага охлаждане на ентусиазма от чувствителното повишение на общата конкурентоспособност до 57-0 място, защото се дължи на важни, но не на най-важните фактори. Класирането ни по макроикономическа среда се подобрява с 16 места, а по инфраструктура с 12. Достатъчно е да се намали инфлацията, бюджетният дефицит, държавният дълг, да се повиши кредитният рейтинг и други подобни, така че да се подобри класирането им с 10-15 места и при относително високото тегло на тази група (40%), общият показател ще се „подобри” с 4-5 места, без да се е подобрила, а може дори и да се е влошила фирмената и продуктовата конкурентоспособност. От такова „подобрение” на обобщаващия показател едва ли има полза, защото неговото „повишение” не се дължи на реално подобрение на продуктовата конкурентоспособност, която единствена се цени на пазара. В следващия още по-конкретен анализ ще разкрия причините. Буди съмнение и поставянето на здравето и основното образование в тази група. Неговото място е във втора група.

 

Таблица 2. Заемано място по подобрители на ефективността

  • Фактори

    2011 г.

    2012 г.

    2013 г.

    Промяна

    Общо

    59

    59

    60

    -1

    Висше образование и обучение

    70

    63

    69

    +1

    Ефективност на пазара за стоки

    86

    83

    81

    +5

    Ефективност на пазара на труда

    56

    49

    61

    -5

    Развитие на финансовия пазар

    75

    80

    73

    +2

    Технологична готовност

    50

    52

    44

    +6

    Мащаб на пазара

    64

    62

    63

    +1

Източник: Същият

Пояснение: В колоната „промяна” знакът (–) означава класиране на по-задно място, т.е. влошаване в сравнение с 2011 г. Това важи и за следващите таблици.

 

Както посочих по-горе, почти няма промяна в общото класиране по групата фактори, представени в таблица 2. Подобрението по едни подгрупи се неутрализира от влошаването в пазара на труда. Като пряк наблюдател на тези процеси у нас ми е трудно да видя подобренията в пазара за стоки и особено в технологичната готовност, докато влошаването в пазара на труда е очевидно. Процесите в тази важна група са противоречиви. Смущават и резките промени по години за някои от показателите. Поражда съмнения и разнородността на групата. Няма общо подобрение, което е основание за тревожна размисъл. И подготовка за неприятни изненади през следващите години. В по-конкретния анализ ще видим причините.

 

Таблица 3. Заемано място по иновации и функциониране на фирмите

  • фактори

    2011 г.

    2012 г.

    2013 г.

    Промяна

    Общо

    96

    97

    108

    -12

    Качество на фирмената дейност

    96

    97

    106

    -10

    Иновации

    93

    92

    105

    -12

Източник: Същият

 

В таблица 3. са представени най-важните източници на висока национална конкурентоспособност – иновациите, доброто управление и нормалното функциониране на фирмите. За съжаление, тук има съществено влошаване. Това е основание за сериозна тревога по бъдещето на конкурентоспособността в нашата икономика. Защото без иновации, по-висока ефективност, по-добро качество на продукцията, по-висока производителност и по-рационално управление и функциониране на фирмите не е възможно трайно и съществено повишение на общата конкурентоспособност. А малка държава с открита икономика, като нашата, няма бъдеще при нарастващата конкуренция на световните пазари на която сме пряко изложени. Отношението между външнотърговския ни стокообмен и БВП е над 100 процента.

Шесто. В следващия анализ ще проуча още по-конкретни аналитични показатели. Ще започна с тези, по които България е класирана по-добре (виж таблица 4.).

 

Таблица 4. Показатели за конкурентоспособност по които

България заема до 60-о място в 2013 г.

Показатели

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Промяна

Защита на инвеститорите

36

39

41

-5

Железопътна инфраструктура

53

56

54

-1

Разпространение на мобилни телефони

20

22

24

-4

Разпространение на стацион. телефони

41

39

36

+5

Бюджетен баланс

69

54

33

+36

Брутни национални спестявания

48

43

56

-8

Годишна инфлация

59

37

1

+58

Държавен дълг

22

20

20

+2

Разпространение на спин

21

12

11

+10

Детска смъртност

47

56

60

-13

Обхват в основното образование

43

28

34

+9

Обхват във висшето образование

47

41

44

+3

Интернет в училищата

47

50

51

-4

Общо данъчно бреме

28

29

34

-6

Процедури за започване на бизнес

15

20

4

+11

Търговски мита

4

6

4

0

Внос като процент от БВП

40

36

31

+9

Гъвкавост при определяне на заплатите

63

59

49

+14

Назначения и уволнения на персонал

55

49

70

-15

Разходи при съкращения на персонал

16

20

22

-6

Връзка м/у производителност и заплати

49

37

48

+1

Дял на жените в работната сила

42

37

39

+3

Достъп до заеми

48

40

39

+9

Наличие на рисков капитал

66

58

65

+1

Индекс на гражданските права

20

24

28

-8

Интернет за лични нужди

51

54

55

-4

Високоскоростен интернет

40

39

38

+2

Международ. високоскоростен интернет

18

25

22

-4

Мобилен високоскоростен интернет

40

58

40

0

Мащаби на външните пазари

62

59

59

+3

Кандидатстване за патенти

30

47

47

-17

Източник: Същият.

Пояснение: Класацията до 60-о място е по данни за 2012 г. Това важи и за класацията за заеманото място по следващите две таблици.

 

Анализът на данните в таблица 4. показва, че от общо 114 аналитични показателя, използвани за определяне на общата конкурентоспособност през 2013 г., по 29 заемаме до 60-о място, по 22 – до 50-о, по 18 – до 40-о, по 9 – до 30-о, по 5 – до 20-о и по 3 – до 10-о. Спрямо 2011 г. са подобрени 16 показателя, влошени 13 и са запазени на същото равнище 2.

Като имам предвид структурата на заеманото място (до 60-о, 50-о и т. н.) и страните, които са пред нас може да се заключи, че потенциалът за подобрение на общия показател за конкурентоспособност (57-о място) през близките години е ограничен. Освен това, подобренията са главно по някои макрофинансови показатели, особено по бюджетен баланс и по инфлация, която при криза винаги е ниска, без да е резултат на целенасочена правителствена политика. Рязкото „подобрение” по бюджетен баланс най-често означава засилване на рестрикцията, което потиска растежа, влошава заетостта, понижава и без това мизерните ни доходи, намалява данъчните постъпления в бюджета. По други показатели (гъвкаво определяне на заплатите, лесно назначаване и уволняване и т.н.) у нас има доста произвол и по-добро класиране не винаги е пример за подражание, нито пък допринася за по-висока конкурентоспособност, защото влошава социалния климат. С други думи, регистрираните „подобрения” през 2013 г. по-скоро влошават конкурентоспособността, вместо да я повишават.

Тотално доминиращите до скоро консервативни икономически школи очевидно са повлияли върху екипа на СИФ при подбора на аналитичните показатели, включвайки повече макрофинансови изисквания, за сметка на реалната икономика, на социалния климат, на демографските характеристики и на опазването на околната среда. Освен това, лесното уволняване на работници, плащането на по-малки компенсации при съкращения и други подобни, според консервативните икономисти и управленци са положителни постъпки на работодателите и следва да се окуражават. Социално ориентираните икономисти и управленци са на обратното мнение. Особено като се има предвид управленският произвол в българските фирми през последните две десетилетия. Тревожи и влошаването по някои важни показатели: детската смъртност, националните спестявания, кандидатстването за патенти, нарушаването на гражданските права.

Анализът показва, че България заема много добро място в класацията по някои важни, но не най-важни аналитични показатели (инфлация, търговски мита, процедури за започване на бизнес, заболявания от спин и малария), особено от гледна точка на продуктовата конкурентоспособност. Както вече посочих, когато една стока се предлага на пазара, купувачът се интересува преди всичко от нейното качество и цена. А нашето качество много често е посредствено и срещу него получаваме посредствена цена. По силно диференцирани стокови групи, средните цени за вноса в Западна Европа от България често пъти са 2,0-2,5 пъти по-ниски от общите им средни импортни цени.

Не сме конкурентоспособни спрямо вноса и на нашия пазар, дори за традиционни български стоки. Неслучайно 80-85% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са вносни. Това е доказателство за ниската конкурентоспособност на нашето земеделие (4-5 пъти по-ниска производителност от средната в ЕС), макар че имаме благоприятни природно-климатични условия и големи традиции. През първата половина на 20-ти век български градинари са учели свои колеги от Австрия, Чехословакия, Унгария, Хърватия как да отглеждат зеленчуци. През 60-те-80-те години на миналия век сме правели рекорен износ на пресни и преработени плодове и зеленчуци. Дори само тези примери са основание за дълбока размисъл – накъде върви България днес и кой я тласка натам?

По 39 показателя заемаме от 61-о до 100-о място в класацията на СИФ (виж таблица 5.).

 

Таблица 5. Показатели за конкурентоспособност по които

България заема от 61-о до 100-о място в 2013 г.

  • Показатели

    2011 г.

    2012 г.

    2013 г.

    Промяна

    Отклонения на публични фондове

    88

    87

    106

    -18

    Публично доверие в политиците

    95

    85

    97

    -2

    Неправомерни плащания и подкупи

    92

    76

    63

    +29

    Прахосничество на правителствени разходи

     

    88

     

    89

     

    86

     

    +2

    Правителствени помощи за подобряване функционирането на бизнеса

     

     

    -

     

     

    97

     

     

    -

     

     

    -

    Роля на одита и стандартите за докладване

     

    100

     

    92

     

    77

     

    +23

    Качество на пристанищната инфраструктура

     

    93

     

    100

     

    85

     

    +8

    Налични места в авиолиниите

    81

    78

    80

    +1

    Качество на доставяната електроенергия

     

    99

     

    95

     

    94

     

    +5

    Кредитен рейтинг на страната

    67

    67

    63

    +4

    Влияние на туберкулозата върху бизнеса

     

    88

     

    68

     

    59

     

    +29

    Заболявания от туберкулоза

    64

    64

    62

    +2

    Влияние на спина върху бизнеса

    84

    63

    45

    +39

    Средна продължителност на живота

     

    69

     

    69

     

    64

     

    +5

    Качество на основното образование

    84

    67

    60

    +4

    Обхват на средното образование

    67

    70

    74

    -7

    Обхват на висшето образование

    -

    -

    44

    -

    Качество на образователната система

     

    101

     

    98

     

    90

     

    +11

    Качество на образованието по математика и природни науки

     

    82

     

    68

     

    59

     

    +23

    Наличие на изследователски и квалификационни услуги

     

    82

     

    90

     

    109

     

    -27

    Ниво и ефект от данъчното облагане

     

    81

     

    80

     

    109

     

    -28

    Необходими дни за започване на бизнес

     

    72

     

    76

     

    78

     

    -6

    Бреме на митническите процедури

    110

    97

    78

    +32

    Ориентация на клиентите на пазара

    82

    69

    51

    +31

    Взискателност на купувачите

    89

    92

    112

    -23

    Финансиране чрез местния капиталов пазар

     

    88

     

    84

     

    94

     

    -6

    Наличие на най-нови технологии

    106

    98

    99

    +7

    Мащаби на местния пазар

    67

    66

    64

    +3

    Качество на местните доставки

    86

    82

    72

    +14

    Развитие на клъстъри

    104

    87

    108

    -4

    Характер на конкурентните предимства

     

    85

     

    90

     

    113

     

    -28

    Широчина на веригата

    84

    86

    116

    -32

    Контрол на международните дистрибуции

     

    94

     

    100

     

    95

     

    -1

    Сложност на производствените процеси

     

    89

     

    93

     

    101

     

    -12

    Капацитет за иновации

    82

    64

    103

    -21

    Качество на научните институции

    78

    75

    68

    +10

    Разходи на компаниите за изследвания и внедряване

     

    98

     

    92

     

    107

     

    -9

    Правителствени доставки на модерни технологични продукти

     

    77

     

    81

     

    90

     

    -13

    Наличие на изследователи и инженери

     

    92

     

    98

     

    96

     

    -4

Източник: Същият

 

Представената в таблица 5. картина е доказателство за неблагоприятно състояние на конкурентоспособността в икономиката и натрупаните с времето сериозни проблеми. Тази група показатели ще продължава да е източник на много трудности в обозримото бъдеще, ще изисква специално внимание и големи инвестиции.

Преобладават показателите с подобрено класиране. По 19 има подобрение, по 16 влошаване. Голямата част от подобрените показатели, обаче са резултат на субективни оценки. По някои има внушителни подобрения за една година. Те са твърде големи, за да са верни! Това поражда съмнения в тяхната надеждност. Имам предвид рязкото подобрение на класирането по влияние на СПИН-а върху бизнеса - с 39 места; влияние на митническите процедури – с 32; пазарна ориентация на клиентите – с 31; влияние на туберкулозата върху бизнеса - с 29; ограничени незаконни плащания и подкупи - със 29; подобрено качество на обучението по математика и природни науки - с 23 и т.н. Тези показатели са силно инерционни по своята същност и подобни резки подобрения за една година едва ли са възможни. Собствените ми наблюдения показват, че такива подобрения няма. По тях по-лесно се допуска влошаване, отколкото подобряване.

Скоростта на влошаването по някои показатели също буди съмнение: влияние на широчината на веригата – с 32 места; данъчното облагане – с 27; характерът на конкурентните предимства – с 28; наличието на изследователски услуги – с 27; взискателността на купувачите – с 23; намаляването на капацитета за иновации – с 21 и т.н. Опасявам се, че изброените оценки са силно преувеличени. Това може да изкриви съществено обобщаващия показател в положителна посока и да посее илюзии за благополучие, а също и в отрицателна посока.

По още 39 аналитични показателя България заема крайно неблагоприятно място в класацията на СИФ (виж таблица 6.).

 

Таблица 6. Показатели за конкурентоспособност по които България

е на 101-о и по-задно място в 2013 г.

Показатели

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Промяна

Зачитане на правата на собственост

119

115

111

+8

Защита на интелектуалната собственост

100

105

104

-4

Независимост на съдилищата

104

102

123

-19

Фаворизиране с правителствени решения

111

106

117

-6

Бреме на правителствените регулации

86

109

105

-19

Скорост при решаване на юридически спорове

 

126

 

122

 

125

 

+1

Ефикасност на системата за оспорване на регулации

 

120

 

114

 

122

 

-2

Прозрачност на правителствените решения

130

128

124

+6

Вреди на бизнеса от тероризъм

106

113

107

-1

Организирана престъпност

124

127

130

-6

Надеждност на услугите на полицията

106

111

113

-7

Етично поведение на фирмите

101

107

110

-9

Ефикасност на корпоративните бордове

121

132

127

-6

Защита на правата на миноритарните акционери

 

115

 

105

 

99

 

+16

Качество на базовата инфраструктура

124

115

102

+22

Качество на пътищата

136

129

112

+24

Инфраструктура за въздушен транспорт

89

101

83

+6

Качество на училищата по управление

102

101

112

-10

Качество на обучението на персонала

128

118

127

+1

Интензивност на местната конкуренция

99

101

101

-2

Степен на доминация на пазара от фирми

116

106

120

-4

Ефективност на антимонополната политика

116

108

126

-10

Разходи за селскостопанска политика

136

130

116

+20

Преобладаване на търговски бариери

97

110

123

-16

Преобладаване на чуждестранна собственост

 

104

 

107

 

111

 

-7

Влияние на правилата за ПЧИ върху бизнеса

 

122

 

124

 

118

 

+4

Отношения между работници и работодатели

 

112

 

103

 

99

 

+13

Уповаване на професионално управление

111

106

112

-1

Изтичане на мозъци

127

128

142

-15

Наличие на финансови услуги

106

110

107

-1

Достъпност на финансовите услуги

119

123

124

-5

Стабилност на банките

101

103

86

+15

Регулация на фондовата борса

102

109

116

-14

Усвояване на технологиите във фирмите

127

125

113

+14

Трансфер на технологии с ПЧИ

105

106

107

-2

Количество на местните доставки

85

104

108

-23

Интензивност на пазарните проучвания

104

107

106

-2

Желание да се делегират правомощия

103

103

123

-20

Сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости

 

116

 

117

 

117

 

-1

Източник: Същият.

 

Кардиналният проблем на общата конкурентоспособност на нашата икономика е опасно ниската конкурентоспособност на фирмите, на свързаните с тях дейности и техните продукти. По тези показатели сме в компанията на слабо развитите страни, а по някои от тях - между най-слабо развитите в света: по организирана престъпност – на 130-о място и по изтичане на мозъци – на 142-о. Класацията на СИФ показва, че по 39 аналитични показателя сме на 101-о и по-задно място от общо 148 обхванати страни. По 25 показателя сме след 110-о, по 12 – след 120-о, по един – след 130-о. Показателите по които сме след 101-о място са повече от тези, по които заемаме до 60-о място и при правилно определени тегла на трите групи ще влияят по-силно върху общата конкурентоспособност, отколкото е показано сега. Същото важи и за техния характер. От показателите в тази група по 17 има подобрение, по 21 – влошаване и по един – без промяна. Не можем да не се тревожим, че 21 от лошите показатели стават още по-лоши.

По начало класиране след 100-то място е тревожно лошо. Още по-лошо е, че през 2013 г. влошаването продължава. Тревожно е класирането по много важни, дори решаващи за конкурентоспособността показатели като: изтичане на мозъци – на 142-о място; наличие на организирана престъпност - 130-о; качество на обучението на персонала - 127-о; ефикасност на корпоративните бордове - 127-о; ефективност на антимонополната политика – 126-о; скорост на решаване на юридически спорове - 125-о; прозрачност на правителствените решения - 124-о; достъпност на финансовите услуги - 124-о; независимост на съдилищата – 123-о; желание да се делегират правомощия – 123-о; сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости - 117-о; фаворизиране с правителствени решения – 117-о; разходи за селскостопанска политика - 116-о; скорост на усвояване на технологиите във фирмите - 113-о; качество на пътищата - 112-о; зачитане правата на собственост - 111-о и т.н.

С такава класация по толкова важни показатели перспективите на нашата конкурентоспособност за следващите 10-15 години не са добри. Трябва да се инвестират огромни средства и да се мобилизира националната енергия с активна държавна политика, особено в здравеопазването, образованието, науката и иновациите, за да се постигне значим обрат. Ако продължава сегашната тесногръда икономическа политика, във фокуса на която е балансираният бюджет и минималният държавен дълг, а здравеопазването, образованието, науката и иновациите декларативно се обявяват за приоритети, а на практика се пренебрегват, не ни чака нищо добро.

Ако трябва да обобщя: по 78 аналитични показателя (от общо 114) сме на 61-о и по-задно място до 142-о, от обхванати в анализа 144 страни. При такова разположение на тези особено важни показатели и при правилно определяне на относителните им тегла може да се предполага че:

Първо, 57-о място по обща конкурентоспособност е по-скоро случайност и/или резултат на сериозни недостатъци на методиката за нейното изчисляване, която отдава прекомерно голяма тяжест на макрофинансовите показатели, пренебрегва реалната икономика, демографската ситуация, опазването на околната среда и съдържа много други условности. В сегашния си вид обобщаващият показател не е надежден измерител за конкурентоспособност.

Наложителна е ревизия на аналитичните показатели, като се включат допълнителни за: темповете на икономическия растеж, съотношението между екстензивни и интензивни фактори на растежа, продуктовата структура на износа (високотехнологични, среднотехнологични, нискотехнологични, суровини и материали), структурата на вноса (инвестиционни, потребителски и луксозни стоки), производствено коопериране на наши фирми за участие като подизпълнители на големи европейски и световни компании при производството на сложни машини и съоръжения, заетостта (в т. ч. младежката), безработицата (в т.ч. обезкуражените), доходите, потреблението, делът на разходите за храна, здравеопазване, образование, почивка и други съставки на домакинските бюджети, социална поляризация, отпадане на деца от училището в основното образование, процент на неграмотност (в т.ч. по етнически групи), опазване на околната среда, демографски показатели и други подобни. Налага се също ревизия на относителните тегла на трите групи фактори, посочени в точка „Четвърто” по-горе;

Второ, през близките няколко години трудно ще се запази 57-о място в класацията на СИФ и няма да е изненада ако паднем отново между 65-о и 75-о и дори по-задно място, особено ако се включат предлаганите допълнителни показатели и по-реални тегла;

Трето, в обозримото бъдеще не може да се очаква подобрение на общата конкурентоспособност и приближаване към 45-о - 50-о място.

Заслужава внимание още едно важно обстоятелство. У нас много и с основание се говори за лошото макроикономическо управление. По-малко, дори нищо не се казва за управлението на фирмите. Това е забранена територия за обективните анализатори. Ръководителите на частните бизнес организации често се изказват назидателно за положението в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, енергетиката, железниците, пенсионното дело и т н., но като че ли не виждат изключително тежките проблеми в своя двор. Вместо да насочат главните си усилия към рационализиране на стопанската си дейност, те се борят активно за още повече привилегии от държавата към тях, за сметка на работниците и другите данъкоплатци.

Прекалено чести са нарушенията на законите по данъчната дисциплина, трудово-правните отношения, условията на труд, редовното изплащане на заплати и осигуровки и други подобни. Българският частен сектор все още не прилага общоприетите в цивилизованите държави принципи на социална корпоративна отговорност и не е доказал своите предимства пред държавния в повишаването на конкурентоспособността на фирмено и продуктово равнище.

Причините за ниската конкурентоспособност на фирмено равнище са много. В основата, може би, са две: Първо, посредственото, дори лошо управление на много фирми от неквалифицирани собственици или привлечени от тях недостатъчно компетентни управители. Това важи предимно за малките и средните фирми. Второ, криминалните методи на зачеване на немалка част от българския частен сектор през последните двадесетина години. Много собственици, изглежда смятат, че методите с които са започнали преди години могат да се прилагат и сега, та дори и в бъдеще. Това, обаче ще става все по-трудно ако държавните контролни органи вършат своята работа.

След като тези хора нямат сили или желание да въведат ред в своите стопанства и не допускат други да го направят, държавата следва да помисли за намиране на решения. Някой може да възрази, че това е недопустимо, защото частната собственост е свещена и неприкосновена. Това не е вярно, защото първо, във всички цивилизовани страни частната собственост има както права, така и задължения пред обществото и второ, защото настоящите и особено предстоящите фалити на такива частни фирми ще засегнат не само техните еднолични собственици и/или акционери, но и широк кръг заинтересовани групи: държавата чрез бюджетните приходи; осигурителната система чрез осигурителните вноски; обслужващите банки и банките кредитори; екологичната среда чрез нарушаване на държавните стандарти; общините, където действат фирмите и техните клонове; работещите във фирмите и техните семейства; други фирми доставчици на суровини, материали, компоненти, ремонтни, транспортни и други услуги; потребители на компоненти или крайна продукция на въпросните фирми и т.н. Известно е, че по сегашните световни и европейски стандарти добър бизнес е само този, който работи както за интересите на акционерите, така и за заинтересованите групи от населението.

По-нататъшно повишение на националната конкурентоспособност на България не е възможно без повишение на фирмената и продуктовата конкурентоспособност. Повишаването на фирмената конкурентоспособност не е частен проблем и грижа само на собствениците и ръководителите на фирми. То е и фундаментален национален проблем, от който държавата няма право да се дистанцира. Количествен израз на изброените и други проблеми на микро равнище е квази бюджетният дефицит - натрупаните огромни междуфирмени и други задължения, които вече превишават двукратно годишния ни БВП. По-нататъшното натрупване на верижна задлъжнялост може да предизвика тотален срив в националната икономика с непредвидими последствия.

 

Какъв е главният извод от настоящия анализ?

 

България е затънала в дълбока комплексна криза: икономическа, социална, политическа, институционална, етническа, демографска и духовна, в криза на доверието. А демографската криза вече прераства в демографска катастрофа. Кризата е породена от реставрацията на дивия балкански капитализъм през последните 24 години. Наред с вековната ни изостаналост, това са най-важните причини за бедността в която живеем. Няма лесно излизане от такава криза. Бързо и чувствително подобрение в живота на хората през следващите 3-5 години не е възможно.

В същото време около 1,3-1,5 млн. българи живеят в оскотяваща бедност. Други 4,0-4,5 млн. живеят съвсем скромно, далеч под европейските стандарти и едва свързват двата края, благодарение на пословичното си до сега търпение. По български стандарти живеят прилично около 0,8-1,0 млн. души, а в охолство – 150-200 хиляди души.

Тази социална структура е заредена със силно експлозивен материал, който рано или късно, и по-скоро – рано, ще избухне с непредвидими последствия. Ограбените няколко милиона българи през последните две десетилетия едва ли ще понасят безкрайно икономическото, социалното и духовното унижение и едва ли ще простят на тези, които са го причинили. Тази социална и политическа експлозия може да бъде предотвратена само с цял комплекс от икономически, социални, демографски, институционални, политически, духовни и други мерки. Тези мерки трябва да се предприемат незабавно.

Аз мога да говоря компетентно главно за икономическата област и по необходимостта от икономически и социални мерки за бързо, макар и скромно, смекчаване на бедността и социалната поляризация. Радикални подобрения в качеството на живота са възможни само чрез трайно възобновяване на догонващия икономически растеж от поне 5-6% средногодишно. Това ще повиши заетостта, производителността, доходите и конкурентоспособността на икономиката. То обаче изисква многомилиардни инвестиции във физически, институционален, човешки и интелектуален капитал и много време. То предполага бързи радикални мерки, първите скромни резултати от които могат да се почувстват най-рано след 3-5 години, а по-значимите – след 10-15 и повече години. Това се диктува от обективните икономически закони, които никой не може да заобиколи или отмени. Българските граждани трябва да знаят това и да се освободят от илюзии за скорошно благоденствие.

Живеещите в оскотяваща бедност българи, обаче не могат да чакат толкова дълго. Те настояват за бързо, макар и скромно подобрение – тук и сега, а не след 10-15 и повече години, когато много от тях няма да са между живите. Единственият път по който може да се постигне такова подобрение в техния живот е преразпределението на наличните ресурси чрез добре премислена, цивилизована и твърда държавна политика. Тук няма място за революционни методи. Те могат само да влошат положението.

Най-общите контури на тази политика са очертани в моите статии през последните няколко години и особено през последните 6-7 месеца и се намират в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm В основата на тези мерки е радикалната данъчна реформа, чиито принципи са препоръчани и в последната ми статия в ДУМА от 19-20 октомври 2013 г.

Обръщам се с тревожен призив към българските политици и към правителството: побързайте с тези мерки, докато не е станало късно. Проектобюджетът за 2014 г. не предлага необходимата спешна социална преориентация на икономическата политика. Очакваният растеж от 1,8% не е възможен.. В бюджета още витае духът на Симеон Дянков за бюджетни рестрикции. Залагането на още по-нисък бюджетен дефицит (1,8% от БВП) за 2014 г. е груба управленска грешка. Тесногръдото фискално мислене доминира над фундаменталните икономически и социални приоритети. Животът и здравето на милиони хора се жертват пред олтара на балансирания бюджет и рекордно ниския държавен дълг. Световната стопанска история, включително и състоянието на европейската икономика през последните 6 години, опровергават такъв схоластичен подход.

Все още има възможности за мирен изход от кризата. Не ги пропускайте! Народът няма да прости бездействието ви!

 

13 ноември 2013 г.

 

i Настоящата статия е актуализиран вариант на моя статия със същото заглавие от септември 2012 г. Виж публикация № 214 в моя сайт в интернет.

ii Още по-интересно е да се анализира подреждането на страните по конкурентоспособност за 10-15 и повече години. Това обаче не е възможно, защото данните в ежегодните доклади на Световния икономически форум обхващат различен брой страни и с различен състав. В началото започнаха в 1979 г. само с група най-развити страни, а за 2013-2014 г. са 148, повечето от които са слабо развити. При равни други условия подреждането зависи от броя и състава на обхванатите страни. Както посочих по-горе, настоящата статия е актуализирано продължение на статията със същото заглавие от миналата година. Намерението ми е идущата година, след публикуването на поредния годишен доклад на СИФ по конкурентоспособността, да изработя трето актуализирано продължение. Така ще направя анализ на всички показатели за четири последователни години с приблизително еднакъв състав на обхванатите страни и ще се опитам да изведа зародиша на някои тенденции в този най-важен показател за икономическото здраве на всяка държава. Ако е живот и здраве ще продължа този анализ и през следващите години.