25 май 2022г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

БЕШЕВЛИЕВ Веселин Иванов

(25.03.1900)
филолог и епиграф, член-кореспондент
Роден в София. Завършва класическа филология в Университета във Вюрцбург, Германия (1925). Доктор на Университета във Вюрцбург (1925).
Член-кореспондент (1941).
Уредник на Епиграфския отдел в Археологическия музей (1949— 1950). Старши научен сътрудник (1950—1961) и завеждащ Секцията по епиграфика в Археологическия институт и Археологическия музей (1958—1965). Професор (1961) и завеждащ Секция „Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите” в Института по балканистика при БАН (1965—).
Асистент (1925—1929), доцент (1929—1933) и професор по класическа филология в Софийския университет (1933—1944).
Член на Унгарското ориенталско дружество (1933) и на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1975).
Орден „Кирил и Методий” I ст. (1970).
Оновател на прабългарската епиграфика. Проучва историята, бита и културата на прабългарите. Изследва личните имена на траките и имената на крепостите в Мизия и Тракия у Прокопий. Събира и издава късногръцките и къснолатинските надписи в България и има множество приноси в изучаването на тракийския език и местните стари названия в България.
БИБЛИОГРАФИЯ
1973. Географското минало на Плиска и нейната околност. — Изв. Нар. музей — Шумен, 6, 1973, 3—14.
Два надгробни старо християнски надписа от Черноморието; Пър-вобългарски амулети. — Изв. Нар. музей — Барна, 9, 1973, 301— 304; 53-65.
Extrema minoris Scythial. — Изв. Окр. ист. музей и Бълг. ист. д-во — Толбухин, 1,1973,139—142.
1974. За ориентацията на първо българските сгради. — Изв. Нар. музей — Барна, 10,1974,103-107.
За античното име на Шуменската крепост. — Музеи и памет, култ., 1974, № 4, 3-4.
1975. Нови старохристиянски надписи от Барна. — Изв. Нар. музей — Барна, 11,1975,148-150.
Първобългарски и късни гръцки и латински надписи. — Археология, 1975, № 1,15-24.
1976. Към въпроса за девтагиларите. — Изв. Нар. музей — Барна, 12, 1976,1-7.
Етническата принадлежност на руините надписи при Мурфатлар. — Векове, 1976, № 4,12-22.
За мястото на латинския език в Долна Мизия през късната античност. — Археология, 1976, № 2, 49—51.
27
1977. Beobachtungen iiber die protobulgarischen Buneninschriften bei: Basa-rabi. (Murfatlar). -- Изв. Нар. музей — Варна, 13, 1977, 49—55.
1978. Един виден гражданин на Одесос в VI в. — Изв. Нар. музей — Варна, 14, 1978,117-120.
Латински надпис от ранновизантийската крепост при Килифа-ревския манастир. — Археология, 1978, № 1, 35—37.
Zur Chronik des Johannes von Nikiu. — Byzantino-oulg., 1978, No 5, 229-236.
1979. Значението на първобългарския знак [V]. — Изв. Нар. музей — Варна, 15, 1979,17-24.
1980. Из старата история на Варненско. — Изв. Нар. музей — Варна, 16, 1980,121-125.
Bulgaren als Soldaten in den italienischen Kriegen Instimanus I. — Jb. osterr. Byzant.,29,1980, 21—26.
Летописи на камък (от времето на I и П българска държава). — Пламък, 1980, № 10, 150—160.
Прабългарски надписи и печати. — Славяни, 1980, № 6, 7—8. Die Sfadtnamen Plodin und Plovdiv. — Балк. езикозн., 1980, № 3, 21-28.
1981. Името на Варна. — Изв. Нар. музей — Варна, 17,1981, 5—8.
По ръба на пропастта. — Пламък, 1981, № 7,173—178.
Тервел — наследникът на Аспарух. — Общество и право, 1981, № 5, 29-33.
Der Stadtname Provadija. — Балк. езикозн., 1981, № 3, 11—12.
1982. Съобщението на Теофан за основаването на българската държава. — Изв. Нар. музей — Варна, 18, 1982, 31—53.
Най-старият папирус на гръцки език „Брачен договор на Хераклид и Деметрия”. — Общество и право, 1982, № 4,13—16.
1983. Bemerkungen iiber die epigraphischen Reste der protobulgarischen Sprache. — Mater. Tur., 9,1983, 1—9.
1984. Zwei griechische Ortsnamen in Bulgarien. — Balkan Studies, 25, 1984, 213-266.
1985. Мундрага v Тича—Вичина; Нов надпис на бога Сурегет. — Изв. Нар. музей — Варна, 21, 1985, 17—24; 5—10.
Textkritisches zu Theophanes und Nikephoros. — Byzant. neerl., 13, 1985, 47-53.
Произходът на „Одрин”. — Бълг. ез., 1985, № 1, 73—74. Българо-византийските отношения при Симеон в едно съчинение от 1746 г. — Векове, 1985, № 4, 46—49.
1986. Прабългарските надписи като извор и израз на култура. — Балка-нистика, 1,1986, 272—291.
Miscellanea protobulgarica. — Изв. Нар. музей — Варна, 22, 1986, 17-29.
1987. Географията на България у византийските автори. — Изв. Нар. музей — Варна, 23,1987, 37—70.,.
Das Byzantinische in den protobulgarischen Inschriften. — Byzanti-nika, 7, 1987, 57-69.
1988. Zum Fortleben Alexanders des GroBen in der Spatantike. — In: Festschr. G. Wirth. Amsterdam, 1988,1037—1040.
28