25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Доверието

ДОВЕРИЕТО - През 1986 година доверието между хората, регистрирано с въпроса "може ли да се разчита на дадено от лицето обещание?", показва че 74 на сто от българите над 16 годишна възраст са се ползвали с доверието на околните, към 21 на сто отношението е било колебливо, за 4 на сто се е смятало, че не държат на думата си.

За нравственото поведение на лицето извън трудовия процес в изследването "Града и селото - 1986 година" е изградена една по-сложна скала, съставена от отговорите на четири въпроса:

- Може ли да се разчита на дадено от лицето обещание?

- Как реагира лицета на прояви на непристойно поведение, станали в негово присъствие?

- Как лицето се отнася към стари и боледуващи хора в домакинството?

- Употребява ли лицето алкохолни напитки?

На отделните отговори са приписани балове, от които е формиран сумарен бал. На негова основа се получава следното разпределение за оценката на нравственото поведение извън труда на българското население:

1. Силно положителен образ в своята среда имат - 12,6 на сто

2. Положителен образ - 41,4 на сто

3. Междинен - 31,9 на сто

4. Негативен образ - 11,8 на сто

5. Силно негативен - 2,2 на сто 

Единствената база, от която би могло да се прецени какво означават тези цифри, е те да се съпоставят с оценката за "нравственото поведение в трудовия процес".

 

* * *   

То е оценено с четирите въпроса:

- Спазва ли лицето трудавота дисциплина?

- В какви случаи лицето е проявявало критичност към нарушители на трудовата дисциплина?

- Оказва ли лицето помощ на колегите си в ежедневната трудова дейност?

- Получавало ли е лицето административни наказания по месторабота през последните десет години?

 

1. Силно положителен образ в своята трудова среда имат - 67,8 на сто

2. Положителен образ - 13,2 на сто

3. Междинен - 14,0 на сто

4. Негативен образ - 2,9 на сто

5. Силно негативен - 1,6 на сто

 

Сравнението между двете оценки дава основание да се съди както  за по-изразения интегритет на трудовата пред селищната общност, така и за високата степен на взаимно доверие на местоработата, с които българите са "влезли" в процесита на драматични политически и социални промени.