22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

вече започвам да разгадавам

Milena Fuchedjieva

вече започвам да разгадавам мистерията на поведението си в българия :D влизам в конфликти с все повече хора от моите среди, то само те са ми подръка, де, повече среди от тези не желая и да помириша :) 

и все по-малко съжаление изпитвам за тези конфликти, защото все по-ясно виждам посредствената амбивалентност на взаимоотношенията дори и между най-интелигентните хора. всеки ще те хвърли под влака в момента в който дори само приятелството ти с него хвърля сянка върху биографията му, или пък върху възможността да бъде "приет" и "одобрен" от корпорацията. 

корпорациите са няколко, на пръсти се броят, разбира се, и изобщо не ми е интересно да ги обсъждам. членовете им са ми дълбоко скучни. почти без изключение. 

та, аз се карам наляво и надясно, режа мостове и затварям врати, и след момент на авто-потрес от решителността си, от това ми става все по-леко. нетърпимостта към фалша и мишите дупки, невъзможността да си сигурен в когото и да било, твърде ниската цена заради която страшно лесно се извършват дребни подлости, съчетана със страшно високата цена, която се плаща за големите подлости, и всичко това става полу-тайно, полу-усмихнато, полу-наведено, полу-гласно, и лицата на големите и малките подлости пеещи в новия демократичен хор "бодра смяна", това не се търпи, честно. 

трудна съм, взискателна съм, езикът ми е остър, никой декор не може да ме излъже, а гениални декори в българия няма, и така изпадам във все по-голяма изолация, която ми се вижда все по-смислена. и искам да се скарам с всички, доставя ми удоволствие да се скарам с всички, защото все някой трябва да се скара с всички. иначе става част от едната корпорация, която се кара с другата. а аз се карам с всички :D

и все по-добре ми става от този факт :D