25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Ще сваляме демократичния тоталитаризъм

http://e-vestnik.bg/11722

Проф. Николай Василев: Ще сваляме демократичния тоталитаризъм…
3 Юни 2011
Мария Цветкова 


Проф. Николай Василев. Снимка: От екрана на БНТ
Проф. Николай Василев е председател на клуб “Първи ноември”. Членуват политолози, литературоведи, адвокати, музиканти, режисьори, преводачи, журналисти, поети, философи, свещеници и един голмайстор на ЦСКА и България - старият футболист Петър Жеков. Основната цел е защитаването на традиционните ценности и постиженията на духовната култура в България. “Първи ноември” се обявява против простащината и опитите българинът да бъде превърнат в безволеви консуматор. Конкретен повод за създаването на клуба е правителствената политика спрямо БАН. Проф.Василев е известен дисидент, преподавател по философия. След като СДС печели изборите през 1991 г., става вицепремиер и министър на образованието и културата.

- Кой е по-опасният противник на клуб “Първи ноември” – българската простащина или интелигенщината, многознайковщината? И двете явления имат сериозен принос върху “медиазатъмнението”, за което говорите.

-  Простащината действа в много по-широки мащаби. Тя притежава реална власт. От нея до голяма степен зависи развитието на България. Затова е по-опасна. Настанила се е по т.н. високи етажи на властта. Съжалявам, че трябва да го кажа, но българският народ е позволил простащината да атакува всички обществени слоеве. Като цяло всеки народ в мнозинството си се състои от хора, които отиват на работа  и се връщат за да си пият ракията вкъщи. Няма смисъл да търсим при тях ерудиция, духовни интереси, възвишеност.

- Можем ли да теглим обща дробна черта за целия народ?


Проф. Василев говори на втория митинг на зараждащата се опозиция декември 1989 г. Снимка: Личен архив
- Може. Науката не би била възможна без работни обобщения.  Народопсихологията е немислима без тях. Въпреки че трябва да се внимава, понякога могат да бъдат опасни. Но, пак ще кажа, интелектуалното равнище на всеки народ е по-ниско от това на неговия елит. Иначе той не би бил елит. Тук е необходимо да направя уточнение за неуките, но природно интелигентни хора. Спомням си моя дядо. Всички се страхуваха от него. Беше завършил само 2-3 отделения. Но беше човек. Мек, деликатен, хуманен. Суров към всеки, който заслужава. Нито веднъж не съм го чул да псува, да каже мръсна дума. Направи всичко възможно и петте му деца да завършат висше образование. Така че, когато говоря за простащина, не вкл чвам този тип хора, маята на живота. Говоря за онези по високите етажи. Властниците в България придобиват гротескни характеристики. Познавам лично много от тях. Имам сериозни набл дения още от преди 10.11. 1989… Когато ме преследваше ДС. Забраняваха ми всякаква публична активност. Не можех да напускам страната 11 години.

- Още от тогава всички по високите етажи са “маскари”, така ли?

- Познавам добре голяма част от народните избраници през последните 22 години. Не съм провеждал изследвания как е в други държави, но у нас закономерността е неизменна. Добереш ли се до властта, се променяш. Развращава те. Единици са тези, които не се поддават на изкушенията. Овластената простащина не се нуждае от наука. Ликвидира я. Уж тонът се смекчава от време на време. Но в крайна сметка 150 български учени са напуснали страната от началото на годината. Симеон Дянков каза преди около година, че като им спрат парите, те сами ще си тръгнат. 40 процента от субсидията за БАН е отрязана. Младите хора работят там за 300-400 лв на месец. БАН се разпада пред очите ни.

- Като се има предвид, че в повечето държави парите за култура, наука и образование са последните, към които се посяга…

- Да. Това е реален приоритет на “белите” държави. Знанието е културната памет на народа, еманация на всички традиции, обичаи, мъдрост… Цялото духовно наследство от 13 века, през които българите са живяли по тези земи. Това е простащината. Спомням си куплет от химна на Михайловски:

Напред! Народността не пада
Там, дето знаньето живей

Не е писал

Напред! Народността не пада
Там, магистрала де белей

На мускула мозък не му трябва. Това са спортисти, пожарникари, мутри, засрахователи…За съжаление днес са окупирали горните пластове на българския политически “елит”.

- Мускулът ли оскърби, уплаши и прогони българската култура?


Проф. Николай Василев на един оп първите митинги през 1989 г. Снимка: Личен архив
- Да. Е, простащината се явява и с по-меки мускули. Често е и с обратна резба.  Интелигенщината, за която стана въпрос в началото, също е опасна. Но нейните действия понижават авторитета, стойността на интелекта, докато произволът на простащината се отразява зле върху развитието на цялото общество. Интелигенщината  действа по свой начин. Компрометира знанието, интелекта. България е развъдник за интелектуални “въшки”. Има стотици интелектуалци, начело с Лили Иванова.

- Какви функции трябва да изпълнява българският интелектуалец? През последните години се забелязва, че вместо да прави културен анализ на политиката, прави политически анализ на културата.

- Първо, смятам, че в България има не повече от 10-15 интелектуалци. Аз самият не се считам за такъв, въпреки че животът доста ме е поочукал. От интелектуалеца се очаква да изпълнява професионалните си задължения, да произвежда  духовна продукция на високо равнище. Друга функция на интелектуалеца е да следи социалната евол ция и да реагира на всяка несправедливост, да се обявява срещу грешките на всяка власт. Независимо дали има опасност за здравето, кариерата или живота му. Интелектуалецът не може да бъде поръчков. По критерия гражданска позиция  доста световни интелектуалци би трябвало да отпаднат от списъка. Да вземем например Габриел Гарсия Маркес. Поживя в Куба известно време. И… възхвали режима на Кастро. И у нас си имаме такива. Ивайло Петров – класик на българската литература – като член на НСРТ се обяви против стачката на БНР. В интерес на благините и на депутатската заплата забрави, че е интелектуалец. Така участва в  похода срещу свободата на медиите. Гениалният Радичков пък беше добре с всички власти. В ловната дружинка на Живков, винаги ласкан, награждаван. През 1982 г. написа по повод смъртта на  Людмила Живкова “Дете, дете, ти пак ни изпревари…”.  Ще рече, че тя е летяла като бяла гълъбица пред цялата българска духовност, водила е обществото, изпреварвала е всички цял живот. И Петров, и Радичков са велики писатели. Но могат ли да се нарекат интелектуалци?

- По времето на социализма културата беше в услуга на идеологията. Сега кого обслужва?

- Тук трябва да започнем от самото начало. През първите години на демокрацията се появиха “теоретици”, които говориха за деидеологизация. Такова нещо не може да има. Идеологията представлява знание за света, пречупено през призмата на определени интереси. Тя не отразява истинското положение. Ясно е, че не може просто така да изчезне. Истинският процес, който се набл даваше след 10. 11.1989 е  идеологическа демонополизация. Т.е. беше сринат монополът на една идея и се появиха нови идеологии.  В мнозинството си, хората служат не на идеология, а на конкретни интереси – християндемократически, комунистически, класови, аграрни и т.н.. Разбира се, не говорим само за политически интереси. Далавераджийството също си има своя идеология. Докато съществува човекът, ще има и интереси – корпоративни, семейни, лични. Както казах, идеологията не отразява адекватно действителността, а я изкривява според удобството на тези, които я произвеждат. По онова време тя учеше, че в социалистическия лагер живее един щастлив човек, човек от нов тип, т.н.  документален човек…

- А чии интереси доведоха до културното обезобразяване на българския народ? Стигна се до там, че нашият облик стана културно неразпознаваем.


Проф. Николай Василев на посещение при папа Йоан Павел Втори. Снимка: Личен архив
- Личните, разбира се. Искам да направя едно уточнение. При пазарните механизми се разчита на това, че при сблъсъка на много гледища и идеологии се получава своеобразен баланс. Когато някой фалшифицира действителността в една крайност, а друг – в друга, би трябвало да се получи нещо средно. Това е тезата на теоретиците на демокрацията. За съжаление, не се получава така. Медийното пространство се състои от обособени, фрагментирани интереси. Всеки дърпа към своето.

- И се получава един контролиран хаос…

- Точно така. Ние ще се опитаме да направим каквото можем като част от гражданското общество. Нашето оръжие е словото.

- А бойното поле?

- Цялото общество. На една пресконференция ме питаха какво ще е нашето оръжие. Отговорих, че от позицията на редови гражданин, непретендиращ да бъде интелектуалец и председател на клуба, мога да посоча  една тежка картечница, 9-милиметрова. Но в качеството си на член на “Първи Ноември” ще заложа на словото.

- Да, словото е по-силно от картечницата… Но пък можем да си припомним въпроса на Сталин “Колко танка има папата?”

- Много се надявам думите да свършат работа.

- Разпознавате ли сред настоящите членове на клуб “Първи Ноември”   фигури от бъдещия управленски елит?

- Когато създавахме клуба, първата ми теза беше, че това не е трамплин за политическа кариера. За себе си бях сигурен, но предупредих другите. Е, ако има човек, който е почтен, достоен и компетентен, защо не? Дано не се разврати…(смее се). Защо действа така тази власт, не знам.

- Има ли надежда, че ще се подаде отнякъде нишката на Ариадна, която  да изведе българина от мрачния лабиринт на прехода…в който вместо Минотавъра откриваме Мускула?

- Има, има. Пак започваме всичко от начало. Ще сваляме демократичния тоталитаризъм.