25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Шамарът на Лондон 2012

Българските резултати на тези олимпийски игри са показателни за всичко, случило се в страната през последните двадесетина години. Равнището на високите спортни постижения не зависи от един олимпийски цикъл! Необходим е масов спорт, условия за него, подбор и десетина години работа с избраните деца в условия и режим за постигане на високо спортно майсторство.

Необходими са пари, традиции, мениджмънт и политика. За съжаление имаме само традиции.

Няма сфера, в която ако съществуваха методите на измерване, както в спорта - метър, хронометър, жури, да не сме се сринали. Вижте къде сме били преди 20 години по добив на стомана, цимент, торове, домати, консерви... Каквото ви хрумне, и къде сме сега.

О, зная. Веднага ще ми споменат тоталитаризма и комунизма, а сега нали - свобода и демокрация.

Но "нежната революция", която пое енергията за промяна на цял народ, беше точно за обратното - да бъдем по-добре във всичко! Масите се вдигнаха срещу комунизма не за да ровят в кофите за боклук за парче хляб, а за да могат да разчитат на своя труд и от него да очакват своя личен просперитет...

Всъщност става дума за българските резултати от Олимпиадата в Лондон 2012.

За състоянието на организма на човека можете да съдите по "дреболии" - температура, кръвно налягане, цвят на урината, петна по кожата или просто бучка под мишницата.

За състоянието на едно общество, т.е. за степента на разделение на труда, производителност на труда, движението на капитали, политическа власт, общностен интегритет и пр., може да се съди по десетина показателя.

Един от тях са постиженията в сферата на спорта. Друг би могъл да бъдат - наградите "Оскар", "Златен глобус", "Еми", "Грами"... Или броят и специалностите на Нобеловите лауреати. Или броят не регистрираните открития. Или равнището на смъртността. Или раждаемостта... Всяко от тези неща (умишлено загърбвам икономическите и стопански измерение) е като термометър в дупето на бебето. Показва какво е състоянието му! 

Та, въпросът беше за Олипиадата в Лондон.

Оценките на Борисов за представянето на страната на Игрите са не само странни, но и подозрителни.

Създава се впечатлението, че Той иска да отклони вниманието на публиката от така наречения Преход. 

Борисов за пръв път се хвърля като Матросов пред куршумите срещу предходните правителства.

Един вид, нищо особено не се е случило, ние сме такива, толкова можем и постигнатото е нормално...

Лондон 2012 г. гръмко се произнася:

Съсипахте си държавата, дами и господа, другарки и другари! Направихте го от глупост, алчност и продажност зад паравана на партийни платформи и боричкания...

Къде отиде лозунгът "Сполука за България"? Каква България ви взела? Става дума за благополучието на червената буржоазия.

Кой предаде лозунга "Времето е наше"? "Наше" - на вдигналия се срещу диктутурата народ? Като вода в пясък потъна в сметките и имотите на новопръкнали се "демократи".

Време е, говоря го от 1991, да се изработи и приеме с консенсус общонационална програма за развитие на страната. Партиите да се състезават при нейното изпълнение, а не всяка да тича със свои разбирания. Уж разбирания, а всъщност става дума за кокала.

Най-после да се излезе от ямата на тяснопартийната политика, която поради механизмите на демокрацията е изборджийска и пиарска.

Цялостната управленска практика да се реализира при неотклонно търсене на консенсус...

Лондон 2012 година ни нанесе звучен шамар, дано дойдем на себе си.