Човешките божии работи

Финикийските знаци създадоха съвременната цивилизация.

Финикийските знаци са на път да я разрушат.

Безспорна е разликата между ефективността на работната сила при системата на извъникономическото стимулиране (робство, идеологически лозунги, насилие и пр.) и коефициента на полезно действие на работната сила, когато тя притежава частна собственост, при диференцирано възнаграждение на труда според точно измерения реален принос към производството на обществения продукт, при наличието на реални възможности за лично проспериране.

Такава е човешката природа. И нито „комунизмът”, нито капитализмът, нито феодализмът имат нещо общо както с това обстоятелство, така и с получаващото се неизбежно и изключително важно неравенство в благоденствието, с различния (според различния творчески потенциал) индивидуален стандарт на живот.

Като всеобщ еквивалент на компонентите на дотогавашната стокова размяна, парите се превръщат не само в непоклатим фундамент на цялата социална конструкция, но и в особен символ.

Символ на дълбинната мотивация и движещите сили на човешката еволюция. Символ на жестокото господство на законите на междуличностната конкуренция. Символ на възвишения стремеж към усъвършенстване като чисто човешка характеристика, но и като органична част от желания житейски успех. Не случайно десетилетия наред представителите на най-комерсиализираната (и затова най-проспериращата) нация любезно се осведомяваха за състоянието (вкл. здравословното) на събеседника, използвайки за въпроса „Как си?” израза „Make money?” – в буквален превод „Правиш ли пари?” (или „Печелиш ли?”, „Как ти върви бизнесът?” Как се чувстваш, как живееш и добре ли си със здравето са величини, изцяло зависещи от това как ти върви бизнесът.

Световната култура се държи на икономиката; икономиката се държи на производството и потреблението; а всичко това – на глобалния масив покупко-продажби. Светът отдавна е полудял. Няма социална сфера, която да е останала некомерсиализирана; всяка човешка практическа дейност и духовна активност са заглушени от грохота на звънтящите монети – наука, религия, политика, изкуство, спорт, образование, здравеопазване.

Всичко е за продан – незаконното оръжие, контрабандните наркотици, женското тяло, мафиотските екзекуции Продават се (и се радват впрочем на масов потребителски интерес!) национален суверенитет, лично достойнство, липсваща съвест, обезморализирани депутати, парламентарни вотове. Футболисти – за сто милиона евро (храната и дрехите на петдесет хиляди гладуващи нигерийски дечица за година). Маслено платно на очевиден малоумник – за пет милиона. Гащите на Бритни Спиърс – само за двадесет хиляди.

Така постепенно абсолютно всичко на света – от луксозната лимузина до изящния сонет, от машинния болт до детската сълза - бе сложено на кантара на парично-стоковия баланс; бе преведено на езика на фискалните закономерности; бе белязано от смазващия печат на печалбарското остойностяване.

Не отричам, естествено, съдбовните функции на парично-стоковите отношения, на които все още се крепи (и сигурно дълго време в обозримото бъдеще ще се крепи) съществуването на човешката цивилизация - поне в този вид, в който сме я наченали и изградили. Но не виждаме ли, не усещаме ли, не разбираме ли, че светът се обезчовечава; че е антихуманно и отвратително (да използвам ли международната наказателна дефиниция „Престъпление срещу човечеството”!) всичко да се измерва с пари, всичко да струва определена сума, всичко да се купува, всичко да се продава.

Закрихме десетки болници. Не са печеливши, ясно ли е! Трупат загуби. Тази болница нямала достатъчно натовареност – на ден по десетина пациенти. Онази – по петнадесет. Пускаме кепенците. Забравили, че това не са пациенти, а човеци! Всичко е точно разчетено и разпределено. За управленски лукс, лимузини и далавери пари има повече от достатъчно. Ама дайте да спестим от здравето на милиони и от живота на хиляди, за да е балансиран бюджетът. Човешки дефицит – бива. Валутен дефицит – ужас и трагедия едновременно!

Затворихме стотици училища. В това село останали само седем дечица. В онова – пет. Катинарите – и файрум! Няма сметка! Нали трябва да пастрим парички за луксозни задгранични командировки и екзотични екскурзии на националните началници, за безсмислено финансиране на съзнателно фалирани предприятия и за пазаруване на военни боклуци трета ръка! Ако сме човешка цивилизация, едно дете да има в селото, едно училище (макар и в съкратена модификация) трябва да функционира за него. Защото без училище никога нито едно дете вече няма да се роди там. Така обезлюдява и опустява родната българска земя, чезне топлотата и добротата.

Навсякъде из отечеството пустеят, обраснали с жълтеещи лиани и треви, църкви, манастири, параклиси. Подготовката на призвани духовни пастири боксува. Общинските бюджети не достигат. Светият синод нямал средства (за други работи има!). Държавата – нали е конституционно отделена от системата на вероизповеданията – нехае. А вярата ни дава онова, което знанието все още не ни дава или никога няма да може да ни даде. Вярата (в Бог или в нещо свято – както пише Ботев, „ти, що си в мене, Боже, мен в сърцето и в душата”!) е духовна опора, упование, успокоение, особена морална парадигма. Ценности, чийто фискален еквивалент досега не е бил уточнен от нито един гений.

Някога Чърчил е писал: „В този злочест и греховен свят са били и ще бъдат опитвани много форми на управление. Никой не претендира, че демокрацията е идеална и свръхразумна. Казвано е било всъщност, че демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, изпробвани от време навреме” („Many forms of Government have been tried and will be tried in this world of sin and woe. No one pretends that democracy is perfect or all-wise. Indeed, it has been said that democracy is the worst form of government except all those other forms that have been tried from time to time”).

Както е популярно перифразирано, демокрацията имала много пороци, но нищо по-добро не било измислено досега. Ами време е да го измислим.

Нека парично-стоковите отношения останат да функционират пълноценно в сферата на материалното производство, услугите, организацията на социалния живот и т. н. Но нека съществуват и зони, независими от печалбарските принципи, освободени от призрака на комерсиализацията. Целесъобразно и обществено хуманизиращо би било това да са постепенно концентрично разширяващи се области на духа – наука, вяра, образование, здравеопазване

Няма да се уморя да повтарям: да затвориш училище не е оптимизиране на образователната система, а ГРЯХ; да закриеш болница не е централизирано подобряване на здравното обслужване, а ГРЯХ; да изоставиш в запустение някога действала църква, не е общинско нехайство, а ГРЯХ!

ГРЯХ, заплащан с безценната „валута” на човещината!

„Валута”, която – още в зората на очаквания с толкова надежда и оптимизъм Двадесет и първи век - е на привършване!