Човек, ... (интервю)

Човек, като се разболее, мисли как да оздравее, а не ляга да мре
(интервю на Надя Стамболиева за в. "Над 55")
 
1. С две думи каква е равносметката от 21-годишния ни преход и демокрацията, в която всички вярвахме? Какво не успяхме да направим и късно ли е да поправим грешките – ние, като общество и управляващите, които си избираме? Кой е виновен за днешните беди, винаги ли трябва да търсим прежде управляващите, кой ще осъди хората, които ограбиха страната и излъгаха надеждите на всички ни?

За съжаление ширещите се в обществото представи за демокрация и капитализъм бяха илюзорни. Не разбирахме връзката на либералната демокрация с пазара и парите. Имаш например свобода да пътуваш, да отвориш магазин, да се обличаш, както ти е кеф, да се организираш, да стачкуваш, да протестираш, да говориш и пишеш… Да-а-а. Но за всичко това трябва да се плаща. Нямаш ли пари, не си свободен.

И тук дойде големият български провал. Не успяхме да създадем социален ред, при който с труд и предприемчивост всеки човек, повтарям – всеки,  да може да печели пари. Парите не са като нефта – на територията на страната или има, или няма нефт. Парите се „правят”. Те се „произвеждат” от населението. Ние сме бедни, защото сме създали социален ред, създаващ бедняци, а не поради предопределение свише. Нашите деца бягат по чужбина, защото там има социален ред, при който могат с труд да печелят и да живеят прилично. Отива там момчето, никого не познава, никой не го познава, но е кадърен, трудолюбив и упорит. За няколко години си подрежда живота. С труд добива правото да бъде свободен!

У нас не е така. Властта се е вторачила, така да го кажа, в макрорамката и Брюксел, а напълно загърбва „микрорамката” – българския гражданин. Нормативната база е неразвита и социалната практика мизерна, когато става дума за защитата на собственост, достойнство, чест и свободи на редовия гражданин. Примери безброй. От набезите на крадци по селските дворове, до  рекета на чиновници върху собствениците. Дребният собственик в селото и града е смачкан от рекетьори, монополи, картели и държава. Земята пустее. Само в Петричко през 2011 година над 70 на сто от земеделската земя не се обработва. Коренът на България е в земята. Двадесет и една години властта не разбира това… Законът за земеразделянето беше катастрофа. Още като чух какво са намислили в тогавашното мнозинство в Народното събрание, се опитах всячески да ги разубедя и да им попреча. Писах, говорих, давах пресконференции… Никой не е нанасял такава вреда на отечеството като тях. Направиха го от глупост и високомерие.

Следващият престъпен ход – разбойническата приватизация. Те си мислят, че това ще се забрави и времето ще го отмие. Дисертации ще се пишат на тази тема. Приватизаторите и земеразделите имат вече трайно място в българската история. И с платени медийни и интернет шумотевици туй не се заличава.

В момента държавата се командва от група олигарси, сред които има персони, преценявани от чужбина за престъпни. Наистина няма я строгата тоталитарна пирамида, но е така.  На върха са те. У нас няма демокрация, има олигархия.  Има капиталисти, няма капитализъм…

За ситуацията има и манталитетна причина. За да има нормален капитализъм, т.е. човек с труд и предприемчивост да печели пари, трябва да има уважението, подкрепата, насърчението и признанието на околните. В дружна среда се успява. А нашата задружност за съжаление е предимно трапезна и семейно-родова. Имаме проблем с трудовата и комуналната задружност на непознати. Докато обществото и държавата са построения от непознати. Манталитет трудно се променя. От друга страна, управляващият елит има същия недостатък и с всичко го препотвърждава. Тъй…

2. Защо ти лично се оттегли от политиката, къде си, за какво се бориш, защо те няма в парламента, натрупа ли пари, какви и как ги харчиш? Ако си огорчен от нещо и от някого, защо не отговори?

Като гражданин и автор, никога не съм напускал политиката. Но от лятото на 1992 година нямам участие в управлението. Пенсионер съм, живея на едно и също място от 1978 г., хоноруван преподавател съм в Пловдивския университет. Имам и малък курс в Софийския. От какво да бъда огорчен?.. Може да не е много, но аз съм аз. Стига ми. Жив съм, работя, забавлявам се.

3. Предстоят отново избори – за президент и местни. Кои ще заемат първите места, от ГЕРБ ли и добро ли е това?

Зависи кой е кандидатът на ГЕРБ. Другите ги знаем.  Бъдещият президент ще бъде или от ГЕРБ, или Калфин, или Кунева. Така че на втория тур, ако се стигне до него, въпросът ще бъде кандидат, издигнат или подкрепян от ГЕРБ, или пряко или косвено свързан с левицата… Струва ми се, че ГЕРБ ще подкрепи Симеон Втори, а вицепрезидент ще бъде Аню Ангелов. (Нямам никаква информация! Гадая.)

Много са местните кандидати. В София ще спечели ГЕРБ. За всички софиянци проектите, започнати от ГЕРБ, са много важни и едва ли здравомислещите хора ще пожелаят кмет, който да бъде в конфликт с Бойко Борисов. Това не обезсмисля участието на другите. Напротив. Ще утвърди Кадиев като водещ лидер в БСП, Прошков – в Синята коалиция, както и Христов – в президентското състезание…

Изборите се печелят не само от победителите. Те са печеливша инвестиция на партиите в своите лидери или в нови лица. Ако са сериозни – всички печелят.

4. А какво може да се направи за пенсионерите днес и сега?

Пенсиите са подтискащо ниски. Те трябва да дават възможност възрастния човек да е в състояние да покрива жизнено необходимите си разходи – за отопление, електричество, вода, храна, лекарства. Смятам за разумно размера на пенсията да се обвърже, както с осигурителните вноски, така и с броя на отгледаните, НО РАБОТЕЩИ деца. Нали те изработват парите за пенсиите?..Така ще се подпомогне решаването и на демографската криза, и не само. Освен това може двойно да се съкрати стойността на картата за градския транспорт, както и упорито отхвърляното от Народното събрание предложение – да се премахне таксата за посещение на личния лекар за даване на рецепта на хронично болен, или тя да се сведе до минимум – напримир да стане 50 стотинки…

5. Какво би следвало да се направи, за да излезем от дупката на безпрогледната мизерия (не само в материално отношение), в която и ние се натикахме? Как ще върнем младите, как ще задържим днешните деца в България, които раснат неграмотни, безпризорни и без ценностна система, на какво да вярват възрастните, които си отиват нелепо и без време?

 Е, вие сте голяма песимистка. Защо наричате предизвикателството пред нацията дупка?! Човек, като се разболее, мисли как да оздравее, а не ляга да мре. В живота влизат нови генерации, част от тях ще отидат в чужбина, но повечето ще се реализират тук.

Абсурдно е за мен да мисля, че понеже вече съм възрастен, натискат ме болежки и нямам силата да вземам сто метра под 15 секунди, а Северозападна България, т.е. родния, ми край, и не само той, обезлюдява, то иде някаква национална катастрофа. Нищо подобно!

Сред младите хора има бъдещи Велики личности! Те се вдъхновяват, както и ние, от хуманизма на Левски, от Историята на българската държава и ще искат да бъдат вековечни победители и спасители на народа. И ще го направят. Това, че днес вестниците не знаят имената им, е естествено. (Вече зная имената на поне трима! Не се шегувам. За това имам инстикт. Неприлично е да се хваля колко съм прозорлив в това отношение.)

Народът ни ще пребъде!

6. Ти самият с кои верни другари ще помогнеш за това?

С всичките си приятели. Докато мърдаме, ще подкрепяме младите, които искат да покорят Върховете.