22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Четирите точки


В междупартийната борба за власт има две равнища: на съвместност (консенсусно) и на антагонизъм (конфликтно).

Партиите би следвало да имат консенсус в две посоки. Първата е по спазването на конституцията, законите и приетите процедури, където се очаква да действат винаги единно, без да се притесняват, че губят идентичност. Това е насоката за опазването и утвърждаването на върховенството на закона в държавата.

Втората консенсусна посока е приемането от партиите на национална програма за развитието и функционирането на държавата. Това е държавностроителната им задача. Те приемат, без да губят идентичност, някакъв списък от основни цели и задачи, които ще преследват независимо коя от тях е на власт. Веднага ще се сетим за целите – НАТО, Европейски съюз, Шенген и др. подобни. Но ще дам пример за консенсус на съвсем друго равнище: в Гърция между всички партии (вкл. извънпарламентарните) има консенсус да не признават Македония като държава под името „Македония“. В Гърция, Сърбия, Щатите, Япония, Германия и пр. уважаващи себе си държави има цял набор от консенсусни пунктове, които модерно се наричат „политики“. Ще дам измислен пример: всички партии у нас водят политика за интеграция на циганите и ги наричат цигани в своите документи, защото проблемът в случая не е как ще ги наречем, напротив, измислицата „роми“ само замъглява проблема.

Отиваме на следващото равнище в междупартийната борба за власт – антагонистичното. Тук е полето на конфликта между партиите в борбата за власт: идеологическото и инструменталното. Партиите излизат със своите идеологии и програми, които не противоречат на политическия консенсус, а го допълват със свои специфични виждания и интерпретации. С различни похвати те показват на публиката, че техните виждания са по-добри от тези на съперниците им.

В инструментален аспект партиите пък доказват със слово и действия, че са по-кадърни, по-честни, по-ефективни  в постигането на консенсусните цели и задачи, както и в изпълнението на конкретните си обещания…

И сега мога да премина на онова, което става у нас. Става безобразие!

-Няма консенсус между различните власти и партиите да се спазват законите и конституцията. Фактът, че има доста върнати закони от Конституционния съд, означава, че законодателната ни власт много-много не се вълнува от тази брошура. Депутатка от Монтана, още запъхтяна от нанагорнището на Петрохан, започва да кадрува в митниците. Мислителят от Дръндар свива два милиона и вика: ядец, не можете да ме осъдите, тъй като закона го приеха вечерта, а парите ги задигнах сутринта…

-Няма консенсус по целите в развитието на страната, както и по основни политически проблеми, които стоят пред нея. Моля ви. Това е вече тъпо.

Съберете се, скрийте се някъде, помислете за държавата и не си надничайте в паниците. Напишете три странички, бе хора. Основни приоритети в развитието, политика на Балканите, политика в Европа, присъствие в Света. Защита на човека! Какво значи българин?

Какво ще прави всяка власт през ХХІ век независимо коя партия ще бъде на власт. Нещо повече – проведете референдум по тази програма, партиите, като се регистрират за участие в избори, да подписват документ, че ще следват националната програма… Каква програма? Няма такава.

-В антагонистичното направление е същата боза. Партиите, с изключение на ДСБ, нямат идеология и ясна ценностна система. Какво е това: БСП на власт приема плосък данък и отхвърля данък наследство? Що е туй? Кукуригаща кокошка…

-Същата каша е и в инструменталната посока: точно тук, където би следвало да се дебнат, между партиите и властите има пълен консенсус. Всички ядат от една тенджера, само сменят дежурния по черпак…

И тук стигам до ББ. Прост, неук пожарникар. Със сенчесто минало. Не съм гласувал за него и в личен план нищо не очаквам от администрацията му.

Но този глупак разруши ненормалния консенсус в четвърта точка и прави конкретни стъпки по постигане на консенсус по трета точка (пътната инфраструктура).

А иначе нищо ново.

СРС-етата са поредния скандал и нашето „политическо пространство“ като стара таратайка продължава да подскача от инцидент на инцидент. Накъде?.. Един Бог знае.