25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : Д

Цола Драгойчева

Цола Нинчева Драгойчева е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години, прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз.

След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. Цола Драгойчева е народен представител в XXVI (1945-1946) Обикновено народно събрание, в VI (1946-1949) Велико народно събрание и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1965), V (1966-1971), VI (1971-1976), VII (1976-1981), VIII (1981-1986) и IX (1986-1990) Народно събрание.

Цола Драгойчева е родена в Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898 година. Член е на БКП от 1919 година. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 е осъдена на 15 години затвор и са й отнети учителските права. След амнистията през 1924 година е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив.

След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна.

През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 година тя отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. Бащата е неизвестен, макар и според слухове да е надзирател или дори директор на затвора. След освобождаването си от затвора Цола Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна.

Завръща се в България през 1936, а през 1937 година е избрана за член на Централния комитет (ЦК) на БКП, какъвто остава до 2 февруари 1990. От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БКП. Цола Драгойчева участва във въоръжената съпротива на БКП и ОФ срещу участието на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия.

През август 1941 година е арестувана и изпратена в концлагера "Свети Никола", Асеновградско, където остава до декември същата година. По процеса на ЦК на БРП (1942) година е осъдена задочно на смърт за втори път. Като организационен секретар на ЦК на БКП отговаря за масово-политическата работа във връзка с изграждането на ОФ.

След 9 септември 1944 година заема редица номенклатурни постове - главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 - негов почетен председател и други. Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т. нар. "врагове на народа".

Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР. В изкуството и културата си спечелва името на безмилостен цензор. Близка е с Йосиф Кобзон.

През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. Мемоарите й са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос. Въпреки това, мемоарите й са смятани за неверни и тенденциозни и са подложени на силна критика от страна на деецът на ВМРО Иван Михайлов.