Циганите в София - Захарна фабрика (2005)

 

Криворазбраната интеграция - Павлина Живкова


В "Захарна фабрика" цигани и българи си обявиха война. Проблемите там, а и другаде, няма да се решат от само себе си.

 

Цигани от столичния квартал "Захарна фабрика" се заканиха да съберат мургавите си събратя от четири махали да воюват с българите. Заплашиха с масови убийства, защото били тормозени и гонени. А всъщност те тормозиха и гониха хора, събрали се да отпразнуват абитуриентски бал в кафене в квартала. След като барманът отказа да обслужи неканен на партито посетител, ­ в случая циганин, събратята му направиха погром в заведението, пребиха младежи и техни приятели и пратиха с тежка черепно-мозъчна травма в "Пирогов" професор по история.

Свидетели на инцидента твърдят, че ордата от 150 освирепели нападатели замеряла с камъни дори полицаите, повикани да предотвратят кървавата разправа.

Толкова за индицента. Не е за първи път, надали ще е и за последен. По-важни са последиците ­ цигани и българи си обявиха война. И тук възниква логичният въпрос ­ защо изобщо се стигна дотам. По питането кой е виновен и кой не в конкретната разпра, воюващите страни от дни се надпреварват да дават коренно различни отговори ­ според принадлежността им към едната или другата.

Ключ към отговора за същността на драмата са реакциите отстрани. Например тези на ромските лидери. Какво направиха те? Вместо да озаптят своите, водачите за пореден път декларираха, че правата на събратята им са нарушени. Лидерът на партия ДРОМ Илия Илиев нарече масовия бой "неприятна случка и много обидна за всеки дискриминация, каквато не може да има във вървяща към Европа България". Председателят на "Евророма" Цветелин Кънчев отсече, че "набезите на ромите са измислени" и обвини мистериозни скинари за мелето. Останалите лидери на цигански формации подминаха поредния инцидент като обичайна част от ежедневието на махалите. Циганските водачи пропуснаха дори елемента на самореклама. А можеха да покажат на обществото, че са истински лидери, чиято дума се чува в махалите. Вместо това събратята им за пореден път обвиниха българите и полицията, че им пречат и че не зачитат правата им. Поискаха дори да знаят кои са били униформените, изпратени да потушат скандала. Няма да е чудно, ако след седмица решат да се обърнат и към Страсбург.

Случаят "Захарна фабрика" е поредната илюстрация на "циганския проблем" в страната, който тормози и обезверява обществото. Истината е, че проблемът на циганите са най-вече самите те. Не са българите, които често се оказват жертви на пореден цигански набег. Макар немалка част да не приема изобщо интеграцията на това малцинство. А друг избор, очевидно, няма. Не са и медиите, които пишат, че цигани са откраднали цял влак или са разпарчетосали военно поделение. Това са факти. Не е и правителството, което от години се стреми да решава ромските проблеми, без да може да се похвали с особен напредък в интеграцията. Той може да се постигне само с участието на самите цигани. В крайна сметка огромният проблем на живеещите в гетата ще се окаже това, че те не могат да бъдат интегрирани. Защото не искат да станат част от обществото като приемат и заживеят по неговите, по общоприетите правила. Циганите отдавна смятат, че могат да живеят по свои закони, без да се интересуват от това, че пречат на останалите.

Когато ги попитат защо нарушават законите, те отговарят почти автоматично: "Защото нямаме работа и пари". Безработицата е удобно оправдание. Но има и безработни българи, турци и др. Безработицата е болезнен социален проблем за всички, но с него спекулира само една малцинствена група, която се е вживяла в ролята си на единствена жертва на този проблем. Нещо повече ­ точно тази група си позволява да се държи агресивно към останалите, да нарушава правата им и в същото време да проплаква пред правозащитниците, че е дискриминирана. Добре би било преди да се отваря дума за общественото безразличие към ромските проблеми, да се помисли за безразличието на самите роми към тях. Защото не съществува социална служба в страната, която да не признае, че най-голямата част от контингента є на подпомагани са циганите. И надали ще открие в регистрите си ром, отказал социална помощ, както и такъв, който да не е потърсил правото си да бъде подпомаган от държавата. Сред останалите етноси все се понамирва такъв ­ случва се да не си потърсят помощите от гордост, например. А помощите като ресурс се създават от работещите граждани на държавата. Спазват нейните правила и норми и отказват да са едно с онези, които тачат само свойте си закони. Това не е въпрос на дискриминация.

Спомнете си как всички опити да бъде подобрен битът на циганите се оказаха напразни. Още по Татово време блоковете в различни градове на страната, в които бяха настанени ромски семейства, само след месеци заприличваха на руини. Циганите просто отказваха да изневерят на своя традиционен бит. Същото се повтаря и в по-ново време. В Ямбол например, преди няколко години общината засели най-бедните цигани от махалата в нов жилищен блок. И за да бъдат интегрирани, ги подредиха като сандвич ­ етаж българи, етаж цигани. Експериментът не проработи. Още на втория месец беше изгорен паркетът на стаите, а след няколко седмици и дограмата на прозорците. Последваха опити за спасяване на българите. Но никой не пожела да си купи апартамент в този блок, независимо че собствениците бяха принудени да искат символичните 2-3000 лв.
Затова пък арсеналът в защита на циганите е богат. Колчем почувстват темата за безработицата преекспонирана, ромите и легионът от техни наемни правозащитници веднага се прехвърлят на образованието. И обясняват, че циганите не ги искал никой на работа, защото били неграмотни и неквалифицирани. Не споменават обаче, че проблемът пак е в самите тях, защото никой не е спрял достъпа до училищата. Просто ромските деца не ходят там. По решения на семействата. А оправданията с "дискриминационното отношение" и липсата на пари издишат ­ средното образование е безплатно (с малки изключения). В повечето случаи специално на ромските деца­ ученици им се купуват и раздават и учебници, и дрехи, и обувки. Често им се полага и безплатна храна в столовете. Тези привилегии не се разпростират върху всички ­ от други етноси.

От години не се изтрива и темата за "дискриминацията на ромската общност". Ето, и при побоя в квартал "Захарна фабрика" ромските лидери пак констатираха, че става въпрос за дискриминация. И не се притесниха, че откровено лъжат и спекулират с темата. Защото барманът със сигурност щеше да откаже питие на всеки, който не е бил сред поканените на абитуриентския купон. По простата причина, че заведението е било ангажирано за тържеството.

В този контекст още по-логичен е въпросът кои всъщност са дискриминираните общности и защо циганите се оказват привилигеровани спрямо пенсионерите и бедните българи, например. И защо едните остават на тъмно, ако само седмица забавят плащането на поредната сметка за електричество, а цели махали с години не дават нито стотинка за ток?

Факт е, че само пловдивският квартал "Столипиново" дължи на НЕК 6-7 милиона лева при положение, че обитателите му получават "енергийни помощи". Същото е и с водата, и с данъците. Както и с градския транспорт, където циганите обичайно пътуват гратис, но контрольорите не ги глобяват, за да си спестят главоболията. Никой не ги глобява и ако не пращат децата си на училище, макар основното образование да е задължително. Май сме забравили поговорката за лудия и зелника! И истината, че циганите виреят по цигански там, където ги търпят.

А една от народопсихологическите характеристики на българина е неговото търпение. Сигурно затова дори новината за поредните ромски привилегии не породи негативни реакции. Започналата декада на ромското включване предвижда изграждане на 47 457 нови жилища за циганите, които ще струват 1,2 млрд.лв. Още 17 млн. лв. ще отидат за стратегии. Това е записано в национална програма за подобряване на условията на живот на етническите малцинства в неравностойно положение. Програмата ще обхване около 412 500 цигани от 100 квартала на 88 града.

През следващите 10 години циганите ще избират между 5 типа жилища с площ от 20 до 87 кв. метра. Освен строителството на нови къщи ще бъдат ремонтирани и жилищата на 21 450 ромски домакинства. Отчетен бил фактът, че 55% от ромското население у нас било с ниски доходи, живеело в пренаселени крайни квартали с ниско равнище на комуналните услуги, в жилища в критично състояние. Всъщност програмата била насочена към намаляване на бедността в страната. Но в страната има и много бедни българи, на които никой не им строи жилища и не ремонтира тези, в които живеят. Освен това от 15 години международните донорски организации са налели над 450 млн. долара в проекти, които трябваше да интегрират ромите. С толкова пари можеха да бъдат благоустроени всички цигански гета в страната и много безработни роми можеха да започнат и собствен бизнес. Оказа се, че никой не знае къде са потънали тези пари. Не могат да го обяснят и фондациите, които се специализираха в писане на цигански проекти. По-скоро не искат да го обяснят, защото ще лъснат доста факти, за които дори циганите се досещат. Впрочем поведението на тези фондации напомня това на изкупвачите на вторични суровини. Мълчат, защото също участват в далаверата. И купуват всичко, което циганите им предлагат. С обяснението, че не знаят, че е крадено.

Май е време ясно да се каже, че така повече не може. И че никой не бива да си позволява да спекулира с етническата си принадлежност, с международните харти и да си присвоява правото на малцинствен имунитет. Единственият изход е най-сетне да приемат правилата на обществото. Като останалите. Ако искат да живеят в него.Драмата има много предистории - най-вече в поголовното и безразборно харчене на пари от фондации, които уж трябваше да приобщят ромите  Проблемите с циганите няма да спрат, докато те самите не приемат правилата, валидни за всички Лидерите на етноса, вместо да признаят вини, оправдават своите до последно и сипят обвинения за дискриминация

27.05.2005 г.