ЦСКА 1948 - симпатичните "чорбари"

Ивайло Йолчев, "7 дни спорт"

Неделя към 16,00 ч. е време 300-хилядният столичен квартал "Люлин", както всеки друг квартал, да започне да се оживява. Тези, които са си останали у дома, се събуждат от следобедна дрямка и чакат жените да сложат по едно кафе. Ако не са сърдити, ако не са на лафлокум с приятелки, ако не са отишли "до мама". Още ги няма и колоните софиянци, които се прибират от родните места. На булеварда покрай Втори микрорайон обаче човек може да се досети, че наблизо има някакво събитие. Патрулка с полицаи е паркирала на отбивката за стадиончето и следи потока коли и хора. Край блоковете настъпва суматоха за паркиране.

- Ленче ма, видя ли! Идва кола на Канал 3, сигурно ще ни снимат - вълнува се комшийка от съседния блок, когато вижда логото на телевизията. Канал 3, понеже обича екзотиката, отразява проекта ЦСКА 1948. Той тръгва от най-ниското ниво на футбола. Ще играе срещу местния отбор на "Люлин". Отвсякъде си е локално дерби.

В такъв сънлив следобед един мач, пък бил той и от четвърта дивизия, може да предизвика разбъркване на обществения ред. Сигурно затова Никос Аманатидис, баща на прочутия Таки и тъст на Даниел Боримиров, е създал желязна организация като за без пари. Има си вход за отборите и медиите, охрана проверява чинно документите. На камерите е осигурена платформичка, откъдето да снимат. Единственият сектор със седалки е символично разделен на две за двата отбора. На две трети вече е почервенял. В другия край са феновете на Люлин. Вероятно роднини и приятели.

Двата отбора загряват. Юношите на Валентин Илиев правят впечатление на бързи и пъргави момчета. Съперникът в зелено също демонстрира физика. Нищо чудно, съставен е предимно от полицаи и мускулите понякога са за сметка на килограмите. Но желание не липсва.

Мачът започва, а около игрището продължава да приижда народ. Около мрежите се скупчват хора, към десетата минута няма къде да хвърлиш камък. Истинска, чиста атмосфера, каквато не можеш да видиш по големите стадиони. Там са платените агитки, платените биячи и платените "привърженици".

"Люлин е кварталът!", изрева агитката на домакините но бързо се кротна. Цесекарите се чувстват добре - песни, скандирания. Там е цялата палитра. Мъже, момчета и жени от фенклубовете "Изток", "Червена младост", "Офанзива", "Люлин", че дори от провинцията дерат гърла. Там са Дучето, Мънки и други типове от стария "Г". Там са "юпитата" от новата управа, които гледат, записват членове, издават бележки, разнасят кутии. Делови хора гледат да отхвърлят работа.

Най-важното - бирата и водката, се носят с раници. Охраната и полицията нямат нищо против. Купонът е пълен, изцепки няма. Напротив, съдията е обект на добродушни майтапи. Запалянко на ЦСКА 1948 дори се пробва да черпи с биричка играч на съперника, който получава медицинска помощ. Агитката изпада в екстаз от идеята, но засменият футболист на Люлин отказва. Е, не липсват и ритниците. Футбол е. Иначе бързо става ясно, че "червените" са по-бързи и ще бият с много, но това не е най-важното. Най-важен е кефът. Първите раници с пиене свършват и тренирани съпруги дисциплинирано търчат до близките кафенета за още. И пак, и пак.

Пенооо, кажи на Мара, че ме е заключила крещи около 45-годишен мъж от балкона на съседния блок, разсъблечен до кръста и леко ядосан. Запалянковците от неговата страна започват да се смеят. Незнайно как Пена и Мара са на мача долу, а съпругът на едната е заключен в панелката. Двете кикимори добре са го изработили, очевидно нарочно и с възпитателна цел. По други балкони също е оживено, компании гледат мача и коментират. Не че има вход и билети, но просто горе е по-удобно, а и пиенето е с мезе. На почивката половината цесекари се изнасят към близките кафенета за подкрепления.

В едното седи компания момчета, едното е със знак на левскарската групировка "Синя Хунта". Следва размяна на студени погледи, но единият от "червените" поздравява опонента и ледът е разчупен. Проблеми няма, пък и трябва да се признае на полицията - стадионът е обграден от 4 патрулки. Най-щастлив е собственикът на заведението, който прави нечуван оборот в неделния следобед. - Колко е резултатът? 5:0! Е, очаквано. Тук нашите едва ги събираха за началото на сезона - отсича той като стар познавач и отваря поредната бира. Очаквано след почивката "червената" част от стадиона разцепва интереса си между терена и спомени. Известни лица от "Армията" прескачат в спомените си между колоритни гостувания от 70-те, 80-те, на които са присъствали лично. Минава се задължително и през Русе заради късния мач на Дунав с ЦСКА-София, нищо че двубоят е в Разград. Купонът не спира, всякакви притеснения са паднали. Момчетата на Вальо Илиев играят приятен футбол.

Резултатът расте. Няколко ултраси се настаняват с бирите направо върху корнера. Банда хлапетии с фенски артикули постоянно тича навътре в терена, после навън. Никой не им се ядосва. Един от тях е надписал името си върху гърба на червената фланелка - "Гриша". Това поражда викове на стоящите отзад запалянковци: "Гриша, Гриша" В едното кьоше има малка масичка с фен артикули - точно три на брой. Химикалките, шапките и запалките вървят добре. Момче на около 10-11 години пуска 2 лева в урната с дарения. Предпочита да ги даде за любимия отбор вместо за кроасани. "Благодаря", казва му Лъчо Вълков, финансистът на управата. "Аз благодаря", изумява хлапакът. Неколцина момчета предизвикват завист, тъй като вече са се сдобили с фланелките и шаловете на ЦСКА 1948. "ЧЕСТ" е ключовата дума върху тях.

Мачът е свирен. ЦСКА 1948 тръгва с 8:0. Фенове и запалянковци се прегръщат като след победа във вечно дерби. - Тези май са симпатичните чорбари - отсичат приятели зад една от вратите, явно фенове на "сините". Стартът е даден! Поредният сезон в четвърта дивизия носи истинския местен футбол за радост на хората.


https://topsport.bg/cska/tsska-1948-simpatichnite-chorbari.html