25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : Р

Христо Радевски

/1/ Христо Василев Радевски е роден на 10 октомври (ст. ст.) 1903 г. в с. Белиш, Радевска махала (откъдето и името), Троянска селищна система, Ловешки окръг. Родителите му се занимавали със земеделие и дребно скотовъдство, имали са още; три деца- две по-големи сестри наХристо и един по-малък брат. Първоначалното си образование е завършил в родното си село, прог.имназия в Троян, а гимназия през 1923 година в Ловеч. Към края на 1924 г. идва в столицата и се записва студент в Историко-филолоrическия факултет  на Софийския университет, специалност романска филология. Тук скоро той попада в революционна студентска и работническа среда, увлича се в политическитеборби, журналистиката го поглъща изцяло и изоставя следването вуниверситета.

През 1926 година се запознава и сближава с пролетарския поет Димитър Полянов, който тогава редактира новооснованото списание "Наковалня". В тези тежки години след погрома на Септемврийското въстание и масовия терор след атентата,в  църквата "Света Неделя" Радевски става редовен сътрудник най-напред на "Звънар", а след това на "Наковалня", помага на Полянов като коректор и експедитор на неговото списание. По същото време активно сътрудничи  на започналия да излиза тогава в. "Новини", легален орган на забранената Бъл­гарска комунистическа партия. Той редактира и хумористичната страница на вестника - "Под прожектора на Новини". По това време е привлечен в редовете на БКП, а през 1927 година, когато се образува легалната Работническа партия, става член на същата и активно сътрудничи на партийния. орган в. "Работническо дело". Като редовен сътрудник и редактор на този вестник два пъти е вкарван в затвора, а през лятото на 1928 година е интерниран в родното си село.

През есента на 1929 година група млади литератори начело с Тодор Павлов основават нов литературен седмичник, наречен "РЛФ" - "Работнически литературен фронт", чийто главен редактор е Христо. Радевски. Тук той се свързва в активна съвместна работа с партийните литератори по това време - Петко Буюклиев, Ангел Тодоров, Никола Ланков, Любомир Огнянов-Ризор, Георги Бакалов. АлександърЖендов, Сава Гановски, Георги Караславов, Иван Руж, ВладимирТопенчаров и мн. др. Вестникът излиза с решение на партията, смята се за неин орган и естествено отразява сектантския дух на тогавашното партийно ръководство. По същото време Радевски е привлечен за член на един от районните комитети на партията в София и в Агитпропа на ЦК на БКП, който се ръководи от Никола Кофарджиев. Радевски взема активно участие в организирането и в ръководството на Съюза на трудово борческите писатели през 1932 г.

По това време вече е започнал да излиза и всекидневникът на партията - формално независим - вестник "Ехо", около който се образува и издателство. Това издателство издава и седмичния сатиричен вестник "Жупел", както и "Поглед", който особено широко пропагандира успехите на младата съветска държава и култура. Радевски е един от най-активните сътрудници на всички тези вестници и на издателството. Все по това време излиза и двуседмичното партийно списание "Звезда", което се редактира от Георги Бакалов. Радевски е член на редакцион­ната му колегия и активен негов сътрудник.

Реакционният преврат на 19 май 1934 година поставя в съвършено нова обстановка широкия и богат партиен печат от началото на тридесетте години. неговите сътрудници, между които и Радевски. Всички партийни - и десни, и леви - издания са спрени, въведена е официална цензура, търсят се други форми на изява и съпротива. 3апочва издаването на юбилейни листове, на отделни вестници, които бързо биват спирани и подновявани с нови имена и редактори. Значителен успех на културния фронт за партията по това време е организирането и издаването на в. "Кормило". около който се обединяват не само комунисти, но и много прогресивни писатели, журналисти, художници и критици. Радевски взема активно участие в редакционната работа на вестника. Скоро обаче между комунистите в редакцията на "Кормило" възникват остри разногласия...

Настъпват тежки времена в живота на Радевски, той трудно си изкарва насъщния хляб с коректорство и главно с преводаческа работа.

През това време се полагат основите на значителното преводаческо дело на Радевски в националната ни култура. През 1938 година излиза в издателство "Хемус" .неговата знаменита "Антология на съвременната руска поезия", която още в условията на фащизма запознава нашата интелигенция и масовия читател с големите постижения на съветската поезия. Превежда "Борис Годунов" и "Цигани" на А. С. Пушкин, "Демон" на М. Ю. Лермонтов, "Мъртви души", "Тарас Булба" и "Сорочински панаир" на Н. В. Гогол, "Осемнадесета. година" на Ал. Н. Толстой, няколко книги на С. Я. Маршак и др. Става активен сътрудник на новооснованото (1938) списание на Г. Цанев "Изкуство и критика". От това време Радевски се изявява и като писател за деца и юноши. Още първата му книга за деца "Събко-Зъбко" (1938) има значителен успех. от страниците на "Изкуство и критика" полемизира за характера и съдържанието на детската литература с Атанас Далчев.

Въпреки че е отстранен от редовете на партията, Радевски не само печата в "Изкуство и критика" индиректна прослава на нейната мисия в света и в собствения му живот, но и активно участвува в нелегалната работа, като изпълнява партийни поръчения. Сега той на два пъти попада при крайно тежки обстоятелства в ръцете на полицията - първия път във връзка с арестуването на Никола Вапцаров и Антон Попов, с които го свързват съвместна работа и приятелство, и за втори път през 1944 година в Троян при един провал, в който се разкриват връзките му с партизаните от тоя край. Непосредствено преди Девети септември е мобилизиран, но пред вид настъпващите събития мобилизацията е отменена; Деветосептемврийските събития и влизането на съветската армия го сварват в София..

През първите дни след победата работи най-напред в Министерството на отбраната в отдела за културна дейност сред войската. Скоро след това е назначен за завеждащ културния отдел на в. "Работническо дело", а през 1945 година за главен редактор на в. "Литературен фронт". През 1946 година е изпратен в Москва като културен съветник в нашата мисия, откъдето се завръща през 1948 година. от 1949 година до 1958 година е главен секретар на ръководството на Съюза на българските писатели. През това време е избиран най-напред за кандидат­член, а след това и за член на ЦК на БКП, няколко пъти е бил народен представител, през 1950, 1951 година е удостоен с Димитровска на­града.

От 1958 г. до лятото на 1963 г. Радевски е главен редактор на сп. "Септември", като отдава много сили за преустройството на литературния фронт след Априлския пленум. Хр. Радевски продължи в новите условия неуморната си работа за популяризиране и превеждане на съветската поезия у нас. В ръководената от него поредица към издателство"Народна култура", наречена "Съветски поети", излизат над сто книжки с избрани стихове на съветски писатели от различните републики.

И до днес Христо Радевски неуморно и все така енергично участвува в нашия литературен и културен живот със стихове, басни, сатира, книжки за деца, публицистика и мемоари. През изминалото десетилетие и в началото на настоящето той издаде стихосбирките "Хора" (1970), "Премъдрата книга" (1971), "Гледец" (1980), "Лиричен бележник" (1981), които разкриха нови и непознати страни на неговото лирическо дарование, неговите интимни вълнения на фона на големитесоциални, политически и културни промени в страната и света. През това време той написа ярки статии за любими поети и възлови фигури в нашия литературен развой като Пенчо Славейков, Яворов, Михайловски и др. Неговите публицистични и критически книrи "Слово за поетите" (1969) и "Битки за утре" (1979) се отличават с темперамент, с дълбоко познаване на националната литературна история, със съпричастие към мъките на творчеството на своите литературни събратя, със своя изстрадана позиция и поглед върху явленията и фигурите на нашня литературен развой. Особен интерес предизвикват и мемоарните книги на поета "Живи като живите" (1 - 1970, 11 - 1972), "Личности'" книга трета, излязла през 1981 г. Мемоарните очерци завършиха, за кръглиха яркия и неповторим облик на Радевски в нашия литературени културен живот, чийто активен участник той е вече близо шест десетилетия.

-------------------------------------------------------------------------

1. Тончо Жечев, "Христо Радевски", Народна просвета, С., 1983, стр. 5 - 8

 

Починал на 14 февруари 1996.