25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : М

Филип Махмудиев

Янко Гочевъ 

 

Филип Димитров Махмудиев е роден е на 7.11. 1896 г. в Горна Оряховица в семейство на занаятчия-кожухар Димитър и съпругата му Тодорица. Завършва търновската мъжка гимназия, след това и "право" в Софийски университет. Адвокатската си практика започва в Г. Оряховица, като успоредно с нея се утвърждава и в обществения живот. Освен дългогодишен председател на гимнастическо дружество "Юнак", член на Управителния съвет на кооперация "Виделина", ръководител на местната скаутска организация, член на Дружеството на запасните офицери и на Ротари клуб, той още 19-годишен (1915) е секретар на Демократическата партия в града. Негови учители са виднитете нейни лидери Александър Малинов и Никола Мушанов.

На изборите за 25 ОНС в Плевенска област, проведени на 14.01.1940г. той се кандидатира като независим, въпреки че е член на Върховния партиен съвет на Демократическата партия. Кандидатурата му е издигната и подкрепена от болшинството горнооряховчани. Той печели вота с 80 % от гласовете срещу комуниста Георги Михов и земеделеца, протеже на двореца, Димитър Кушев, който въпреки провала си става земеделски министър в правителството на проф. Б. Филов от 5 02. 1941 г. до 11.04. 1942 г. 

В парламента е сред едва 20-те опозиционни депутати. Ф. Махмудиев се противопоставя на присъединяването на България към Тристранния пакт (1.03. 1941 г.), гласува срещу ЗЗН (24 .12.1940 г.) и против измененията в ЗЗД, приети от правителственото мнозинство на 6 .09. 1941 г. Той се обявява и против безумното решение от 13.12. 1941 г. за "символична" война срещу Англия и САЩ.

Голяма и важна е заслугата му за спасяването на евреите от старите български земи.

През 1943г. е сред 43-та депутати, които протестират срещу политиката на правителството по еврейския въпрос. Подписва протестното писмо на Д. Пешев от 17.03.1943г. 

Противно на очакванията с оглед опозиционната си дейност съдбата на Ф. Махмудиев след 9.09. 1944 г. съвсем не е щастлива и благополучна. Арестуван е от народната милиция. Той е осъден от т. нар. "Народен съд" на 5 години затвор на 1.02.1945 г. 

За "добра работа и отлично поведение" е освободен предсрочно. Скоро обаче е обявен за "враг № 1" на новата власт. Неговата Демократическа партия е възстановена през 1945г. и е в опозиция на комунистическия Отечествен фронт. Нейните активисти, в това число и Ф. Махмудиев, понасят репресиите за независимото си поведение. Започва ходенето по мъките - лагерите в Добрево, Ножарово и Белене. Отнето му е софийското жилище. Изпращат го в бащиния му дом в Г. Оряховица, а докато е в Белене неговото семейство е изселено в Стражица. Впоследствие Ф. Махмудиев заминава за Русе. Там работи като водопроводчик, в Пловдив е монтьор, в Елин Пелин - цветарски работник, а накрая е в "Кремиковци", където се пенсионира като монтьор. Така "народната" република тачи заслугите на видните си граждани демократи и хуманисти, които отказват да се приспособят към новия "най-прогресивен строй". 

Ф. Махмудиев умира в София малко преди да навърши 90 години на 16.07. 1986 г.