ФАЛШИВИТЕ ДИЛЕМИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ

НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ

Ако едно право стане задължение – то става отвратително – като задължителните манифестации или задължителния секс

(написах тази статия миналото лято, когато рояци политици се опитаха да се възползват от популистките искания за задължително гласуване и пр., но поради неувяхващото всемирно историческо значение на темата и коментара ми, я публикувам днес)

Последните месеци у нас доста – смятани уж за „демократи“ – българи претърпяха сериозна загуба.

Загубиха мен.

Загубиха ме като техен съмишленик и евентуален поддръжник.

Впрочем, първо си помислих, че загубата е повече за мен – защото се надявах, че с тях сме съмишленици. Те – партийните лидери, професорите, ярките публицисти и просто хора с отделни добри идеи. Оказа се, че страната ни е по-пуста откъм светли мозъци, отколкото съм си представял, че пораженията на безвремието и нагаждачеството са по-сериозни. Добре е, всъщност, че вече го знам и нямам излишни илюзии за всички тези столични, „елитарни“ идеолози и кандидати за водачи. Така че май не губя – когато получаваш истината, всъщност си на печалба.

Всички тези хора загубиха не само мен, а и доста други, мислещи като мен, защото подкрепиха възторжено, с патос и дори с пяна на уста, една невероятно глупава и невероятно мракобесна идея:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ.

Впрочем, червеите на съмнението в тяхната безкористност (или интелект?) се появиха още при стартиране на отявлено-партийната кампания за референдум по изборния закон миналата година. В която „независими граждани“ за 2 седмици! събраха 600 000 подписа под одобрителното цвилене на залели медиите клакьори. Размахвайки с десетилетно закъснение мръсната вече думичка „референдум“ като панацея. И превантивно заплашвайки всеки, позволяващ си да има друго мнение, че се разкрива като агент на определени реакционни сили (партии) с недоизказани заплахи към този „всеки“ – т.е., блесна отново сталинисткия манталитет на тези самообявили се „демократи“.

Забележете, че днес яростните защитници на референдума по гласуването не изтъкват безспорни доводи „за“, а спекулират с предположения чии и какви интереси евентуално защитавали критиците му. (Видите ли нападки към личностите, а не обоснована критика към същината на тезите, отпишете завинаги подобен автор като заслужаващ някакво доверие човек.) Значи, ако имам друго мнение, съм непременно обвързан с нечия партийна кауза, интерес и т.н. ли ? Най-вече – ДПС?

Я стига!

Няма да стане, мисля, че все пак има достатъчно разсъждаващи хора у нас, които без да обръщат внимание на подобни спекулации, ще размажат популистките „демократични“ изстъпления просто от позициите на хуманизма, свободомислието и логиката. И които също няма да се побоят да излязат срещу преобладаващото настроение на масите.

Да караме по ред…

           Единият довод ЗА задължително гласуване е свързан с къде по-прикрито, къде съвсем директно изказаната цел, да се натика в ъгъла и смаже ДПС. Открито заявяват тезата някои парламентарни групи, а по-прикрито други – например през лятната криза на 2014 г. дори разстроеното БСП уж нападна ДПС, подкрепяйки инициативата на президента и кой ли не още за задължително гласуване. Другият довод е, че така ще направим изборите честни. Ако оставим настрани тоталитарните рефлекси, които тези политици демонстрират с подкрепата си, те очевидно са скарани с логиката и фактите.

Защото задължителното гласуване е погрешна идея, която нито прави изборите по-честни и справедливи, нито дори удря ДПС и неговия „етнически вот“.

Защо ли? Да започнем от безапелационното твърдение, че то ще „потопи“ етническия вот на ДПС в дружния български етнически вот. Според този мит, нашите турци гласуват като един под строй за ДПС и за разлика от българите в големите градове, от които половината не ходят до урните, те гласуват масово като при социализма – ако не с  99% участие, то поне с 80-90%. Затова ДПС има толкова добри резултати на избори. Ако задължим българите да гласуват и активността и в българските селища достигне 80-90% - относителната тежест на турските гласове щяла да падне почти двойно и ДПС най-сетне ще изпадне от властовата си позиция.

Нарекох това „мит“, защото го чувам да се повтаря от студио в студио, от статия в статия, от кафене в кафене…(най-вече). Без да седне някой поне да погледне безпристрастно фактите. Странно е, че това го разправят и повечето мастити социолози, чиято работа е и да се ровят внимателно в цифрите.

И защото лежи да гнила основа. Тази гнила основа е предположението (възприемано като безспорна АКСИОМА), че в смесените селища се гласува масово, например 80 % и повече, а в "чисто" българските – едва 40-50. Нека погледнем фактите.

Ето данните за активността на избирателите на Парламентарни избори 2014, 2013, 2009 и на президентски`2011 г.) Сравняваме големите български крепости – София, Пловдив, Варна, Бургас – със смесените  райони на Кърджали, Търговище, Разград.

ОБЛАСТ

Парламент 2009

Президент 2011

Парл.избори 2013

Парл.избори

2014

София (23-ти р.)

64,42

43,19

58,63

54

Пловдив град

59,77

52,34

53,30

49

Варна

65,59

51,84

52,65

49

Бургас

67,27

57,69

55,47

51

Кърджали

45,23

35,78

36,36 !

35

Разград

58,99

48,30

45,81

45

Търговище

63,54

 

51,77

51

Средно за "чисто"  българските райони:

 

64,25

 

51,25

 

55

 

51

Средно за смесените райони:

55,5

42

44,3

43,8

 

Или усреднено за трите последни избора: 56% : 46%. За условно „българските“ райони!

Е, още ли вярвате, че българските турци гласуват два пъти по-масово? (И като овце …) Още ли не виждате, че точно ДПС може да спечели от задължителния вот ? (Като имаме предвид и резервът им от 300 000 негласуващи наши граждани в Турция…) Какви са тогава тези глупости за „потапяне“ на техния вот от българския етнически – та техният резерв от гласове процентно е по-голям!

Разбира се, най-трагичното (и неморално) в случая е готовността с лека ръка да разменим основни ценности (свободата) само и само да наврем в ъгъла един политически опонент. Готовност и неморална, и глупава.

 

Другата спекулация за задължителното гласуване е, че то щяло да неутрализира купения вот. (Накрая ще се спрем на най-важното - принципното неприемане на задължителността на нещо, което е право – като задължителния секс или задължителната манифестация, и то става отвратително.)

Три категории хора не гласуват.

-Едните го правят от принципни съображения – не харесват никого от кандидатите и не искат да носят отговорност за един предизвестено лош избор. За тях задължителното гласуване ще е като изнасилване – и реакцията им е ясна – задраскани бюлетини, надписани с ядни послания, бели бюлетини и прочие протестен вот. И тъй като – ако не знаете, чуйте го и го разберете! – тези невалидни бюлетини вдигат процента на гласувалите, но по никакъв начин не участват в разпределението на местата, тоест, на властта – няма НИКАКЪВ СМИСЪЛ да произвеждаме подобен протестен вот!

-Донякъде подобно е положението с втората категория негласуващи – хора, които по работа или друга причина са извън местоживеенето си. Човекът може да е от Смолян, но за 3-4 месеца се е хванал да строи нечия вила в Софийско – връщането му не само означава загуба на две надници, билети и пр., но може и да е невъзможно поради изискванията на работния процес… Та тези ядосани хора или ще преглътнат глобата и няма да гласуват, или ще гласуват с яд и омерзение - немалка част, навярно, също протестно…

-Третата група са онези напълно дезинтересирали се от политическия (и обществен) живот хора, които не знаят даже кой е царят… Не всички са нискокултурни, но немалко от тях са точно такива. Те не са само от малцинствата, не…, но също не правят разлика между президент и министър, да не говорим за Европейския съвет и Европейския съюз.

Тези хора са идеални за подкупване, нещо повече, те сами жадно ще търсят някой да осмисли напълно безсмисленото, според тях, разкарване до урните – и ще увеличат със сигурност броя на подкупените гласове…Със съответно падане на цената им. (Очевидно е защо, нали ? Не само заради увеличения брой политически апатични и неориентирани хора, за които не е проблем да продадат гласа си – т.е, щ имаме увеличено предлагане. Но и защото Държавата ще свърши половината работа на купувачите на гласове – ако досега купувачът трябва да накара избирателя: а)да се вдигне и отиде до секцията да гласува и б) да гласува с определена бюлетина , то при новата ситуация първата част от работата ще е съвршила държавата – под заплаха тя ще накара тези безразлични към политиката хора да се вдигнат до секциите. За купувачите остава да подпомогнат втората част – как именно да се гласува.)

Така че като резултат – нищо хубаво… Още повече, че е безумно да се опитваш да накажеш (глобиш) напр. 1 000 000 души от 6-те милиона, имащи право на глас. Да не говорим за онези близо 2 милиона, които са временно или постоянно в чужбина. Усилията и разходите ще са огромни. Нервите, съпротивата и саботажите – повсеместни. Представяте ли си какво ще ви струва да накарате строителния работник от София или пък продавачката от морския курорт да се върне в родното си село за да гласува? Цялата ни съдебна и административна система ще запуши от напрежение и ще блокира.

Но – най-важното за мен си остава

предателството към принципите.

Заради дребничка, конюнктурна цел, за да си осигурим 2-3% отгоре, за да ударим някоя несимпатична ни партийка, да си направим едно ефимерно пи-арче, ние сме готови да се откажем от принципите си. Задължително гласуване, задължителни манифестации, задължителна любов, задължителна вяра – знаем накъде вози този път. С тежък грях ще натоварят душите си онези, които биха се опитали да ги въведат. Целта оправдавала средствата?... Само за тези, с които не искам да имам нищо общо…

... А на това отгоре, както показах дотук, и предлаганото средство е абсолютно негодно, освен , че е морално неприемливо…

 

(Изобщо не засегнах правните проблеми на темата – добре известно е, че в Конституцията е утвърдено ПРАВОТО за гласуване, не задължението. Сега се опитвах с лукави извъртания да заобиколят това основно положение, позволявайки си спекулативно тълкуване на основния закон. Известно е в правния мир, че висша сила има т.нар. АВТЕНТИЧНО тълкуване, т.е. – тълкуването от органа, издал закона. В случая това е VІІ Велико Народно събрание, чието евентуално тълкуване на конституционен текст стои НАД съответно тълкуване на Конституционния съд. Доколкото съм един от членовете на това В Н С, участвал в изготвянето, гласуването и подписването на Конституцията ни, мисля, че съм в правото си да изказвам мнения и по конституционността на определени (проекто)закони.)

НБ