19 юни 2018г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

У нас имаше пет сръбчета!

Борислав Попов

Искаше ми се вчера да понапиша нещо, но силният вятър издуха буквално нетвръзката някъде из добруджанските полета. Просто изведнъж стана много студено от силния северняк и едва се дотътрих до Шабла да си купя лекарства поне за януари, че не се знай знай ли се! Духа и цяла нощ. В момента вали по малко, но не е почнало да трупа както в Тетевен! Иначе все още си ям от Коледните сърмички. Днес обаче ще готвя ребърца със зеле, гарнирани със суджук от двата края на България и обилно поръсено със свински пръжки...

Па като казах пръжки и се сетих за една древна песен от ранния соц - "Ти ядеш свински пръжки, а пък мен ме хапят бригадирски въшки"! Асоциации!

Пък покрай въшките изникна и един спомен от ранното ми детство - преди Сталин и Тито да се скарат и нашите карикатуристи да изобразяват Тито със сатър в ръка, от който капе кръв, у нас бяха пратени югославски деца! Първо ги прекараха през въшкогубката - изпариха им дрехите и ги изкъпаха, а после ги разпределиха по къщите!

У нас имаше пет сръбчета! Баба ги хранеше с нашата храна - каквото ние ядяхме, това ядяха и те. После децата изчезнаха, но въшките май останаха, щото си спомням, че и ние с брат ми бяхме остригани на нула, дрехите ни ги извариха, и ни изжулиха с керемида!

После национализираха кръчмето на дядо, а по-късно ми пишеше в тайната биография, че съм бил внук на едър градски собственик! Кръчмето ни имаше 3 маси за по 4 човека, на обяд се хранеха местните чиновници на столови начала, демек нямаше алкохолна консумация. Само вечер се сервираше пиене, но не и ядене и мезета!

Странното комунистическо минало, което днес е още по-странно, наречено демокрация! Пък то си чиста проба - същото! Защото същите ни разграбиха!

Но годината изтича, а не искам да тичам в тази отвратителна древност!

Искам да гледам напред, и гледам - гледам с широко отворени очи към любовта си, към светлото в душата си, към природата, която обичам, защото ме прави щастлив! На вън вали по-обилно и едно малко, ама съвсем мъничко птиченце с червена шийка и с толкова тънки крачета пише по снега на перваза пред очите ми - може би и то ми се обяснява! Като тръгна към магазина ще му оставя една филийка - да се хранят и други пиленца!

Гледайте напред, приятели!

Щастлива да е идващата Нова година!

Весели празници, защото тях не могат да ни ги вземат!