Успение на Пресвета Богородица

УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА /Голяма Богородица/ - 15 август.

 

Минало време от онази вечер, в която Света Мария и апостолите, молейки се в храма, видели огнения Свети Дух, който им обещал Христос при своето Възнесение. От тогава Светата Майка обикаляла скъпите й места, където се подвизавал нейния Син, често ходела и се молела при Голготата, на Елеонската планина, както и на мястото, където той бил погребан.

След възнесението на Христос майка му била непрекъснато сред апостолите. Живяла 10 години след него в дома на св. Йоан Богослов, когото Исус й оставил като неин син. Когато цар Ирод започнал да гони църквата, тя заминала от Ерусалим за Ефес, където проповядвал Йоан Богослов, посетила и Света гора Атонска и остров Кипър, където епископ бил възкресеният от Христос Лазар.

Когато гоненията срещу християните малко поутихнали, тя се върнала в Йерусалим и заживяла благочестиво, обкръжена от хорската любов, както и от многото пришълци, идващи в града специално, за да се срещнат с нея и й се поклонят. Преданията говорят, че тези, които са я видели с очите си, били поразени от нейното смирение, от светлината, която излъчвала и която давала утешение на страдащите.

Богородица била 64-годишна, когато й се явил архангел Гавраил с палмово клонче в ръка. Като и дал с това знак й казал, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост Светата майка пожелала да се види с апостолите. Те по това време били разпръснати по всички краища на юдейската земя, за да проповядват истината и вярата. Желанието на Богородица обаче било изпълнено и всички ученици на Христос били смаяни, като изведнъж се видели пренесени пред нейния дом. Липсвал само Тома. Тя им известила за своя земен край и като видяла колко много се натъжили ги помолила да не скърбят, а да се радват, тъй като тя отивала при своя Син и неговия Отец.

Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Тя легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, обградена от молещите се апостоли.

Изведнъж, стаята се озарила от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели се явил. Прегърнал душата на Пресветата си Майчица и се понесъл към простора.
Погребали Богородица в пещера до селото Гетсимания, което се намирало близо до Йерусалим. Много народ присъствал там. Както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък. През цялото време пеели и наедно с тях пеел и ангелски хор.

На третия ден от нейното успение (заспиване) пристигнал апостол Тома, при когото вестта за кончината дошла късно, поради което той не могъл да присъства на погребалния ритуал и като разбрал, че е закъснял, от скръб изпаднал в несвяст. За да го утешат, а и за да може и той да й се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка.

Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита. Всички апостоли се смаяли и изпаднали в недоумение.

Тогава, за да я почетат, те седнали на обща трапеза, като оставили празно едно място, предназначено за своя учител.

От този случай е останала и традицията, когато се прави трапеза или общо угощение, да се оставя още един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал може да седне и невидимо да участва в тържествения семеен празник. И както апостолите се гощавали, изведнъж видели пред себе си сияйния образ на Богородица и тъй като точно по това време държали в ръцете си хляб, наредили всяка година в нейна памет и в чест на този велик миг, да се прави свещено възношение, което означава въздигане на хляба. Това въздигане се нарича - „панагия", което ще рече „пресвета", т.е. свещен хляб.

В по-късно време над пещерата, където била погребана Светата Богородица бил издигнат величествен храм. А денят -15 август, в който Дева Мария приключила земните си дни, още в ранните години на християнството започнал да се почита най-тържествено, като в основата на обрядността било въздигането на хляба и обкичването на иконата й с палмови клонки.

Народът ни нарича този празник Голяма Богородица. Почита Светата Дева като покровителка на майчинството, като застъпница пред Бога за нашите волни и неволни грешки. Повсеместно в българските църкви и манастири на този ден се отслужва тържествена литургия в нейна прослава. Жените, които особено я тачат, обкичват иконите й с цветя и дарове и горещо й се молят да благослови семействата им, да дава здраве на децата им и да бди над тях и ги води по правия път. Богородица особено се почита и от бездетните жени, които в този ден й принасят курбан и я молят да ги дари с великото тайнство на майчинството. Пчеларите носят в църквата питите с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение Господне и след като свещеникът ги освети, ги раздават. В църквата се носят и обредни погачи, плодове и жито. В селища, където има църква или манастир именуван на Богородица, се правели общоселски събори.

В много къщи, в които се спазват народните и християнски традиции, на този ден фамилиите се събират.

Традиционната храна за празничната трапеза била варено жито и варена царевица (на зърна) в подсладена вода, осветения в църквата обреден хляб, тазгодишна ярка сварена на курбан, а бялото месо сготвено на каша, печена кокошка, сладка баница.

И тъй като с празника в чест на Успение Богородично лятото превалявало, семейната трапеза се слагала привечер на двора, като се оставял и един празен стол - за непредвиден гост, за духът на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя, от което следва и че е отговорен за своите дела и постъпки.
В такива нравствени закони са живели нашите деди, свято пазейки семействеността, почитайки народните традиции и християнските празници.

А жените кръстени с името Мария, т.е. именници, посрещали гости на обяд. На трапезата им имало голяма калена купа, пълна с първите откъснати кочани царевица - варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена била първата гостенка на именницата и първа хапнела от царевицата, това било сигурен нишан, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

 

* * *

На този ден църквата почита паметта на своите ктитори (дарители)/2/. В много райони се устройват събори, оброци и курбани. Денят е храмов празник на Троянския манастир, където всяка година се провежда и тържествено поклонение - шествие на Чудотворната икона на Света Богородица.

 

-----------------------

1./ "Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, София, 1994 г.

2./"Празници и обреди на българина"  - Надя Перова, трето преработено и допълнено издание, Парнас, 2003 г.