21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Ударник

УДАРНИК - Звание, давано от ръководствата на предприятията във връзка с националните празници на работници, които изпълняват трудовите си задължения по образцов начин. Реципрочното звание при учениците беше - отличник.

Ударникът беше пример на социалистически труженик. Ще посоча любопитен епизод от 24 април 1947 година в протокол от заседанието на ръководството на ОРПС (Обединени работнически професионални съюзи - предшественик на БПС) в Монтана (тогава Михайловград): "Зададе се въпрос от секретаря на профгрупата на попбанка (Популярна банка - бел.моя П.С.) - може ли да се отчете за ударник отличил се чиновник по обмената на парите. Отговори му секретаря, че такъв чиновник трябва да бъде посочен за пример, но не и за ударник, понеже обмената на парите не е предвидена по план и в нея не се влага новаторство"[1]

По това време в околията има две предприятия с над 15 души работници. Потреблението е следвоенно. В същия протокол се обсъжда въпросът за изготвяне на списъци за онези членове на ОРПС, които нямат електричество и имат нужда от лампено шише. Един гражданин пък прави предложение да се създаде служба за новобрачни, на които да им осугурят гащи, кюлоти и обици[2]...

Производството и потреблението са мизерни, но сферата на престижа е вече разгърната. Разпределението на престиж обхваща всички социални дейности и е основен ресурс и занимание на разгръщащата се тоталитарна власт.

Ударникът по правило беше физически работник. Негова диференция специфика беше - високата производителност и качество на произведеното. Според съществуващата практика при публичното обсъждане на качествата на ударника, а това се правеше, се подчертаваха онези от тях, които го правеха образцово неразличим, т.е. неговото трудолюбие, съвестност, скромност и т.н. се оценяваха толкова високо, че той беше изтъкван, посочван на останалите като достоен за подражание. Ударникът идваше навреме на работа,  водеше тих и спокоен семеен живот, откликваше на мероприятията на Народната власт и пр.

По данни на изследването "Града и селото-1986" на Института по социология - 17,5 на сто от населението са имали, когато и да е, званието ударник[3]).

 

[1] Архив Монтана, арх. 55-1-202

[2] Архив Монтана, арх. 55-1-373

[3] Данните са от "Града и селото-1986".