Турлаци

В Стакевци посрещат &#1...
 

Високо в Балкана, покрай западната ни граница със Сърбия, е разположено турлашкото село Стакевци. То е скътано в тясна китна долина близо до прохода Писана бука. Там посрещат роднините и гостите с местните специалитети “бел муж”, дебела баница и ракия. И поздравяват с: "Торлаци смо, юнаци смо!"


Само който не е опитал от “белия муж”, най-вкусното турлашко мезе за ракия, той не се е влюбил във вкуса на прясното овче сирене, приготвено по стара рецепта, предавана от поколение на поколение. Млади жени и стари баби с много любов приготвят този специалитет – въртят дълго на тих огън мекото сирене, докато му изкарат маслото и то се превърне в крехко мезе за бяла ракия. 


В Стакевци и във всички турлашки села дойде ли икиндия, става време само за студена ракия. И домакинята тича да донесе прясно бяло сирене, за да завърти истински бел турлашки муж.

Турлакът е интересен, но и странен човек


Гостроприемен, добър, но и серт. От двете страни на западната ни граница турлаците българи и сърби лесно се разбират, защото са братя, разказва Любомир Веселинов, председател на турлашкото дружество в общинския център Белоградчик. Говорим един и същ език, пеем едни и същи песни, еднакви хора играем. Обичаите ни са сходни –макар и малко странни, страшни са суеверията ни и интересни вярванията. Ние, турлаците - продължава разказа си Любомир Веселинов - вярваме в бога, но много често се кръстим и пред растенията, зверовете, земята - пред природата и това, което тя е създала.


Дойде ли празник, ние, турлаците, вием венци, храним по тъмно дивите мечки и глиганите с варена царевица. За да изплашим змейовете и да прогоним злите сили, чупим грънци на празник, надуваме дудуци, гайди, кавали, окарини. Свирим дори и на върбови пискуни, докато се разиграят дърво и камък по долчинки и по баири, а турлаците в своите бели одежди се хванат на тежко хоро, с носталгия си спомня миналото 80-годишната баба. Спорен е въпросът откъде идва името на турлаците.


Някои твърдят, че думата турлак произлиза от търляк - ограда на лятна кошара, а по това етнографите съдят, че предците на турлаците били овчари също като каракачаните чернодрешковци, но за разлика от тях носели бели дрехи. Председателят на Турлашкото дружество Любомир Веселинов пък твърди, че името турлак идва от тутуниченето при говора им. Нинко Заяков, етнограф от Видинския исторически музей, е посветил целия си живот на изучаване на турлашката етнографска група която населява северозападната част на България.


Заяков разказва, че днес турлаците наброяват около 20 хиляди души в България, но още толкова живеят оттатък границата, в Сръбско. У нас турлаците се срещат в белоградчишките села Салаш, Кричим, Стакевци, Пролазница, Проужда. Много по-малко живеят в Берковско и в Чипровци.


В първия си тълковен речник Найден Геров определя турлаците като диви и необуздани българи балканджии. Турлаците пък твърдят, че са буден, свободолюбив и непокорен народ, допълва етнографът Нинко Заяков. Често ги наричат белодрешковеци, защото са облечени в бяло - с кенарени ризи, от кръста надолу с бели беневреци, с червен пояс с дорамче отгоре.

Местните имат цветист, образен и често чепат говор. Говорят диалект, който няма буквален превод.


Чуе ли ги човек, приказката им звучи старинно и той има усещането, че е попаднал във времето на Вазовите „Чичовци”. Турлаците си имат една поговорка: "Када кум прасе и ги вречу." Нинко Заяков ни превежда - “Обяви ли кумата, че ще ти даде нещо, веднага разтваряй вречуту (торбата) и го вземай, докато не е размислила”. Припомня ни и друга местна поговорка: „Ни смо вити како свинековина и се лесено не преклепоамо.” А това значи, че щом турлакът каже нещо, това е истината. 


Местните хора са устати и дръпнати продължава Нинко Заяков. Псуват откровено, но все на жена, дори когато става дума за мъж. "Тая жена пръч ме убоде", ще каже турлакът. “Тая жена конь е“ –пък ще нарече човека, който не му е симпатичен.


Питам баба Стояна как се избира мъж в Турлашко. А тя се смее и разказва:

"Ако искаш да разбереш става ли един младеж за женитба, прати го да сече дърва. Щом замахне с брадвата и се разхвърчат навсякъде цепеници, значи вече е мъж и може да оглави семейство.” И допълва, че момите трябва да гледат мъжа в беневреците.


Колкото са му по-широки беневреците, толкова по е мъж, усмихва се баба Стояна. "А рунтави ли са му грудичи?” Това е следващото, което гледат в бъдещия зет. Кьосав мъж турлакинята не ще.


"Рунтави са, рунтави много, синке, како на нашего Меча опаша" - хвали жениха щедро баба Стояна, което ще рече, че „ гърдите са му рунтави като опашката на кучето“, превежда жената. "А сега ти, моме, каже "мармалад", подканят бъдещата булка. "Конфитюр", свива уста пестеливо момата и се изчервява. Колкото са й по-малки устата, толкова по ще я искат сватовете, завършва разказа за женитбата в Турлашкия край бабата. 


Източник Галя Петрова / Вестник Монитор