Трима от Столипиново (2007)

Тихомир Мичев - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

Пловдив, месец юни 2008 година. Поредното горещо лято започва в Града на тепетата. Горещината е еднаква както в центъра на града, така и в Столипиново. През лятото в гетото, което наброява 45 000 души -всъщност са повече, се увеличава още повече. Улиците са пълни по цял ден до тъмно. Ромите (циганите) в Столипиново са консолидирана група, която в границите на квартала не говорят много с непознати. Леко враждебни, докато не разберат за какво ги заговарят. Не са много склонни към интервюта. От 8 човека 3 се съгласиха на разговор, и то срещу лека почерпка или срещу помагане за намиране на работа. Добре  е интервюираните да бъдат сами, за да не се събират на тумба, говорейки един през друг. А и така са по-искрени. Първият от тях се казва Ангел. Разговорът с него протече пред една кофа за смет, вечерта по тъмно. 

- Т.М.: Как се казваш?

- Той: Ангел.

- Т.М: На колко години си?

- Ангел: 26.

- Т.М: Какво работиш?

- Ангел: Работя каквото намеря, на надница когато ме вземат на работа.

- Т.М: А през другото време?

- Ангел: Ровя по кофите.

-Т.М.: Искаш ли да работиш на постоянна работа?

- Ангел: Може, ако има нещо хубаво.

-Т.М.: Например?

- Ангел: Нещо да копая, нещо такова.

- Т.М.: Братя и сестри имаш ли?

- Ангел: Двама братя и една сестра.

- Т.М.: Къде живееш?

- Ангел: Столипиново.

- Т.М.: Сам ли живееш?

- Ангел: С майка ми и баща ми.

- Т.М.: Харесва ли ти квартала, как се живее там?

- Ангел: Не ми харесва ама там съм живял цял живот. Няма къде другаде. Политиците само лъжат, и не ги интересува как живеем там, не ни дават пари.

- Т.М.: Някакви хобита, интереси имаш ли?

- Ангел: Не.

- Т.М.: Приятелка имаш ли?

- Ангел: Имах, ама се разделихме. 

          Следващият се казва Стефан. Спирам го на улицата в Столипиново. Малко се притеснява, защото не говори много български. 

- Т.М.: Как се казваш?

- Той: Стефан.

- Т.М.: На колко си години?

- Стефан: 19.

- Т.М.: Учиш или работиш?

- Стефан: Нито уча, нито работя.

- Т.М.: А какво правиш?

- Стефан: Нищо. Обикалям.

- Т.М.: Ако ти предложат хубава работа, ще работиш ли?

- Стефан: Не, не ми се работи.

- Т.М.: Някакви интереси имаш ли, хоби?

- Стефан: Не.

- Т.М.: Къде живееш?

- Стефан: В „Столипиново” с майка ми и баща ми.

- Т.М.: Брат или сестра?

- Стефан: По-голяма сестра и по-малък брат.

- Т.М.: Какво мислиш за квартала?

- Стефан: Аз не говоря много български и не ме интересува. Нищо не мога да направя.

      Следващият се казва Асан. Разговорът с него протича пак на улицата. Притеснява го да не го намеся с полицията. Разпитва ме за кого е импровизираното интервю. В началото иска „някой лев” или да му помогна да си намери работа. Склонява срещу кафе и цигара, и указание къде да търси работа. 

- Т.М.: Как се казваш?

- Той: Асан.

- Т.М.: На колко си години?

- Асан: 32.

- Т.М.: Какво работиш?

- Асан: Нищо в момента.

- Т.М.: А какво си работил?

- Асан: В Стъкларския завод и работа на надница когато изпадне.

- Т.М.: Ако ти предложат хубава работа, ще работиш ли?

- Асан: Ще работя всичко, само да дават пари.

- Т.М.: Какво образование имаш?

- Асан: Основно, но говоря добре български.

- Т.М.: Братя и сестри имаш ли?

- Асан: Имам две по-големи сестри. Те са женени и живеят отделно.

- Т.М.: Женен ли си?

- Асан: Да.

- Т.М.: Деца имаш ли?

- Асан: Имам 3  деца.

- Т.М.: Къде живееш?

- Асан: Тук в Столипиново, с майка ми и баща ми. Баща ми е болен и помагам у нас.

- Т.М.: Някакви интереси имаш ли, хоби?

- Асан: Да. Футбол.

- Т.М.: От кой отбор си?

- Асан: ЦСКА.

- Т.М.: Какво мислиш за политиците ни?

- Асан: Гледат само да докопат кокала. Обръщат се нъм нас - „ромите”, както те ни казват, само по избори и после край. Лошото е, че нашите им се връзват за по едно пиле или 20 лв. да гласуват за тях. 

          Тези интервюта са опит да се разбере социологическата структура на обществото в „Столипиново”. Защото, ако погледнем на това общество като на система, а системите са изградени от различни компоненти, ще се разбере, че към интегрирането на този етнос не трябва да се търси матрица. Трябва да се подходи към всеки компонент на системата различно, индивидуално, за да има ефект дадена концепция за решаването на този проблем. Разликата в манталитета на ромите Асан, Ангел, Стефан е като разлика в манталитета на българите Иван, Димитър и Йвайло. За да се интегрира тази група, тя трябва да се проучи добре. Не трябва да се отнася към тази група като към едно цяло, с еднакви съставни части. Това цяло трябвя да се разчлени и да се асимилира чрез отделно отношение към различните му части. В добавка към това трябва да се изчистят всички тежести и обременения от миналото на допира и съвместния живот между българи и роми. Интегрирането на ромите е проблем, който в близкото десетилетие трябва да бъде решен окончателно с помощта и активното участие на всички българи и роми.