25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Третият митинг - 2013 г.

Третият митинг, май беше най-многолюден. Новите неща: четирима гайдари в национални носии, поне пет-шест тъпана, чувствително увеличение бройката на вувузелите и едно голямо знаме - може би, десетина метра дълго.

Мини-хеликоптерът продължаваше да бди над нас на пл. Народно събрание.Един младеж се качи върху крилете на Нике и развя българския флаг. 

Лозунгите бяха известните. За пръв път чух: "махайте се", "вър-ве-те-си-бе"... Гръмко звучеше "Всеки ден ще е така до победата" и по-често от предишните два пъти се подскачаше: "който не скача е червен".

Подскачаха и при "Долу БСП".

От двадесет и три години лозунгите са едни и същи.

Дори видях написан на картон: "За да има мир, БСП и ДПС в Сибир". Тук новото е прибавеното "ДПС". През декември 1989 г. такава организация нямаше. А през първото полугодие на 1990, тя още беше "културно-просветна". Нещо като голямо читалище.

Срещнах стари познати, обадиха ми се десетина приятели от Фейсбук. Дори се снимахме.

На тротоара при бившия Партиен дом, когато отивахме към Народното събрание и Орлов мост, беше застанал Георги Кадиев и даваше интервю. Едни го освиркваха, други му ръкопляскаха. Той невъзмутимо продължаваше да говори.

Покрай мен стари седесари коментираха: прави му чест, че е тук.

Ако не го изключат, Кадиев е с голяма перспектива в БСП, която е създадена преди 23 години. Но в столетницата той е обречен.

В скандиранията оставката на правителството на Орешарски беше основната тема.

За Орешарски имаше десетки саморъчни плакати във формат А4. Някои с неприлично съдържание.Името все беше преиначено: "Олигарски". Имаше един огромен транспарант-плакат носен от двама младежи: "Не сте достатъчно интелигентни, за да ни управлявате".

Двама младежи носеха идентични А4 плакати - "Господин Станишев, аз не съм от ГЕРБ!"..И двамата ги питах: "Ако има избори сега, ще гласувате ли за ГЕРБ?" Младежът ми отговори "да", момичето се усмихна и нищо не каза. Две различни жени бяха написали с ръка "Къде си Костов?". С едната дори се разговорихме на тема често разисквана с други: няма трибуна, няма водачи, така не може...

Не мога да преценя какво ще стане. Тези митинги нямат никаква структура, нямат лидери или поне говорители. Единственото, което е ясно са двете цели: Пеевски и оставката на правителството на Орешарски.

Утре пак, по същото време, ще се събират хората.

В тези три дни само двама души срещах на два поредни митинга. Всеки път -нови лица.

Един мъж носеше многословен плакат с красиви букви с незавършена фраза за сбогуване. Сбогуване с "Олигарски". Мъжът сам ми показа как с чертожния молив е очертал контурите иначе невидимата дума "вторник". 

Тогава ще я запълня, каза. Във вторник той ще си подаде оставката. 

Не зная. Ако митингите продължават с такава масовост и нарастваща енергия, управляващите ги чакат тежки дни. Вероятно те ще вземат някакви контрамерки.