Път: : Моят човек : Т

Тодор Тодоров

още в галерията...

Животоописание

 

 

Когато трябва да опиша живота на някой, който се е родил и живял в миналия 20 век, то неминуемо ще се обърна към прозорливия български автор Ивайло Петров и неговото „Преди да се родя и след това”, или перефразирано – ТОЙ,  моят  герой – ПРЕДИ да се роди и... СЛЕД това.

Да се родиш в годините на изграден социализъм, крачещ към комунизъм - 1955-а, е символ на това да бъдеш герой на своето време. Да се родиш  момченце в семейство на обикновени трудови хора, какъвто е и моят герой, означава да пораснеш като добре възпитано дете, износващо дрехите на по-големия си брат, помагайки за отглеждането на добитък и обработването на земя. Тодор Тодоров е роден в село Скутаре, близо до град Пловдив. Син е на местната учителка по математика и на дребен търговец.

През 60-те и 70-те години,  след историческия Априлски пленум  и след като  Партията подема инициативата “Всичко за човека, всичко в името на човека”, напълно реално е, че за всяко българско детенце има положени грижи освен от обичливите родители, така и от майката-Партия. Растеш, възпитаван с песни и стихчета, възхваляващи и обучаващи в любов към  “всичко българско и родно” и великата съветска страна. В детските градини тази тенденция е доста засилена, без да се пропуска и култивирането на любов към близките и приятелите. Агресия при децата по това време е сведена до нула – няма изобилие от играчки с унищожаващо действие, а като им се доиграе на война,  вместо с пушки, децата си играят с нещо подръчно  и най-вече с “бум, бум” и с много, много фантазия.. И така моят герой е вече ученик, прекрасен другар, послушен и добър. Изучава широк спектър дисциплини, но най-вече култ към духовното в часовете по литература, българска и руска. Ценностната система по онова време може само да бъде като недостижим блян за култивиране в нашето съвремие.

В Икономическия техникум вече се е превърнал в красив, разумен и ученолюбив юноша. Установява се в големия град и постепенно се оформя като самостоятелна и отговорна личност. За да има честта да се учи в Икономически техникум, той е държал сериозни изпити по математика, подготвен строго от майка си, залягал е усилено над геометрия и алгебра, подготвял се е упорито и задълбочено. Тази прилежност ще остави отпечатък за цял живот, но и тъга по неизиграните футболни срещи, по пропуснатите дълги, безцелни разходки, по бързо-бързо отминалото детство.

 

 

Дори новата  тръпка на първата среща с момиче, на първото влюбване  няма да успеят да заличат копнежа по нещо безвъзвратно отминало. За да вникнем в логиката на обсебващото чувство на нещо неизживяно, на недоволство и на тих бунт, трябва да се върнем в периода на “преди да се родя”. Да си спомним за желязната завеса, за Берлинската стена, за  духа на “петилетката за  три години”. Животът е тих, спокоен, изпълнен с работа и дръзновение, но екстрите от този живот са  елементарни до смехотворност. Те се свеждат до това да имаш цветен телевизор вместо черно-бял с една единствена програма от 10 до 22 часа, да имаш по-хубав и цветен диван от съседите и да притежаваш лек автомобил. Чудно ли е тогава, че рокендролът на Блек Сабът, баладите на Бийтълс ще изпълват всяка свободна мисъл и минута на нашия герой, че ще се труди  всяко лято и със събраните пари ще си купи грамофон на старо, а всяко левче ще се спестява за нови и нови плочи и албуми? Защото светът на свободните текстове, този, скритият зад завесата свят – той е примамлив, той е жадуван, той се превръща в копнеж. Начинът да покажеш, че те има, че стъпваш важно по земята, че искаш някаква – незнайно каква промяна, но все  пак някаква, е да припяваш: “we don/t need no education”..... и да иззидаш нова “тухла в стената” – нещо като да разпънеш себе си за по-добър свят.

В последващите години мотопедът бе сменен с по-бръз мотор, а бързият мотор от семейство с жена и две деца. След висшето икономическо образование  дойде и военната служба, а след това добрата  кариера в държавно предприятие за мебели, пост, хубава заплата и уважение. Това  е мечтата, за която  обществото ни се бори  почти половин век, а пътят към нея - постлан с много кръв от 861 г., през вековете, през турското робство, през двете войни та чак до 1989 година. За моя герой всички тези години на успех бяха години на търсене - кога по-тихо, кога по-шумно, но търсене на нещо безвъзвратно изгубено. Нещо, което не му дава мир,  държи го буден по цели нощи, кара го да мечтае. И само там, в мечтите си този мъж намира себе си, само с мечтите си е едно цяло, само те му дават сила да обича децата си и да продължава напред.

И продължи!

Новата епоха на демокрация му даде възможност да разгърне мечтите си, да реализира всичко онова, напиращо, неосъзнато, позволи му да твори за хората, да им бъде полезен. Да намери попрището си. Той започва с отварянето на малък магазин за платове – внася ги от Дубай.

Това начинание страртира успешно, но не след дълго се преориентира към строителните материали. С много труд и добри съдружници построява и склад, а бизнесът му се разраства, като започва да се занимава със строителство и обзавеждане.

Порасналото момче, чиято биография разглеждаме, е все още проспериращ бизнесмен, въпреки множеството препятствия и трудности – най-голямата от които е световната икономичвска криза, заради която бяха спрени строежите по много от обектите, където беше вложил средства. Нещата му вървят все още добре, запази и честното си име. Семейството му порасна и го дари с внуци, а бизнесът поеха децата му, които той възпита строго в дух на трудолюбие.

Такава е вселенската философия – наричат я Живот.