19 юни 2018г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Тихата война и редниците

 

Когато в началото на новата ера идват варварите в Европа, етнически е доста мешано. Няколко века по-късно и особено през последните три – нещата се уталожват, формират се днешните нации…

Циганите не са като адаптивните варвари. Те са по-особен случай, който доби тези размери, след като падна раждаемостта при българите. Иначе най-активните от всяка тяхна генерация векове наред са се българеели, турчеели, гърчеели. Тези процеси могат да бъдат документирани. Архивите например са пълни със спорове между „чистите“ турци и „престорените турци“ (цигани), свързани с вакъфските имоти. Сигурен съм, че процесите на смесване между етническите групи, включително и на циганите, с останалите, могат да бъдат установени и при мащабно генетично изследване на населението. На генетично равнище сме един народ при неясни граници със съседните и не би могло да бъде друго. Живеем векове наред заедно при скорошни и танцуващи държавни граници, а сперматозоидите и яйцеклетките нямат етническо самосъзнание. Омешали сме се. Вижда се дори на пръв поглед. Има цигани с арийски вид, както българи и турци с цигански. Има синеоки и светли турци, както и българи с анадолски образ.

Проблемът за етническата и национална идентичност обаче не зависи от гените. Тя е резултат на социализацията. Семейството и референтната общност изглежда са решаващите…

Семейството е такова, каквото е. В модерни времена референтните общности (за конкретните индивиди!) са предимно генерационни. Средата от връстници формира представата за добро и зло, за правилно и неправилно, допустимо и недопустимо. Тя поставя границата между „ние“ и „те“, като създава разказ за себе си и Света.

Кое е ние-то, което ще приеме българският гражданин, е възловият въпрос. Кои индивиди и групи включва той в своето НИЕ? С коя общност се идентифицира? Кой разказ приема за меродавен?

Разбира се, че ще се идентифицира с тази общност, чийто разказ го прави важен, достоен и значим, дава му любов, признание и надежда, обещава му щастие и успех.
Ще изпадне във фрустрация всеки, който се идентифицира с нещастно НИЕ, изпълнено с дрязги, крамоли, без воля за живот и радост от живота. Разказът, в който НИЕ е наричано кочина, кал, боклук, обречено на гибел, обливано с повръщано, гнусно, тъпо, просто, жалко и прочие красоти, не е привлекателно. Такъв разказ отблъсква от НИЕ. Отблъсква с физическа сила…
Всяка генерация дава нов импулс в развитието на народа. Тя е носител на характерна воля за живот. Когато генерационният елит на българите (всеки, който се чувства такъв!) поради числовото си съотношение към плебса или поради обща криза на националния елит не създава приемлив, укрепващ самочувствието и даващ надежда разказ за новите поколения, се получава това, на което сме свидетели.

Световната Тиха война, след Студената, продължава с пълна сила и в момента. Тихата война никога не е преставала. Води се от векове заедно с другите форми на съперничества и сблъсъци между държави, етноси и нации. Тихата война има и гражданско измерение – вътрешното себеутвърждаване на народа. Има и външно: да се вземе надмощие, да се доминира, да се влияе върху държавния живот на други нации, като им се наложи разказ за Света и себе си.

В момента Тихата война върви успоредно с глобализацията. Тя е нейното опако лице.

Тя е в посоката – укрепване разказа за своята нация; разнобой в тялото на чуждата нация на малцинствен признак – етнически, религиозен. Целта е да се разбие духовното единство на „противниковия“ народ и националната му воля за живот. На нападната нация се въздейства със всякакви средства, за да се обезкуражи, да се подкрепят деструктивните сили в нея.
Отбраната, както и нападението, се води от елита на нацията. Елитът трябва да се справя с тези системни удари, като запазва единството на нацията, без да нарушава човешките права.

Ние сме в Тиха война с опакото на глобализацията и Тиха гражданска война с циганизацията. Образно казано – „нападните сме“ отвън и отвъртре.

В тази война имаме само редници – умните български граждани. Имаме само едно оръжие – думите.