ТУРСКИТЕ КЛАНЕТА НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

• В 1344-1421 г. турците поробват българските земи, като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб, довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че "Тогава живите облажаваха умрелите по-рано".

• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив.

• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.

• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и градът престава да съществува.

• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.

• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина, отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се "за кашмер" са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийския бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. [5]. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета, които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района,[6] за да се спасят, забягват през Влашко в Банат.

• През юни 1689г. от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско.[7] Те принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8] При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.

• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София", много българи от Западните български земи бягат в Банат.

• В периода от 1773г.[10] до 1822г.[11] кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград[12] [13]. Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г., Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии, водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погромът е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ.1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново 1796, Троян 1796, Севлиево 1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка 1793, Тулово 1785, Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско - три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутият кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозенградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др., след като са изгорени, не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много от големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджинско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бягат в Бесарабия и във Влашко.[14][15] [16]

• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършват кланета при завземането на Врачанско, Ловчанско, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околността.[17] Тук е събрана голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи, да изгорят.[18]

• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчишко и Видинско.

• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед. [19]

• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно донесение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци.[20] Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание, при потушаването на което от албански башибозук, командван от Сабри Мустафа Паша, са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си, като забягват в Сърбия.

• На 10 юни 1850 г. турците от Видинския гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското въстание.

• На 26 април 1876 г. турски башибозук, воден от Тосун бей, извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук, командвани от Хафъз паша, извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание.

• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези, командвани от Хасан паша, извършва клане на българите, събрани в лагера Еледжик, при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.

• На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските, командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.

• На 3 май 1876 г. башибозукът, предвождан от Ахмед ага Барутанлията, извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души, предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града [21]. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.

• На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана.
• На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват, като бягат в планината.

• На 9 май 1876 г. башибозукът извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси, като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозукът ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.

• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия, без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни - 200 българи, младежите са накарани да играят "кърваво хоро" преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити, са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.

• От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана, известни като "башибозук", редовната войска - низам, свиканите запасни части - редиф, и черкезки отряди извършват кланета, в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население[22][23]. Това кара Уилям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези, водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити извън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.

• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи.[24] Актовете на садизъм са ужасяващи. [25][26][27][28] Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица" са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица" и „Св. Николай", които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживените ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна, загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян, арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите, е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна. [29][30]

• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.

• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук, командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.

• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.

• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия градът е наричан град на вдовиците.

• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.[31]

• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание, като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи.[9]

• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.

• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани, в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийския консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австро-Унгария полковник Гойгингер и руския консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци. [34]

• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни, дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени.[35] Клането ускорява избухването на Балканската война.

• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.

• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани, Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.

• В началото на юли 1913г. турците избиват и прогонват българското население на Одринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат, са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напълно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България. [*] [**]

• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово, Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета, скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.

• На 9 март 1985г. в 21:32 часа на гара Буново от протурски терористи е взривен вагонът за майки с деца на бързия влак Бургас-София. Планирано е бомбата да убие възможно най-много хора, като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но закъснението на влака с 2 минути ги спасява и взривът става на гарата. При Атентата са тежко ранени 9 души (включително 2 деца) и загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци).

 

http://populiarnaistoria.blogspot.com/2014/05/blog-post.html