С всяко проучване Велики Преслав ни изненадва

Проф. Пламен Павлов: С всяко проучване Велики Преслав ни изненадва с нещо ново, включително с такива уникални неща като Преславското златно съкровище

26 Декември 2015 

Радио „Фокус“, „Легенди за България“

Водещ: Проф. Павлов, кога точно възниква Велики Преслав, кои са най-ранните сведения за града?

Пламен Павлов: Археологическите проучвания на цитаделата на Велики Преслав показват, че живот на това място е имало още в дълбока древност. Нас обаче ни интересува неговото място в историята на Първото българско царство, българската държава в ранните векове на нейното съществуване. Всички знаем, че градът става столица по силата на така наречения събор от 893 г., когато именно Велики Преслав се превръща в столица. Той, за съжаление, заема тази функция сравнително малко време, по-малко от век – до 971 г., но не бива да се смята, че това е някакъв нов град, макар че в българския апокрифен летопис създаването на Велики Преслав се свързва категорично с цар Симеон Велики, който го бил построил за 28 години – така са смятали нашите предци в края на ХІ – началото на ХІІ век, откогато е тази българска анонимна хроника. Археологическите проучвания обаче показват, че градът възниква като един от аулите на Първото царство. „Аул“ означава укрепен дворец, или по-скоро градска резиденция на българския владетел. Така че в нашата археологическа и историческа книжнина поне от половин век се говори за т. нар. Предстоличен Преслав. Предстоличният Преслав е една сериозна военна агломерация, една сериозна крепост, имаща статут на резиденция на владетеля заедно с Плиска, заедно с подобни аули – един от тях примерно е Дръстър, днешната Силистра. Там са открити интересни надписи за въоръжение на българската войска, включително един надпис, върху който четем титлата на „ичиргу боила“, която показва, че един от най-висшите функционери в България, на практика можем да го съпоставим с днешния министър-председател или с управител на вътрешната територия на България, е резидирал може би именно във Велики Преслав. Там са открити няколко латински надписа, свързани пък с покръстването. Така че очевидно градът играе ролята на партнираща столица на Плиска, т.е. неговото летоброене като център на държавата не бива да бъде свързвано механично с 893 г., а може да бъде отнесено поне няколко десетилетия преди това. Разбира се, голямата промяна е през 893 г., когато с решението на един събор – той се смята традиционно за Преславски, има учени пък, които смятат, че съборът е проведен в Плиска, но независимо къде е проведен, той решава, че столица става вече Велики Преслав и там именно се преместват и централните органи на българската държава. Там на практика градът е изграден. Тук апокрифният летопис, колкото и да е неточен, толкова е и верен, показва, че наистина благодарение на личната ангажираност, на енергията, на личния вкус на цар Симеон Велики, все още княз тогава, Велики Преслав постепенно се изгражда като един своего рода домашен Цариград, като един български аналог на Константинопол, на световната столица. И не е случайно, че векове по-късно османски пътешественици на територията на целия Балкански полуостров наричат един единствен град „Ески Истанбул“, т.е. „Стар Истанбул“ и това е Велики Преслав. Това не се използва за никой друг град, независимо че впечатляващи градове на Балканите и в нашите земи има достатъчно. Но дори и във вековете на турското робство през ХVІІ и ХVІІІ век руините на Велики Преслав са били нещо толкова величествено, че са напомняли единствено на Константинопол и на днешния Истанбул. Това важи и за руйните на царските войски, и за църквите на Преслав, и на неговата система на водопроводи, на бани. Това е на практика може да се каже последният античен град – античен като стандарт на живот, като висока битова култура. Това именно е Велики Преслав.

Водещ: Освен обаче това важно стратегическо, военно и административно положение, каква роля изиграва Велики Преслав за духовния и културен живот по това време? Може би е добре да споменем и Преславската книжовна школа, и Йоан Екзарх, който в „Шестоднев“ описва великолепието на Преслав.

Пламен Павлов: Аз ви благодаря за това, че посочихте Св. Йоан Екзарх. Аз пак ще апелирам, че този голям български културен строител, писател, преводач е светец за Руската православна църква, дори има две дати на неговото празнуване, 31 януари и 31 юли, но днешната Българска православна църква, нашата Патриаршия, все още не намира някаква воля да го включи в църковния календар. Очевидно е, че Йоан Екзарх е канонизиран от нашата църква, а не от руската, руската просто е унаследила това отношение към него. Що се отнася до мястото на Велики Преслав в духовното и културното развитие на България, то е разбира се огромно и това е твърде меко казано. Велики Преслав на практика е това средище, което прави българската култура не само национална, но и наднационална. Неслучайно на времето френският византолог Шарл Дил казва, че това, което е направил цар Симеон Велики, е на практика едно културно достояние на цялата православна цивилизация, тъй като именно от преславските книжовници техните преводи после получават широко разпространение в средновековните руски княжества, в Сърбия, във Влашко, в Молдова. Така че така наречената „Славия Ортодокса“, както я наричаше покойният акад. Иван Дуйчев, т.е. източноправославното ядро на тази православна цивилизация в славянските страни е именно Велики Преслав, това е огнището. Без, разбира се, да отричаме мястото на Плиска. Тук по-скоро става дума за едно преливане на култура от старата столица към новата столица. То е било безконфликтно, тъй като самите две столици са много близо една до друга. Между другото, аз винаги съм апелирал, че с издигането на Велики Преслав като столица не значи, че Плиска е забравена и че едва ли не търпи някаква катастрофа. Въпросът е, че просто си разменят ролите. Неслучайно, когато се отбелязват завоеванията на Василий ІІ по време на титаничната му битка със Самуил, когато се говори за Източна България, винаги се говори за Преслав и за Плиска, т.е. за двете столици, т.е. имаме един по-скоро столичен комплекс от стара и нова столица, като в случая след 893 г. водещото място, резиденцията на владетеля е Велики Преслав. Между другото, ако позволите, бих апелирал този град винаги да бъде наричан Велики Преслав, а не само Преслав, макар че той дълги години беше без този епитет „Велики“ – той беше възстановен едва в 1993 г. във връзка с 1100-та годишнина от превръщането му в столица, но още в средновековните хроники винаги се подчертава „Великия“, „Големия“ Преслав, и това не е от гледна точка само на някаква оценка, че градът има велико значение, което несъмнено е така, а защото има и Мали Преслав. Малкият Преслав е горе в дунавската делта. Румънските археолози най-накрая успяха да открият неговото местоположение – това е близо до днешното селище Нуфъру в окръг Тулча. Когато е агресията на киевския княз Светослав в България, винаги се говори и това се потвърждава и от византийските печати по-късно, когато се установява византийска администрация, за Големия и за Малкия Преслав, т.е. тук това е до голяма степен и указание. Малкият Преслав очевидно е нещо като реплика на Големия Преслав горе в делтата и неслучайно той пък е описан като едно огромно тържище на стоки от целия регион, включително от Чехия, от Унгария, от Русия, от Византия. Така че става дума за един много важен град, едно олицетворение на българската държава, и разбира се, за олицетворение на българската духовност и култура. Тук на практика работят, както казахме, свети Йоан Екзарх, епископ Константин Преславски, Черноризец Храбър, самият цар Симеон Велики, който е сравняван с древни владетели като Птолемей, като цар Давид, с древни културни строители. Става дума за най-големия разцвет на българската средновековна култура, за така наречения Златен век, както го наричаме традиционно.

Водещ: И може би точно заради това неслучайно Йоан Екзарх описва великолепието на Преслав и изразява и своето отношение към Симеон именно в „Шестоднев“, където описва цялото сътворение на света и заедно със сътворението описва делата на българския владетел…

Пламен Павлов: Да, да, той прави тази много важна добавка и една изключително ефектна и много вълнуваща характеристика на българската столица, и казва, че трябва човек сам да я види. Това казва неговият странник или неговият човек, който идва някъде от дълбоката провинция, и казва на своите събратя, че е безсилен да опише красотата, която е видял. И там, разбира се, е описана една много знакова сцена – Симеон с неговите боляри, описани са одеждите на българския владетел. Това е една от най-вълнуващите страници в историята на старобългарската литература. Не бива да забравяме Презвитер Козма – един писател, който е известен с критиката си към богомилството, но той в не по-малка степен критикува и недъзите на българската църква и на българското общество. И това е според мен един приближен на цар Петър български свещеник, чиято беседа е известна в десетки преписи в средновековните руски земи, и той там е смятан за светец – той е изключително голям авторитет и един наръчник за борба с ересите представлява неговата „Беседа“. Освен това не бива да забравяме Черноризец Храбър – един малко загадъчен преславски писател. Някои учени са склонни да го отъждествяват със самия цар Петър, други смятат, че става дума за отделен книжовник, но така или иначе книжовник, който също е бил много популярен в ония времена. И разбира се, могат да бъдат посочени още десетки може би малко по-малко известни имена, които са свързани с Велики Преслав. Колегата археолог и бивш директор на музеите в Преслав, а после и в Шумен – Георги Майсторски има едно интересно наблюдение за някой си Варгил или Вергил. Това е от една преславска църква, там има надпис на един от художниците. Това е много рядко срещано в ония времена. От там разбираме, че векове преди Боянския майстор имаме пък известен един преславски майстор и най-малкото може да предполагаме, че този Вергил е бил един от хората, които са участвали в украсата на Преслав. Непременно трябва да споменем изключителната роля за изследването на преславската култура на покойния проф. Тотьо Тотев. Именно наскоро отишлият си от нас проф. Тотев написа серия от статии, от книги, от албуми, с които на практика стана достояние на широката публика Преславската художествена керамика, редица други преславски паметници. И разбира се, като цяло трябва да отдадем дължимото на нашите колеги от филиала на Археологическия институт при БАН в Шумен. Да не изброявам имена, но освен покойния проф. Тотьо Тотев, непременно трябва да спомена името на проф. Иван Йорданов, който пък е най-добрият изследовател на тази огромна колекция от печати, български и най-вече византийски, които са едно от големите събития в научната сфера в последните десетилетия. С неговите изследвания за тази колекция то преславски печати, открити най-вече във Велики Преслав, в една сграда, където имало някакъв архив на византийската власт – става дума след превземането на Преслав от византийците. Това бе една книга с много големи приноси изобщо за световната византология, не само за българската история, но изобщо за историята на византийския свят. Павел Георгиев можем да споменем, разбира се, Константин Тотев, Николай Овчаров, Димитър Овчаров – неговият баща, също напуснал ни наскоро. Непременно би трябвало да споменем проф. Станчо Ваклинов, един от изследователите; проф. Маргарита Ваклинова също. Много са изследователите на Велики Преслав. Стойчо Бонев, много хора могат да бъдат изброени. Тодор Балабанов също. Много хора са работили в Преслав и аз се надявам, че има какво тепърва да научаваме ново за преславската култура, тъй като е разкопана сравнително неголяма част от средновековната столица, която е била много голяма по площ. Там има цели ареали, които само археологически са регистрирани, просто са проучени съвсем в начална фаза. Виждаме, че с всяко едно проучване всяка година Велики Преслав ни изненадва с нещо ново, включително с такива уникални неща като Преславското златно съкровище – едно от най-емблематичните съкровища, изобщо откривани на българска земя.

Водещ: Ако трябва да се върнем към хронологията на историята, през 971 г. Йоан Цимисхи ли се оказва най-пагубна за цялото това великолепие и разкош на Велики Преслав? 

Пламен Павлов: Да, тази година е пагубна, несъмнено, но по принцип цялата агресия на Киевска Рус е един много тежък удар за Първото българско царство. Вярно е, че цар Борис ІІ остава да обитава столицата си, но във вътрешния град на Велики Преслав има руски гарнизон и всъщност битката между този руски гарнизон и между настъпващата византийска армия нанася много големи щети на града, пожари, разрушения. В крайна сметка Йоан Цимисхи, когато среща Борис ІІ, го нарича „цар на българите“, отнася се с уважение към него, но на практика започва унищожаването на българската държава. Това става през април 971 г., на Великденските празници, а само няколко месеца по-късно, през лятото на 971 г., Борис ІІ е отведен от Велики Преслав в Константинопол заедно с брат си Роман, отнесена е Чудотворната икона на Богородица. Тя тя неслучайно е изобразена върху триумфалната сцена в илюстрования вариант на хрониката на Йоан Скилица. Цимисхи прави своя триумф в Цариград като на колесницата е поставена тази Богородица, чудотворна икона, която е пазителка на Преслав, а вече пленените Борис и Роман вървят след императора победител. Това, между другото, всъщност показва, че във Велики Преслав е приет този модел на Константинопол, че покровителка на столицата е именно света Богородица. После го виждаме и във Велико Търново като столица, виждаме го и в Киев – това е, така да се каже, духовната парадигма, че Богородица е пазителка на столицата, която очевидно е пренесена в България. Най-неблагоприятни се оказват именно вековете на византийската власт. Независимо, че през ХІ-ХІІ век във Велики Преслав е имало силен византийски гарнизон, там обаче са открити много печенежки материали. Покойният проф. Тотев публикува един много интересен надпис, в който се говори за куманите, което показва, че градът е ставал жертва на нападенията н късните номади и тогава е понесъл тежки щети. Не по-малко тежка щета обаче е, че отнесеното от византийците в Константинопол – там са шедьоврите на българската царска библиотека, включително Симеоновият сборник и други великолепни паметници. Те са подарени на киевските князе и на практика така руските княжества получават най-доброто от българската култура, а самата България е лишена от своето наследство. Разбира се, по време на въстанието на Петър и Асен Велики Преслав отново, макар и за кратко, е столица на България. Това е нещо, което много рядко се знае и много рядко се изтъква. Когато Петър и Асен обявяват въстанието – в Търново, разбира се, но първата им акция е към Велики Преслав. Те не са в състояние да го превземат, тъй като в града е имало силен византийски гарнизон, но по-късно успяват да го присъединят към държавата и цар Петър официално – върховният владетел цар Теодор (Петър), е резидирал във Велики Преслав. Докато неговият съуправител и по-млад, в смисъл като ранг владетел – Асен, е в Търново. Разбира се, самото развитие на събитията и чисто стратегическите предимства на Търново към времето на края на ХІІ век водят дотам, че в крайна сметка Велико Търново става столица на България. Но ето – виждаме, че идеята за приемственост в българското държавно развитие много силно присъства във въстанието на Петър и Асен и там Велики Преслав очевидно е знак за българите. Бих припомнил и нещо друго. Когато византийската принцеса Анна Комнина разказва за цар Самуил, тя свързва произхода на рода му с Велики Преслав, което вероятно е така. Тя свързва и хан Крум с Велики Преслав, т.е. в съзнанието на ромеите, на византийската интелигенция през ХІ-ХІІ век старата столица на България е Велики Преслав. Знае се и Охрид, познава се и Плиска, но като олицетворение на България е даден именно Велики Преслав, което виждаме, че се споделя от българските боляри. И неслучайно в църквите във Велико Търново, в „Свети 40 мъченици“ и в „Свети Петър и Павел“ има колони от преславски тип. Т.е. знаем, че нашите царе, особено Калоян и Иван Асен ІІ, са пренасяли реликви от други места. Те са взели и някои такива артефакти от Велики Преслав, за да покажат древността на своята власт и законността на българската държава.

Водещ: След въстанието на Асеневци обаче и въпреки възстановяването на Велики Преслав всъщност той успява ли някога да се възстанови такъв, какъвто го видяхме в самото начало на нашия разговор, по времето на Симеон Велики?

Пламен Павлов: За съжаление, градът не се възстановява никога във вида, в който е бил при Симеон, и аз бих добавил – и при Петър. Тъй като ние сме свикнали така по инерция да отдаваме всичко на Симеон Велики, но не бива да забравяме, че няколко десетилетия на практика Преслав се разраства и се превръща в това, което го знаем, именно при цар Петър. И тогава всъщност е и най-големият подем на преславската керамична икона, предполагам и на други жанрове на приложните изкуства. Изобщо времето на цар Петър не бива да се смята за упадък. То си е едно логично продължение на „Златния век“, започнал още при Борис, достигнал своя апогей при Симеон, но продължил и при Петър. А вече самото рухване на Преслав и на държавата се дължи на крайно неблагоприятната международна обстановка и на акта на агресия от две много мощни държави, каквито са Киевска Рус и Византия. Сега да се върнем към това, което питахте. По времето на началото на въстанието Теодор (Петър) е резидирал във Велики Преслав. За съжаление, този период от историята на града е много слабо проучен. Следващите десетилетия Велики Преслав продължава да бъде прототронен за Българската патриаршия. Най-високо стоящият в почетен план митрополит е митрополитът на Велики Преслав - №1 е патриархът в Търново, №2 е митрополитът на Велики Преслав. И ние знаем, митрополит Марко, който дори вероятно е бил канонизиран и като светец – неговото място специално е отбелязано в пренасянето на мощите на Света Петка от византийската територия, т.е. от Източна Тракия в Търново. Но там в цялата тази церемония на преден план е митрополит Марко Преславски, който го има даже и в наши възрожденски стенописи, изобразен като български светец. Градът търпи много тежък удар с татарската експанзия в 1242 г., есента на 1243 – зимата на 1243 г. Тогава Велики Преслав е превзет и разрушен. Той, разбира се, се съвзема малко или много от тези трагични събития, но отново пострадва по времето на въстанието на Ивайло. Има опит да бъде възстановен като столица по времето на цар Мицо, дори там може би са сечени монети, както смятат някои това е по време на гражданската война между Константин Асен и Мицо през 1256-1257 г. Тези тежки събития – татарското нашествие и опустошаването на града, влизането, влияят негативно на развитието на Преслав. За сметка на това започва да се издига Шумен. Двата града са много близо един до друг и на практика, когато Преслав започва да запада, на негово място започва да се издига Шумен като водещ център. Макар че още дълго време – примерно, то е така и до днес по традиция – митрополитът или епископът по времето на турското робство е Великопреславски, макар и да резидира в Шумен. Нещо подобно виждаме с Червен и Русе – има пак такъв паралел. Така че Велики Преслав, който и днес е едно красиво място и би трябвало все повече да бъде център на туризъм, на културни изяви – трябват усилия в това отношение, няма съмнение – той трябва да се върне на мястото си като едно духовно място, като едно място, което да привлича много силен интерес, не само епизодичен, но и постоянен. И аз съм убеден, че рано или късно – дай Боже винаги това да става с по-бързи темпове – нашето общество, в системата на нашите ценности и Плиска, и Велики Преслав, и Охрид, и Велико Търново ще заемат своето място. Може би в момента в най-слаба позиция е именно Велики Преслав. Плиска е много по-близо до магистралата, там има и много по-голяма активност. Ние не бива да противопоставяме нашите стари столици една на друга, а да ги разглеждаме в хармонична цялост, това ми е мисълта.

Водещ: С тази нелека задача се опитваме и ние да се нагърбим. Затова и сме посветили специално издание на предаването именно на Велики Преслав.

Пламен Павлов: Да, и аз ви благодаря за идеята, защото ние обикновено се лутаме, нямам предвид Радио „Фокус“ и някои други медии, но по принцип само спорадично и кампанийно се говори за подобни знакови градове, за подобни велики събития, а те трябва да бъдат много по-естествено имплантирани в днешната ни представа за България, а не да бъдат просто като някаква екзотика от далечното минало. Велики Преслав несъмнено е един от най-ярките знаци на България в цялата й многовековна история. Не са само археологическите разкопки. Според мен трябва да се хвърлят доста усилия в социализацията на Велики Преслав. Там са правени проекти в последните години, инвестирани са много пари, но като цяло ми се струва, че има още много да се желае като инфраструктура, като обекти. Мястото би трябвало да бъде много по-живо. Колегите от музея, разбира се, правят всичко по силите си, както и кметството във Велики Преслав, но се изисква наистина да има закон за старите столици. Това е една идея, която периодично се повдига и се забравя. Но трябва да има един специален закон за старите столици, за историческите градове. Трябва да бъде откроено тяхното значение за нашата национална идентичност, за нашата национална история и за бъдещето ни като нация. В този смисъл, за старите столици, за важните исторически градове се изисква много по-целенасочена енергия да се влага от държавата, пък и от общината. 

Албена ИВАНОВА

Информационна агенция "Фокус"