19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/

СЪВЕТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ВЗАИМОПОМОЩ /СИВ/ - създаден е в Москва през януари 1949 г. На съвещание в Москва представители на СССР, България, Унгария, Полша, Румъния и Чехословакия взимат решение за създаването на Съвет за икономическа взаимопомощ.

Официалното комюнике за учредяването на СИВ е публикувано на 25 януари 1949 г. Същата година в СИВ влиза Албания (до 1961 г.), на следващата - ГДР, през 1962-а - Монголия, през 1972-а - Куба, и през 1978-а - Виетнам. СИВ получава статут на наблюдател в ООН през 1974 г. Асоциирани членове стават Югославия (1964), Финландия (1973), Мексико (1975), Ирак (1975), Никарагуа и Южен Йемен, а наблюдатели - КНР, Северна Корея и Лаос. Съветът за взаимопомощ  си поставя за цел да разшири и задълбочи икономическите връзки между Съветския съюз и народнодемократичните републики -  да подпомага плановото развитие на тези страни, обмена на опит и разпределението на взаимната техническа и всякаква друга помощ./[1]

СИВ се появява и като реакция на наложеното от САЩ и др. западни страни търговското ембарго спрямо СССР и другите соц. страни. През юли 1951 г. правителството на САЩ денонсира временното търговско споразумение с България от 1932 г. То публикува списък на 1700 вида стоки, забранени за внос в СССР и другите социалистически страни.[2]

В рамките на СИВ делът на Съветския съюз във външната търговия на България непрекъснато нараства. Повече от половината от вносната и износната търговия на България се пада на Съветския съюз. България изнася за Съветския съюз руди, тютюн, цимент, месо, пресни и сушени плодове, вино и други потребителски стоки, в замяна на които получава ценни индустриални стоки и машини. Доставките от Съветския съюз се състоят от стоки и материали от важно стопанско значение. Нещо повече, от Съветския съюз България получава инсталации за цели фабрики и заводи, с което се ускори извънредно много индустриализирането на страната.[3]

В официалните документи се казваше, че СИВ работи за международното социалистическо разделение на труда, координиране на плановете между командните икономики, специализация и коопериране на производството. В рамките на СИВ България се специализираше в производството на различни машини и агрегати, оръжие, химически продукти, конфекция, плодове, зеленчуци, грозде, тютюн, вино, консерви и прочие. Износът на страната беше предимно за пространството на СИВ.

СИВ работеше на принципа на командната икономика. Цената на разменяните продукти по преценка зависеше от цената на световния пазар. Разплащанията се извършваха в така наречените “преводни рубли” – измислена само за тази цел валута, която не съществуваше в купюри.

На 27.VI.1991 г. на своята 46-а сесия в Будапеща СИВ взема решение да се саморазпусне.

 

 

[1] в. "Работническо дело", 25 януари 1949 г.

[2] Документы о враждебной и агрессивной политике правительства США по отношению к Народной республике Болгарии,  М-во ин. дел, С. с. 139

[3] Ев. Каменов, пос. съч., с. 76,  77, 82, 83.