Ст. Димитров - Бездомните кучета

Бездомен приятел
Бездомен приятел
Снимка: Стойчо Димитров
Бездомен приятел
Бездомен приятел
Снимка: Стойчо Димитров
Бездомен приятел
Бездомен приятел
Снимка: Стойчо Димитров
още в галерията...

 

Въпреки че се говори, че уличните кучета се кастрират, по необясними причини броят им нараства. Според специалистите това се дължи на факта, че много от собствениците изхвърлят питомците си на улицата, тъй като не могат да си позволят да се грижат за тях. Други кучета пък биват докарвани от селата, където собствениците им също ги изоставят, тъй като са си намерели нови и по-млади кучета, които използват за пазачи на домовете им. Именно това е и една от основите причини броят на безпризорните кучета в Пловдив да нараства с всяка изминала година. Този проблем обаче започва да става все по-сериозен, тъй като животни се движат на глутници; опасни  са за хората, тъй като стават агресивни и нападателни, когато са гладни.

Най-много са кучетата в крайните квартали, където освен че се движат на групи, но са и много дразнещи за живущите там. Те лаят денонощно, но най-много вечерта и така пречат на хората да спят.

В центъра, където са по-малко, пък пречат на движението, тъй като  обичат да лаят по движещи се автомобили.

Освен това през лятото кучетата се движат в центъра, като стават атракция за чужденците.

Специалистите обясняват, че никой не знае какъв точно е броят на уличните кучета във страната, но според тях се наблюдава увеличение на популацията им. Увеличение се наблюдава и на безпризорните котки, които обаче не пречат на никого.

Природозащитници алармират, че често уличните животни стават обект на различни форми на насилие, като по тяхно мнение глобите, които са предимно с административен характер, са много ниски.

Според тях трябва да има механизъм, при който собствениците на кучета например ако искат да се освободят от четириногото, да бъдат санкционирани или да бъдат направени повече центрове за защита на животните, тъй като при първия вариант е възможно някои от хората да започнат да избиват кучетата, за да не бъдат санкционирани.

4 април 2011 г. бе обявен за Ден на бездомните животни.

Ще се отбележи за първи път по света, съобщиха медиите. Само те си нямаха свой ден. Но вече е сложен край на това безправие.

И какво?

Какво да направим днес ние, които сме отговорни за тези животни.  Да ги нахраним?  Веднъж в годината, че да помнят дълго и те какво значи да си сит?  И да запечатаме с камери или с GSM-ите си нашето великодушие. Снимка за спомен с бездомно куче или коте не е лоша идея. После ще я качим във Фейсбук като знак за това колко сме благородни и добри.

Съчувствам на обезобразените от тях жертви. Но не мога да се съглася да бъдат умъртвявани за наше общо благо. Популацията им е факт, независимо дали се увеличава, или не. А животът им е истинска несрета.

Достатъчно е да погледнеш в очите на едно куче, за да го разбереш.  Да усетиш страха и отчаянието му.

Сигурно знаете, че има кучета-самоубийци. Сигурно сте ги срещали по пътищата, изглеждат като лунатици. Дано не ви се случи някое да се хвърли под гумите на колата ви.

Обаче как се случи така, че човекът - уж венец на природата, в един момент от своята еволюция се оказа с толкова закърнели сетива за състрадание?

Как стигнахме дотам, че да се забавляваме, като стреляме вечер от балконите си по уличните котки? Какво удоволствие може да ни донесе да сритаме и умъртвим бременна котка, която е имала нещастието да се подслони от студа ва стълбището на кооперацията ни? Или да й хвърлим отрова, за да не роди малките на топло в мазето ни?

В градовете отношението към бездомните животни е ужасно. В селата е още по-трагично.

Там улични кучета няма да видите, защо ли? И котките не хранят с охота в селските дворове, ако изобщо им хвърлят нещо. А мотивът им е железен - защо да ги храня, да не ми носят яйца или мляко, да ловят мишки.

Там животът е организиран изцяло по законите на полезността. Ако животното е полезно, ще го хранят, ако ли не - да се оправя само. Затова идилията на българското село и хармонията в съществуването на човека и животното остана в произведенията на класиците ни.

Дългогодишните усилия на природозащитните организации най-после дадоха резултат и Народното събрание окончателно прие на второ четене Закона за защита на животните. Законът влезе в сила на 31 януари 2008 година.

Доста е интересна частта за безпризорните животни. Според него безстопанствените животни се прибират в приюти.

Нищо ново, то и преди се имитираше, че се прави. Но какво става с тези животни (кучетата са основната част), които се прибират и никой не ги поиска? Eто какво –

Чл.47
(1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.
(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

И след това идва тъпотията –

(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.

Иначе казано – ако изобщо някой ги е прибрал от улицата – след малко – пак ще е там. Забележете как всичко това е облечено в „социалноприемлива форма“:

Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.

Като продължаваме с още –

Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:

1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;

2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Длъжни са, но санкции за неизпълнение няма.

А ето и интересната част. Кога се отърваваме от кучетата?

Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

Ето го и него –

Чл.179(3) Евтаназия се допуска при -

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.

И така, както виждате – само при опасност за живота и здравето на хората. Забележете две неща – говори се само за „агресивно поведение“ и не се прави разграничение между животните.

Безпризорните кучета нямат място на улицата. Те пренасят болести, цапат и има немалко случаи на агресивност и нападения срещу хора. Нямат място в града – точно както защитавам тезата хората да пазят природата. Всеки да си знае мястото.

Градът е за хора, не за кучета. Ако толкова ви харесва бездомното куче пред блока – вземете си го вкъщи. Не забравяйте да му осигурите жилищна площ, да е обезпаразитено, с паспорт, да го разхождате с намордник и повод, да почиствате след него и да си платите общинската такса.

НОРМАТИВНА БАЗА И ХРОНОЛОГИЯ НА ПРИЛАГАНИТЕ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ БРОЯ НА КУЧЕТАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

1998 г.- Столичен общински съвет създава общинско предприятие “Зоомилосърдие”, по-късно преименувано в “Екоравновесие” за стопанисване на общинските приюти за безстопанствени кучета и реализиране на програми за овладяване на кучешката популация.

- 1999 г. - Народното събрание приема Закон за ветеринарномедицинската дейност, който регламентира мерки за ограничаване на кучешката популация.

- 1999 – 2002 г. - Общинското предприятие “Зоомилосърдие” умъртвявя 47 725 броя улични кучета. като за целта са усвоени общински средства на стойност около 1.5 милиона лева. Общинският съвет отчита, че при наличие на приблизително 50 000 улични кучета на територията на столицата убийствата на кучета не са довели до намаляване на техния брой, напротив – създават условия за нов бум на популацията им(между 50 000 и 70 000).

- 2002 г. - Консултация на Столичен общински съвет от Световната здравна организация в отговор на запитване от страна на г-жа Мария Харбова, председател на Постоянната комисия по околна среда и земеделие:

§ Регистрация и идентификация на домашните кучета

§ Кастрация и връщане по места на бездомните кучета

- 2002 г. – Столичен общински съвет приема Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашните животни на територията на Столична община, съобразена с препоръките на Световната здравна организация.

- 2003 г. - Работна група към Националната ветеринарномедицинска служба изготвя допълнения и изменения в Глава VІІ “Правила за защита и хуманно отношение към животните” от законопроекта на ветеринарномедицинската дейност за ефективно и своевременно решаване на проблема с бездомните кучета, съгласно препоръките на Световната здравна организация.

- 2004 г. - Министерски съвет внася в 39-ото народното събрание Законопроект на ветеринарномедицинската дейност под № 402-01-48. В Раздел VІІІ “Безстопанствени кучета” се застъпва методът на кастрация чрез прилагането на формулата “кастрирай и върни”, която гарантира ограничаване броя на бездомните кучета до пълното им изчезване, като същевременно осигурява защита на хората с установяване на контрол върху здравния статус на кастрираните кучета.

- 2005 г. – 39-ото народно събрание приема на първо четене Законопроекта на ветеринарномедицинската дейност, № 402-01-48.

- 2005 г. - Група народни представители внася в 40-ото народно събрание законопроект за ветеринарномедицинската дейност под № 554-01-15. В проекта са нанесени драстични промени в Глава седем “Защита и хуманно отношение към животните”, която представлява механична компилация от нелогични текстове, често пъти взаимноизключващи се (неясни и необосновани процедури, без взаимна връзка и без подчиняване на общ принцип). Така предложеният законопроект в своята Глава VІІ е в разрез с конвенциите за защита на животните на Съвета на Европа, ратифицирани от Република България на 23 януари 2004 г. (На заседание на комисията по евроинтеграция за обсъждане на проекта, Пл. Моллов, вносител от НДСВ, си признава, че не е чел проекта и не е запознат с промените в VІІ-ма глава)

- Август 2005 г. – НС приема на първо четене проекта. 14.09.05 г. Комисията по земеделие приема І, ІІ, ІІІ и ІV-та глави от проектозокона, обсъдени от създадената работна група и ...приема предложение на работната група за отпадане на Раздел ”Безстопанствени кучета “ от Глава VІІ, която още не е обсъждана  - предвижда се нов параграф в преходните и заключителните разпоредби с текст относно безстопанствените кучета, че до приемането на допълнителни разпоредби за тяхното третиране, ще действа чл.70 от ЗВД/1999 г: Чл.70.(1) ”Безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. (2) Непотърсените до две седмици животни по ал.1 се подлагат на евтаназия.”

- Октомври 2005 г. – НС приема закона за ветеринарномедицинската дейност на второ четене, като благодарение на съдействието на Европейския съюз са включени текстове:

§ гарантиращи равни права на домашни и бездомни животни относно разпоредбите за хуманно отношение към тях.

§ Определящи срок за внасянето на проект за закон за защита на животните, където да бъдат регламентирани всички права на животните, ненамерили място в закона за ветеринарномедицинската дейност

РАБОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ /НПО/:

1. В София работят около 10 организации за защита на животните и са обединили своите усилия върху хуманното решаване на проблема с бездомните кучета посредством кастрация и връщането им по места.

2. От 1999 г. с тяхно съдействие са кастрирани около 10 000 кучета в центровете за кастрация на три НПО и в много частни ветеринарни клиники.

3. Маркировката на кастрираните кучета е: каишка с метална пластина, на която има идентификационен номер на кучето и инициали на съответната НПО и задължителна трайна маркировка - “V“ – образно купиране на ухото, необходимо за различаване на обработените кучета от разстояние.

4. Всяко кастрирано куче в София притежава ветеринарномедицински паспорт със снимка, където се отбелязват редовните обезпаразитявания през три месеца и ежегодната ваксина против бяс.

5. За всяко кастрирано куче има гражданин, отговорен за неговото здравословно състояние и редовна медицинска профилактика.

6. Кастрираните животни се регистрират в база данни на НПО.

7. За всеки от районите на град София НПО имат координатори, с цел съвместно решаване на проблеми, възникнали с бездомни кучета.

8. Началото на 2003 г. НПО заедно със студентските съвети в София са включени в работна група за изменението на ЗВМД в НВМС.

Организираните от НПО кампании за регламентиране на установените от Световната здравна организация единствено ефективни мерки за контролиране на кучешката и котешка популации постигнаха изготвянето на закон за защита на животните да се превърне във факт: НПО имат покана от Министерство на земеделието да включат свои представители в работната група за изготвяне на закона.

По отношение на бездомните кучета в страната съществува нетърпима обстановка, която е във вреда на хората и животните на улицата.

Това написа в свое становище омбудсманът Константин Пенчев, което беше разпратено и до министъра на земеделието и храните, изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, председателя на Българския ветеринарен съюз и изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България.

За преодоляване на проблема, омбудсманът на Република България отправя редица препоръки към органите на държавната и местна власт. Сред тях са: да се преустановят всички прояви на нехуманно отношение към животните, използвани като начин за решаване на проблема; в общините, в които е регистрирано чувствително забавяне, да се предприемат спешни действия за изпълнение на мерките, предвидени в Закона за защита на животните; да се изработи Национална програма за справяне с кризата с безстопанствените кучета; в разработването да се включат неправителствени организации с доказан опит в тази сфера.

В програмата ясно да се разграничи отговорността между централна, местна власт и ветеринарни лекари и да се координират действията им за преодоляване на проблема; да се набележат ефикасни мерки за бързо овладяване на популацията на безстопанствените кучета, като идентификация (видима и тайна), регистрация, масова шокова кастрация на безстопанствените кучета и строг контрол на притежателите на домашни любимци; да се предвиди механизъм за осигуряване на ресурс - финансов и човешки, по изпълнение на набелязаните мерки; да се осигури провеждането на кампанията в труднодостъпните райони; да се предвидят обучителни програми за собствениците на домашни любимци и да се стимулира кастрацията на животните.

В документа Пенчев предлага още да се създаде национална база данни за домашните и безстопанствените кучета с възможности за достъп до данните на заинтересованите лица и др. При необходимост, да се предвидят законодателни промени за постигане на набелязаните цели; Да се обособи самостоятелна структура, която да бъде натоварена с контрола по прилагане на законодателството, свързано със защита правата на животните в тази област. Добър вариант е създаването на „Зоополиция”, смята Константин Пенчев.

Мария Великова, представител на организацията "Германо-българска помощ за животните" добави, че приютите няма да решат проблема. "Докато не се кастрират по села и паланки, няма да има ефект от цялата работа", категорична бе Великова. Според нея, кучетата хапят гражданите, защото са малтретирани. Великова заяви, че трябва да има специални полицаи и дори прокурор, които да се занимават с проблемите.