Столипиново (2007)

Християн Белчилов - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008

Столипиново е квартал в североизточната част на Пловдив, на десния бряг на река Марица. Той е най-голямото циганско гето в Пловдив и сред най-големите в България. В него живеят около 45 000 души, като само 5 000 от тях се определят като роми. Останалите претендират, че са от турски произход.

В Столипиново се наблюдават остри социално-икономически проблеми, свързани с ниското образователно равнище, високата безработица, престъпността, рисковете от епидемии, както и натрупаните финансови задължения поради неплащане на сметките за ток и вода.

През 90-те години на XX век повечето жители на квартала не плащат консумирания от тях електрически ток. Това впоследствие води до режим на тока, който предизвиква остри реакции на ромите и е основа за множество политически спекулации и популистки обещания.

През лятото на 2006 г. в Пловдив избухва епидемия от хепатит "А", като по данни на Националния медицински координационен център до 20 септември 2006 г. от 886 заболели, 637 са в "Столипиново" и 92 в "Шекер махала". Според Министерството на здравеопазването "лошото хигиенно състояние в Столипиново е първопричина за епидемията от хепатит "А". Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски подчертава, че "изключително лошите условия на обитаване в квартала са създали възможност за възникване, увеличаване на случаите и епидемично разпространение на заболявания от хепатит "А" сред живеещите".

Когато говорим за проблемите на Столипиново, както и за всеки друг квартал, трябва да обърнем внимание на това какво правят управляващите за тяхното разрешаване. Като цяло тези проблеми излизат на дневен ред най-отчетливо преди изборите и се използват в политическите борби и популистки стратегии на партиите за спечелване на вота. Именно преди изборите представителите на местната и държавната власт стават загрижени за режима на тока, безработицата, социалните проблеми и лошата инфраструктура на Столипиново. Причините за това са ясни – това компактно население от над 40 000 роми представлява лесно достъпен и манипулируем електорален ресурс.

Гетото е място, където се пазаруват гласове, и е основен източник на нарушения в изборния ден на всеки един вот в Пловдив. На предварителните избори за кандидат-кметове през 1999 г. на "Раковски" 134 бяха подадени няколко сигнала за опити за купуване на гласове. На парламентарните избори през 2001 г. екип на вестник „Сега" видя как в къщата на ромския лидер Ашим Асан се раздават замразени пилета срещу личните карти на хората. Той от своя страна се оправда, че в дома му имало сватба и той просто решил да раздаде по едно пиле на бедните си съкварталци. На кметските избори през 2003 г. в избирателната комисия постъпиха около 10 жалби от щабовете на двамата кандидати за кмет на Пловдив - Иван Чомаков и Захари Георгиев.

Сигналите бяха всъщност взаимни обвинения в незаконна агитация пред секциите в Столипиново. През 2005 г. на последните парламентарни избори раздаването на пакети с храни бе заменено с плащания кеш. Тарифите бяха от 10 до 50 лева за глас. По предварително замислени и организирани схеми някои партии платиха тези пари, за да могат да привлекат допълнително гласове. За целта те използваха две схеми. Едната бе т. нар. " пирамидална" - чрез "стотници" и "десетници", разпределящи средствата. Другата бе "индийска нишка" - чрез предаване на предварително попълнена бюлетина на всеки пореден гласуващ и изнасяне на непопълнената, която е получил от избирателната комисия.

Купуването на гласове далеч не изчерпват средствата, които политическите сили използват, за да спечелят вота на избирателите в Столипиново. Най-опасната спекула е свързана с режима на тока в квартала. Тежката ситуация с ограниченията в подаването на електричество, от която до днес страдат и роми, и българи, и редовни, и нередовни платци, си има история. Тя започва през далечната 1998 г., когато тогавашният кмет и виден деец на СДС Спас Гърневски в реч заявява, че "ромите са социалнослаби и поради това не трябва да плащат ток". Така повечето жители на гетото, веднага идентифицирали се като бедни, спряха да плащат сметките си и започна трупането на гигантския дълг за електричество на квартала. Така се стигна и до онези бунтове в нощта на 18 февруари 2002 г., когато след внезапното спиране на тока ромите излязоха на улицата и пред смаяните погледи на полицията започнаха да трошат витрини, да хвърлят камъни по автобуси и магазини, да блокират улици. В следващите месеци местните първенци, депутати и шефове на енергото се разбраха с ромските лидери жителите на Столипиново да плащат една сметка, да получават ток и така да покриват дълга си малко по малко.

Спекулациите не спират и през 2005 година, когато след изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган, преразказано от регионалния водач в Пловдив Фикрет Сепетчи, се оказва, че те обещават режимът на тока да падне. С този ход на Доган движението за пръв път в историята си спечели мандат в Пловдив. Същата година ДПС взе в страната безпрецедентните почти 13% при средно 7,4% и 7,6% от подадените бюлетини от основаването си насам.

С решение от 31 октомври 2006 г. Пловдивският окръжен съд призна, че въведеният режим на тока в Столипиново е дискриминационен. Макар решението да има обвързваща сила само между един потребител и “Електоразпределение (ЕРП)-Пловдив”, то е юридически прецедент, очертаващ пътя за решаване на един от най-тежките социални и правни проблеми на “ромския” квартал. За първи път с подлежащо на изпълнение съдебно решение се приема, че въвеждането на режим на електрическа енергия само в кв. “Столипиново”, населен предимно с лица от ромския етнос, е дискриминация и незаконно средство за събиране на вземанията на енергото. Конкретният казус, за който е сезиран Пловдивският окръжен съд, е свързан с ограниченията, които е принуден да търпи един от коректните платци на “Електроразпределение” – Мехмет Денев.

Макар да има жители на “Столипиново”, който плащат редовно своите сметки, през март 2007 година беше обявено официално, че натрупалите се задължения за консумирано електричество са в размер на 12.1 милиона лева, а събираемостта на сметките е едва 3 процента. Само след няколко месеца през декември същата година председателят на Управителния съвет на EVN съобщи, че събираемостта е вече 80 процента. Причината за драстичния обрат в отношението на абонатите от “Столипиново” може да се обясни с подмяната на 5 000 електромера в района, което направи възможно дистанционното отчитане на консумацията и изключването само на длъжниците. Остава обаче проблемът със старите задължения, които са над 12 милиона лева. Те пораждат опасения в жители на другите квартали в Пловдив, че това довежда до завишаване на техните сметки за ток. На практика ощетени от цялата ситуация са коректните потребители на електричество както в гетото, така и в останалите пловдивски квартали. Това, което се случва със "Столипиново” през последните 17 години трудно може да се характеризира като процес на социализация и интеграция на ромите, които живеят там. Ситуацията в квартала по-скоро се използва от политическите субекти по пътя им към властта. В крайна сметка е необходима целенасочена политика към решаване на проблемите в гетото, а не само предизборни обещания, от които печели една или друга партия.

2007