Път: : Моят човек : С

Степан Колмаков

Елена Арнаудова

  

Историята  започва в малкото селце Покровка, Тулска област в бившия СССР. Там  през 1914 г. се ражда Степан  Петрович Колмаков. Майка му Екатерина и  баща му Петр са били оженени от родителите им, когато са били едва на  16 години, и не са се виждали  преди сватбата. Но въпреки това са били  много сплотено семейство. И  двамата са били православни християни и  много религиозни. Степан е имал 3  братя и 4 сестри, семейството е било  многолюдно, както повечето  семейства по това време. Поради тази причина,  веднага след като той учи  няколко години в училище, родителите му  намират работа. Понеже в училище  се бил научил да чете и смята, те го  изпращат да чиракува при един  майстор-дърводелец. По-късно, когато става  на 14 години, напуска  семейството си и отива да работи в мина като  помощник-електротехник. Там  изучава и усвоява занаята на техника, както и спецификата на работа в  мината и прави някои подобрения. Вследствие на това, като буден младеж,  го приемат в Комсомола (младежката организация на Комунистическата  партия на Съветския съюз). От Комсомола го пращат в Ленинград да помага в  организирането и разпределението на  продуктите, които се извозват с влакове за гладуващите от Поволжието. В  резултат на масовата и на места насилствена колективизация на земята и  на стремежа да се изпълнят нереалните задачи по отношение на селското  стопанство, поставени в първия петгодишен стопански план, през 1932 г.  започва глад. Украйна е най-тежко засегната от масовото изземване на  храни. Поради голямата мизерия в Ленинград и възникналата епидемия,  Степан преболедува от коремен тиф, като за малко не изгубва живота си.  Болестта му оставя трайна следа – той получава язва. Партийните  ръководители остават доволни от работата му в Ленинград. Там в момента  се се намирали морското адмиралтейство и управлението на флота. По  партийна препоръка Степан е назначен за комсомолски секретар на  новосформираната тихоокеанска риболовна флотилия, която наброявала повече от 250 морски съда. Заради новата си работа той се мести във  Владивосток, където се е базирала флотилията. Там той работи 2-3 години.  По време на работата си завързва много връзки и познанства сред  местното население и придобива влияние в местните китайски общности. Във  връзка с това бива извикан в Москва, където го приемат в  комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). По партийна линия му  се възлага отговорната задача да съпровожда и помага в геоложки  експедиции, които търсят ценни полезни изкопаеми в сибирската тайга. По  това време Сибир е рядко населена и все още малко изследвана част от  Съветския съюз. В същото време това е регион с важна стратегическо  значение с оглед на предстоящите събития, свързани с предстоящата  световна война. По време на тази си работа Степан често получава  пристъпи на язва. Лекува го местен китайски лечител, който му предписва  много силна отвара. Въпреки предписанието на лечителя отварата да се пие  в продължение на 5-10 дни, Степан я изпива наведнъж. В следствие на това изпада в кома за 3 дни. Докато той е в безсъзнание, китайският  лечител бива арестуван от политическата полиция ЧК (от руски, съкращение  на Извънредна комисия). Той трябва да бъде съден като враг на народа,  защото предположили, че е отровил Степан, който бел партиен член. Когато  Степан се свестява, той обяснява за невинността на китайския лечител и  той е освободен. В крайна сметка отварата е подействала и язвата на  Степан изчезва безследно. За сметка на това той получава трайно  увреждане на сърцето.

Скоро след това той бива изпратен на счетоводни  курсове, където се запознава с бъдещата си съпруга - Елена. Моминското  й име е Елена Абрамова. Родена е на 23 юли 1918 г. в семейството на  Палагея и Шандор. Баща й е австро-унгарски пленник от Първата световна  война. Той умира още преди раждането на Елена. Вероятно е бил убит,  защото е бил пленник от благородно потекло. Поради тази причина Елена няма никакви братя и сестри. Тя и Степан се запознават в столова, където  тя работи. Степан се влюбва в нея от пръв поглед, но Елена била влюбена  в друг, който бил пилот. Малко след срещата й със Степан, годеникът й  загива в самолетна катастрофа.

Степан и Елена се женят на 20 септември  1938 г. в Омск. След като се женят, Степан започва работа като  счетоводител-ревизор в Омск. На 21 юли 1939 г. им се ражда дъщеря –  Людмила. Когато започва Втората световна война (1939 – 1945) Степан не  може да иде на фронта заради сърдечните си проблеми и затова е спешно  извикан на двумесечни финансово-политически курсове в Москва. След това е назначен за финансов инспектор на цялата Омска област, чиято територия е  9 пъти по-голяма от България. До края на войната той ръководи  финансовия поток и контролира производството в Омск, което се използва  на фронта.

По време на войната за СССР настъпват месеци и години на  най-сурови изпитания. Милиони жени, деца и старци се евакуират на изток.  Прехвърлят се и се монтират на нови места фабрики и заводи, които  започват производство за нуждите на армията. Хората работят по 16-18  часа в денонощието. Храната не достига, отоплението е оскъдно. В тази  тежка обстановка Степан намира възможности да подпомага и прехраната на  децата в детските градини. След  войната на 13 януари 1946 г. му се ражда втората дъщеря – Лариса.  Страната е разорена, хората гладуват, няма мляко, отопление, хлябът не е  достатъчен. Поради тази причина вместо да хранят Лариса с мляко от  биберон, са я хранили с трохички от хляб, напоени с вода и увити в  парцал. В следствие на това Людмила и Лариса са много слаби и болнави. А  поради напрегнатата работа по време на войната Степан получава диабет и  го назначават на по-лека длъжност като финансов ревизор, а по-късно се  пенсионира по болест. Семейството решава да се премести при родителите  на Степан, които имат голяма градина и отглеждат пчели. Там Степан се и пенсионира заради напредналата фаза на болестта му и липсата на  лекарства. Връщат се отново в Омск, където Людмила учи математика в  Педагогическия университет “Максим Горки”, а Лариса учи за технически  инженер. След дипломерането си Людмила преподава математика от първия до  последния гимназиален клас. И двете срещат бъдещите си съпрузи чрез  есперантското дружество. След  като и двете дъщери на Степан и Елена се женят в чужбина, те решават да  продадат цялото си имущество в Русия и да се преместят при една от  дъщерите си. Първоначално отиват във Франция, където живеят 4-6 месеца,  но начинът на живот там не им допада. Около 1976 г. идват в България. За  известно време живеят в голямата къща на семейството на Петко, а  по-късно Людмила и Петко им купуват апартамент недалеч от къщата.

Степан  умира през 1986 г., а съпругата му Елена през 2000 г. Въпреки всички  трудности, през които той преминава, успява да остави това, което е  най-важното  - достойни  наследници. Защото времето, в което живееш, не може да се използва като  оправдание за действията ти. Човек може да бъде честен, почтен и  съвестен във всяко едно време, а това как се държи един човек, се  отразява на неговите деца, защото за тях той е един пример в живота.