Солидарна България за Споразумението с ЕС

Споразумение с ЕС 2014-2020

 

Loga_SB_ok 1 krugСлед първите ни коментари по Споразумението /август 2013г./ бяхме поканени в Министерски съвет. Експерти, отговорни за изработването на текста, ни изслушаха любезно, но категорично отказаха да се съобразят с направените бележки.

Отговор на въпроса защо в този дългосрочен договор се залага приватизация, въпреки че министърът на транспорта в медийни изяви твърди, че БДЖ ще остане държавна структура, не получихме. Кои са нетипични за държавата услуги – също. На финала се подписахме в един формуляр, че сме били поканени на консултация. МС има документ, че формално е съгласувало договора с проявилите интерес организации. Че не е даден никакъв отговор на поставените въпроси, явно значение няма.

Въпреки абсолютната формалност на процедурата, на 31 януари 2014г. „Солидарна България“ отново изпрати своите коментари в рамките на поредното обществено обсъждане на договора:

BDZ1)      В Споразумението се предвиждаприватизация на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД и редуциране на жп мрежата. Това е печелившата дейност на държавните железници, с помощта на която може да се поддържа социалната дейност – достъпност на жп превоза за пътници. Железопътният превоз има множество предимства пред всеки друг – в пъти по-нисък риск от ПТП, най-екологичен, най-устойчив и пр. Въпреки многобройните протести, предизборни обещания на правителството в дебати по темата, заявени и в първите месеци на управлението намерения, документът с ЕС предвижда държавата да се отърве от печалбите, които товарните превози гарантират.

Същевременно в Споразумението се предвижда разширяване на дейността на предприятието: развитие на интермодални превози, превоз на товарни автомобили на специализирани вагони и превози на контейнери с железопътен транспорт. Очакват се транзитни товаропотоци от страните на азиатския регион чрез пристанищата Варна и Бургас /стр.38 от Проекта на Споразумение/. В този смисъл абсолютно неразбираеми са усилията на няколко поредни правителства да се откажат от приходите, които секторът носи, а очевидно тези приходи ще се увеличават. Тук не можем да не се запитаме – кой се очаква да приватизира тези печалби и защо за пореден път държавната администрация предава националния интерес.

От друга страна се предвижда намаляване на жп линиите, защото са нерентабилни. Това допълнително ще допринесе за обезлюдяването на регионите. Без достъпен превоз гражданите няма как да продължават да обитават икономически неразвити райони и да работят в други населени места. Намеренията за редуциране на жп мрежата противоречат на заявените цели за подобряване на свързаността и достъпността регионите и свързаната с тях базова инфраструктура /стр.79/. Противоречат и на предвиденото в политиката за развитие на селските райони подобряване на достъпа на основни услуги и инфраструктура /стр.63/.

 

Fondova_borsa2)      Подобно на предишната тема, след първите ни коментари от август 2013г. в частта „Административен капацитет и административна реформа“ намеренията за аутсорсинг на административни дейности към бизнес структури са замъглени, не и премахнати от текста. Приватизацията на държавно управление вече не се обосновава с принципите на „съвременната пазарна икономика“ /чернова на Споразумението ver. 3.1 стр.55/. Но все още се очаква „оптимизиране на публичните рзходи“ /стр.48/ вследствие от прехвърлянето на управлението в частни ръце. Време е да бъдат дадени ясни отговори:

-          Кои дейности държавната администрация смята, че са „нетипични за държавата“? Чии насоки следва така неотклонно и при предишното /дясно/, и при сегашното /ляво?!/ управление?

-          Изпълнителната власт планира да управлява отговорно или да се държи като висш счетоводител, който само насочва данъчни приходи от населението към частни структури?

Ред бизнес дейности се оказаха по-ниско ефективни, когато преминаха в ръцете на частни компании. Примерите с повишаване на цената и влошаване на качеството на стоките и услугите предоставяни от бизнеса са неизброими. Ще напомним за „Софийска вода“ и печално известните частни  електроразпределителни дружества.

Преходът започна с разграждане и разпродаване на безценица, а често само срещу компенсаторни бонове, на печеливши държавни икономически предприятия и цели сектори. Постепенно се отказваме от държавно управление и предоставяне на социални услуги. В последните години дори законопроекти се изготвят от частни и неправителствени организации. Остава да отдадем на концесия Народното събрание и Министерския съвет.

 

3)      Образование и пазар на труда – акцентира се върху нуждата образованието да отговори на потребностите на пазара на труда, „най-вече частния бизнес и високотехнологичните производства“. За да се направят коректни и работещи предвиждания за нужните на частния бизнес служители и работници, е добре да знаем плановете на бизнеса за профила и броя на търсените специалисти в следващите 10 години. Такива не успяхме да намерим в споразумението. Ако специалистите в областта на образованието смятат, че високотехнологичното производство е най-перспективно, би следвало усилията да се насочат към по-високо средно и висше образование с акцент върху компютърните познания, не към професионална подготовка /дуално обучение/.

 

Detski_trud4)      Трябва да се подхожда с голямо внимание към въвеждането на дуалното обучение в България. Не всички професионални училища са подходящи. В голяма част от професионалните училища учат младежи, които продължават да учат след средно образование. За тях дуалното обучение е неподходящо. Единствените подходящи училища са бившите СПТУ, които са запазили профила си. Те обучават ученици с нисък социален произход и без особени амбиции и възможности за продължаване на образованието. Дори в този случай трябва внимателно да се прецени дали в района на училището има подходящи работещи предприятия, които могат да осигурят производствена база за дуалното обучение и са достатъчно големи и стабилни, за да предложат устойчиви работни места. При дуалното обучение не бива да се залага на сектори, които отмират, защото обучените младежи рискуват да се окажат без работа и без необходимия ресурс за продължаващо образование (дуалното обучение прави сериозни компромиси с общообразователната подготовка).

 

5)      Горско стопанство – не е упоменат проблемът с незаконните сечи. Изследванията на WWF дават основание да се смята, че количеството незаконно изсечена дървесина надхвърля официално оповестявания размер на средногодишния добив. Загубите според екоорганизации варират между 50 и 200 млн. лв. През пролетта на 2009 например става дума за изсечени 3-4 млн. куб. метра дървесина. Официални данни липсват, защото българското правителство не разглежда незаконните сечи като проблем. Предвижда се прокарването на пътна инфраструктура през вековни гори в природен парк „Българка”. Не се отчита, че за запазването на биоразнообразието в тези гори трябва да се оставя поне 10% от мъртвата дървесина, която вместо това правителството иска да превръща в биомаса (записано е като приоритет).

 

Останалите бележки ще маркираме накратко:

  • Твърди се, че домакинствата имат „високата склонност към спестяване“ /стр.9/. Макар статистиката да ги причислява към „Домакинства“ увеличените депозити са в размери извън възможностите на доказано обедняващото българско население. Видно от графиката /данни за септември 2013г. на БНБ/ депозитите до 10 000 лв. намаляват, растат тези над 200 000 лв.

Depoziti

 

  • Подчертава се, че основна причина за бедност е „неефективността на социалните трансфери“ /стр.21/. Не липсата на свободни работни места и на производство. При гарантиран минимален доход от 65 лева на човек, плащанията не могат да бъдат разположени по оста „ефективни-неефективни“. От една страна те не могат да създадат работни места, за да бъдат ефективни. От друга държат ползвателите в мизерия. Ако дадем един лев на несретник, не можем да очакваме да се изкачи по социалната стълбица.

 

  • Отбелязан е фактът, че износът е основно на ресурси, не на стоки с висока добавена стойност. Това лишава икономиката ни от приходи, а трудовият пазар от работни места. Явна е неспособността на бизнеса да създава работни места. Реалният сектор, съставен основно от частни компании, не успява да съживи националната икономика, усилията да бъде подпомогнат, всички данъчни и законови реверанси към него, не дадоха така чаканите резултати. Може би по-ефективна мярка би била държавата да си върне овакантеното място в икономическия живот и да създаде работни места.

 

  • Анализът в частта „Селско стопанство“ разкрива господстващата роля на едрите зърнопроизводители, които обаче продължават да получават основната част от субсидиите за сметка на останалите селскостопански производители. Преструктурирането на субсидиите би могло да спомогне за постигането на поставената цел – „диверсифициране на икономиката и създаване на нови работни места в други сектори“ /стр. 29/

 

  • Земеделие – не е обърнато внимание на липсата на поддръжка на голяма част от земеделската водонапоителна мрежа, основна причина за затрудненото напояване на земеделски земи. По-малко бюрократичен подход при контрола на храните би облекчил значително връзката земеделски производител: купувач. Използването на земеделски земи по различно предназначение определено не е потенциал, а по-скоро опасност за развитието на сектора. Продължаване на окрупняването също може да бъде потенциална опасност за концентриране на твърде много собственост в твърде малко земеделски стопани.

 

  • В SWOT анализа, частта „Заплахи“ е отбелязана енергийната зависимост, но не са споменати енергийния дисбаланс, дългосрочните неизгодни договори, пропускане на конкурентни предимства, увеличена енергийна бедност при прилагане на либерализация на енергийния сектор.

 

  • В SWOT анализа, частта „Слаби страни“ е посочен проблемът с „неквалифицираната или неподходящо квалифицирана работна сила за нуждите на бизнеса“. Смятаме, че недостатък е също ниското образование на самия бизнес – според изследване на Българската стопанска камара 80% от работодателите са със средно и по-ниско образование. След като за база се ползват данни на Института за пазарна икономика, вярваме тези също са допустими за цитиране.

 

  • В „Биологично разнообразие и НАТУРА 2000“ не е отразено намерението на управляващите да създадат Национален парк „Българско Черноморие“.
    В зони от Натура 2000 (Средна гора) се разрешават силно замърсяващи дейности, като добив на медна руда (находище „Лиса Могила”) и изграждане на хвостохранилище (Бенковски на „Елаците Мед”). Общият устройствен план на община Царево се приема без ОВОС за национален парк „Странджа”.

 

Аргументирани отговори на така поставените въпроси ще допринесат за разбиране на планираните от страна на управляващите действия или до изчистване на вече направените формулировки и решения. Надяваме се, че нашите коментари ще помогнат за избистряне на националните приоритети и нужните мерки за следващия програмен период.

 

http://solidbul.eu/?p=2257