25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Смешка

България, обществото, преходът, народът, животът ни, е невероятно забавна ненаписана литература.

Целият кабинет наподобяват герои от комедия, отчасти на Стратиев, отчасти на Георги Мишев, пък и на Вазов. Липсва ми като вицепремиер героят на Ицхак Финци от филма „Преброяване на дивите зайци“. Представете си как той отговаря за природната среда и бедствията. Как обяснява на населението какво трябва да се прави и сочи с пръст нагоре: „Това нареждане е лично от премиера!“

Бойко Борисов не е жив човек. Такъв реално не съществува. Той е литературен образ. Не съм съгласен да се сравнява с бай Ганьо. Той не би могъл да попита „тия круши, купувате ли ги“, да си гони килимчето, да издава вестник или да си тъпче джобовете с пасти. ББ е друг герой –  с образованост на равнището на редовия българин, непринуден, уверен, обича да се хвали и да се вайка, без да се смущава си противоречи, но е загрижен, национално амбициран и отговорен. Той е положителният образ в комедия на Стратиев и се харесва на публиката. Дали ще го бият накрая, не зная.

Дянков е нашето момче, изучило се в Америка. Упорит, щукнало му е, че в азбуката ни трябва да има „и“ с точка, както в английския.  Нещо повече – показва как трябва да се изговаря това „и“, като обявява всички несъгласни за необразовани. Иска да бъдат уволнени, защото харчат пари. Извикат ли го обаче в конака, кълчи ръце и вика: „Паша, за тебе не важи. Карай и-то без точка.“

Цветанов  все работи и разрешава поредните заплетени случаи. Той излиза редовно, но винаги внезапно на сцената, оглежда се строго и казва: „Хванахме ги!“ Прави пауза и добавя: „Но това е само началото“. И излиза. Публиката става на крака и ръкопляска.

Земеделският министър обикаля страната в бяла престилка, посещава складове, магазини, училища. Говори благо и усмихнато: „Хубавото дупе е стандартното дупе. За да расте здрава нация, дупето трябва да е обличко и да пълни ръцете.“

Здравната министърка е самоуверена и наистина прилича на  касиерка от вход на панелен блок. На нея не й достигат парите да плати асансьора и прави събрание, на което предлага във връзка с кризата асансьорът да спира през етаж. Малко ще походим, но ще спестим пари, нали?

Министър Трайчо с хубавата си прическа е като склададжия с голям складов опит. Уж не му пука и твърди, че всичко е вързал, но всъщност го е страх от детектива Цветанов.

Божидар Димитров е със самочувствие на слязъл от паметник. Все едно има паметник в центъра на София, където е яхнал кон. Но, случило се и оживял. Нещо повече, станал министър. Той така говори на нацията. С глас на оживял. Обяснява й коя е, защо е. Милва я по главицата. Има лична връзка с Йоан Кръстител. Двамата се познават. Той не се храни, не спи, не пие, не пърди. Но за да си придаде вид, че е жив човек, вика „мама му стара“. Но гафовете му го издават. Те са бронзови. Паметник така греши.

Вежди Рашидов винаги седи на маса и говори като на сътрапезници: „Нема как, въпросите ще решим, ще се разберем като хора, какво ще се караме, пфу, в краен случай ще се преместя на друга маса. Аз да не съм от вчера? А? Имам си дарба. С тия ръце какво съм направил! Е-хе-е-е. Това Париж, Лондон, Токио в краката са ми лежали… Знам, знам и ти си същия. Ние всички сме талантливи, бе братче. Важно е да се уважаваме.“

Волен Сидеров ходи напред-назад с калпак, куртка и ботуши на Ботев четник, но е с наполеонки. За да не се нарани, сабята му е дървена. Вади я и вика: „Възмездие“. Оглежда се свирепо, но това го уморява. Прозява се. Пъха обратно сабята в канията и продължава да върви напред-назад.

Опозицията участва в спектакъла. Тя от време на време изтичва на авансцената и вика с надежда към публиката: „Паднахме в гьола пред вратницата ви, нали ни забелязахте?“…

Журналистите и коментаторите също участват. Те са от двете страни на сцената. Строени са като мажоретки. Стараят се да приковат вниманието към героите и размахват байрачета.

По-голямата част от публиката в салона спи. От будния остатък, по-голямата част чопли семки и пие бира. От останалите едни ръкопляскат, други се смеят, а група от неколцина, водена от Яни Янев, иска да излезе на сцената, но са паднали в трапа на оркестъра. Подскачат, да ги видят, и размахват ръце.