Слово на ректора на СУ проф. Иван Илчев

при откриването на новата академична година 2012 г.

 

Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, драги колеги,

Университетът, ако е добър университет, не може да загърбва големите теми, които вълнуват обществото. Ако се съди по медиите и изявите на политиците, през последната година една от тях са пътищата и магистралите. Та затова днес, макар и съвсем кратко, ще говоря за пътища и магистрали.

Преди малко повече от век американският писател О'Хенри публикува разказа "Пътищата, които си избираме". Вие, млади колеги, които за първи път прекрачвате прага на тази зала и сте се скупчили по стълбището, водещо към нея, сте избрали своя път. Пожелавам ви да го следвате неуморно и да постигнете целите, които сте си поставили. Но не забравяйте - пътищата са много и човек е свободен да промени своя избор.

Наскоро нашият министър каза, че образованието е приключение. Съгласен съм с него. Бих добавил, че да работиш в тази област е и лудост, и мазохизъм.

Ние, вашите преподаватели, май сме луди.

И искаме да ви помогнем.

Пътят, който сте поели, ще ви отведе в държава на духа, която опитваме да направим различна от държавата, в която иначе живеем, държава без чалга, държава, в която уважаваме постиженията на предходниците си и опитваме в рамките на възможностите си да надграждаме над тях.

Не очаквайте университетът да е пътят към богатството, той е път към истината. Винаги ще мержелее в далечината и никога няма да я стигнем.

Преди 1989 г. твърдяха, че принадлежността към работническата класа е по-важна от образованието. Сега внушават, че не образование и интелект са нужни, а хитрост, пресметливост.

Пожелавам ви да не отстъпвате от пътя на интелекта

Английският автор Тери Пратчет, създал "Света на диска" пише за "невидимия университет". Въпреки някои недоброжелатели, университетът, в който поемате своя път, е ясно видим. И не само в България, но и в Европа, и в света.

Поздравявам ви, колеги, защото ставате студенти в единствения, за съжаление, български университет, който присъства достойно в две от най-важните световни класации за висши училища. Който е на първо място сред държавните университети у нас в 22 от двадесет и двете професионални направления, в които обучава и които са обхванати от рейтингите. Който е в горните 3 процента на двадесетте хиляди най-добри университета в света. И пред него няма нито един университет, който да е финансиран по-зле.

Питам в колко важни за обществото ни области сме в горните 3% в света

От вас зависи да влезем в горните 2 процента. Това е пътят, който ни води към Европа 2020. Не случайно нашите възпитаници нямат никакви проблеми да продължават обучението си в най-добрите европейски университети, а нашите доктори да работят в най-престижните европейски и световни изследователски центрове. Само в Съединените щати към 150 възпитаници на Софийския университет са професори в американските университети, в НАСА. Така че небогата България дава своя дял, за да могат богатите Съединени щати да бъдат на първо място по качество на висшето образование в света.

А това, че сте студенти именно в Софийския университет, означава, че сте избрали не просто път, а широка магистрала, която вече век и четвърт свързва България с Европа.

Поздравявам колегите, които работят, за да стане това възможно. Тези, които миналата година добавиха към 26-те млн. лв. държавна субсидия, пряко предвидена за вашето образование, допълнителни 21 млн. лв. от проекти - национални и европейски. Тези, чиито нови спечелени проекти за повече от 11 млн. лв. подписах през изтеклите две седмици. Вярваме, че и правителството ще поеме по този път и ще защити правото да имаме отделна Оперативна програма за образование и наука. Защото само така можем да постигнем интелигентен растеж и общество, здраво стъпило върху знанието. Това е твърдото становище на Академическия съвет на Софийския университет. Това е твърдото становище на БАН. Това е твърдото становище на Съвета на ректорите. Извинете ме за нескромността, но ние отговаряме за образованието и науката в родината ни. Защото усилия, разпилени между различни министерства, ще родят разпилени резултати. Възползвам се от присъствието на министър-председателя тук, за да призова правителството да следва тази магистрала, защото не аз, а Джон Фицджералд Кенеди казва, че най-добрата магистрала към прогреса е образованието.

Ние, обаче, понякога създаваме проблеми на политиците. Като невидимите професори от невидимия университет на Пратчет сме трудно видими за масите. Нашият продукт често не може да се пипне, не може да се снима, не може да се покаже по телевизионните канали. Пред него не реват възторжени тълпи по стадионите.

Това, което създаваме, е трудно да се пипне, но дълго след като изчезват и последните следи от пътищата, построени от римляните, остават плановете на Витрувий, идеите на Цицерон, на Сенека, на св. Августин. И те осветяват пътя на обществото ни напред.

Не очаквайте някой тук да ви кара да учите като в училище - пълнолетни сте и трябва сами да избирате в какво ще инвестирате - в чалга и дискотеки или в интелект. Това, което ще опитаме да ви предложим, е най-доброто от това, което ние самите знаем и умеем.

Не очаквайте преподавателите да ви налеят интелект. "Професорът прилича на земеделец...казва преди век и половина възрожденецът Селимински. - Та както развитието на сеитбата не зависи от желанието на земеделеца, но от почвата, така и приетите идеи се развиват и култивират от желанието на ученика..."

Виновни сме пред вас, млади колеги, защото не ви даваме много примери, които да следвате. И като общество, и като преподаватели.

Убеждават ни, че трябва да търсим само печалбата. Но за университетите голямата печалба е пътят към истината. Само така тласкат напред цялото човечество.

На празник се правят наричания. Та и аз ще го сторя.

Бъдете свободни!

Свободата е заразителна.

Бъдете тревожно свободни, а не спокойно управлявани.

Не вярвайте, когато ви казват, че асансьорите не работят заради петстотинте години турско робство. Не работят заради нас самите. Запретнете ръкави, оправете ги!

Не бъдете черногледи, макар черногледството да е на мода, а вярата в самите нас да минава за отживелица.

Не обръщайте внимание на удобните етикети, които искат да ви натрапят от всички страни, мислете сами.

Не гледайте озъбени света.

Не се оплаквайте, че народът ни е малък, правете каквото можете, хората в него да са повече.

Пътищата ще ви заведат до далечни страни. И по границите ще показвате паспорта си, на който са изобразени знаковите за България културни паметници, които ни създават самочувствието на европейци - Казанлъшката гробница, Свещари, Боянската черква, Рилският манастир. Единственият сред тях, който е от новото време, е зданието на Софийския университет. Същото, което години наред поддържаме от държавната субсидия за вашето обучение и вашите такси, защото средства за него се оказва, че няма. Ще четете във втората по големина и най-голяма научна библиотека у нас, също национален паметник на културата, за която държавата не отпуска нито стотинка. А три години вече, въпреки даденото ни разрешение, ние не вдигаме студентските такси. Защото вярваме, че обществото трябва да полага максимални усилия да създава високообразовано поколение, което ще му се отплати щедро.

Но нека завърша оптимистично с думите, които обикновено изричам на този ден. След години, когато ви питат къде сте учили и вие отговаряте: "В университета", никой няма и да понечи да ви пита в кой университет. Защото за българина Университетът с главна буква е Софийският университет "Св. Климент Охридски", вашият и нашият университет.

Честита ви новата учебна година, в която тържествено ще отбелязваме век и четвърт от началото на строителството на една от най-успешните магистрали на българския дух.