Северозападна България винаги е била пренебрегвана

http://www.focus-news.net/?id=f21679

Пламен Крайски: Северозападна България винаги е била пренебрегвана във всички стратегии на национално ниво

06 юли 2012 | 15:29 | Агенция "Фокус"


Пламен Крайски, създател и почетен председател на сдружение „Кръг "Будител”, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Какви са най-големите проблеми на Северозападна България?

Пламен Крайски: Това, че 20 години никой не обръщаше внимание на този регион, което доведе до ликвидиране на индустрията, ликвидиране на селското стопанство в голям мащаб, оттам обезлюдяването. Получи се така, че този район е най-бедният в Европейския съюз при всички класации, които излязоха напоследък. От район, който е изхранвал България в определени години, сега се превърна в район, който трудно се изхранва, с пустеещи земи и с обезлюдени градове и села, което е жалко. Всички надежди с изграждането на Дунав мост 2 са добри надежди – дано там да се появи някакъв тласък. Но начинът, по който се процедира и това, че по време на изграждането на моста не се помисли за инфраструктурата, се оказа също проблем, защото влизайки от моста, попадаш в едни разбити пътища, които едва ли ще привлекат поток от пътници и товари. Затова хората предпочитат стария Дунав мост при Русе. Румънците също имат интерес и там да се развиват нещата. В тази връзка трябва доста да се направи от българска страна, за да стане районът по-привлекателен – става дума за инвестиции в икономика, в селско стопанство. По отношение на инвестиции в туризма са сложни нещата. Не можеш да развиваш туризъм, без да си положил другите неща, да си създал инфраструктура. Във всички стратегии, които досега успяхме да видим и да прочетем, на национално ниво този район винаги е бил пренебрегван, включително и стратегията за туризма, която ние като сдружение „Кръг Будител” публикувахме в края на 2010 г. Беше създадена работна група в Министерски съвет с областни управители и министри, за да се направи нова стратегия за развитие на района. Досега не сме чули нищо по този въпрос.

Фокус: Изграждането на Дунав мост 2 с какво ще спомогне за развитието на района?

Пламен Крайски: Сам по себе си с нищо, защото не е изградена останалата инфраструктура, не е подобрена жп инфраструктурата. Там трябва да се вложат може би милиарди евро. Пътната мрежа е стара, извехтяла, с дупки. Проходът, който е най-близко до Видин и е един от най-удобните – Петрохан, също е занемарен. Трябва да се търси връзката през Ботевград и магистрала „Хемус”. Всичко това не е направено, така че Дунав мост ще бъде едно бижу на Дунава, на което ще се радваме, но трябват още много години и пари, за да се види реалният ефект от този мост.

Фокус: Каква е безработицата в района и какво може да се предприеме за преодоляване на проблема?

Пламен Крайски: Трябва да се направи преди всичко една стратегия за развитие на трите области, да се види в икономическо отношение какво трябва да се пипне, за да стане по-атрактивен районът за чуждестранни инвеститори. Чувал съм, че има интерес от израелски, от китайски инвеститори в областта на селското стопанство, но това няма да е достатъчно, според нас. Монтана се развива относително добре, Враца по-слабо, докато самият Видин е обезлюдял почти наполовина от това, което е било преди 20 години. За жалост и ГЕРБ се провали. Не е проблемът само на ГЕРБ. Това е период от 20 години, в който никой не е обръщал внимание на този регион. Има шансове, ако се развие и се подпомогне развитието на селското стопанство, ако се развие преработвателната промишленост, която беше развита преди години на базата на продуктите, които се раждаха там. Лом също е един град, който е със замиращи функции, особено след като беше затворен, тъй като пристанището на Лом основно се използваше от „Кремиковци”. До този момент не личи да има особен инвестиционен интерес към това пристанище. Затворени са заводите в Лом, така че положението е много трагично.

Фокус: Взимайки предвид Белоградчишките скали например, възможно ли е в Северозападна България да се печели от туризъм?

Пламен Крайски: Възможно е, но от Белоградчишките скали ще печели само Белоградчик, а Белоградчик не е Северозападна България. Това е една точка, един град, който може да спечели от Белоградчишките скали. Може да се печели и от пещерата „Магурата”. Има един фантастичен обект, който е наблизо до Видин, в Арчар. Това е старата римска крепост Рациария, която е била един огромен град по времето на Римската империя, който също е тотално разрушен, занемарен и е едно място, в което иманярите работят доста добре, доста са активни и продължават да го разрушават. За жалост от страна на Министерството на културата, от страна на Националния археологически институт с музей, включително и от местни власти нямат позиция спрямо този обект, който действително ако продължат разкопките, които са правени преди 30 години там, има шансове да стане не по-малко атрактивен от Созопол, от Варна или от който и да било друг по-голям и известен в момента археологически обект. Явно разпределението на средствата за подобен вид дейност се подчинява на някакви лобистки интереси, така че за Рациария средства няма. Това е един от шансовете. Самият Видин също може да даде много в областта на туризма – и с крепостта „Баба Вида”, и с „Кръстатата казарма”, където по някакъв проект има малко пари, за да се реставрира, да се проучи около нея. Има симпатични и хубави хотели във Видин, има пристанище. Всичко е въпрос на малко стимул от страна на държавата, защото аз познавам много хора във Видин, познавам обществени и неправителствени организации, които са готови и работят с желание, за да извадят града от кризата. Но уви, държавната политика в тази посока е много епизодична. Бяха изнесени от Видин управленски структури, което доведе до допълнително обезлюдяване. Проблемите са много, не могат да се решат бързо и от раз, но за жалост няма и конкретна стратегия, по която да се върви, за да се отстранят постепенно. До този момент виждаме само приказки и пожелания, че до 2014-2015 г. ще почнат да се изграждат и пътища. Дунав мост в момента ще бъде едно много хубаво бижу над Дунава, но дотам.

Фокус: Какво е състоянието на културното наследство на Северозапада?

Пламен Крайски: Имахме една конференция, предизвикана от това, че в Стратегията за туристическо развитие и за развитие на туризма Северозападът въобще отсъстваше, отсъстваха и дунавските градове. Оказа се, че Плевен беше обявен за дунавски град, докато Свищов, Оряхово, Видин, Лом не присъстваха. Европейската култура навлиза в България именно през тези градове и затова това е облик от времето на Възраждането с архитектурата и с всичко останало. Трагично е състоянието. Аз затова ви дадох пример с Рациария, която се разграбва. Там ако влезете в селското магазинче на село Арчар, може да си купите стока с антични монети или древни предмети, намерени в Арчар. Миналата година имаше едни разкопки, при които със средства от дарения се откри една от главните улици на града и октомври месец беше разрушена от иманярите, за да се види какво има под плочите. Районът е пълен с манастири. Той представлява една своеобразна света гора и благодарение на дядо Дометиан, който е видински владика, и неговия помощник дядо Сионий, който е и игумен на Лопушанския манастир, се прави каквото може по отношение на възстановяване и укрепване на манастирите, в които могат да се открият прекрасни неща за краткотраен или по-дълъг туризъм като почивни бази. Уви, средства с необходимия мащаб все още няма, не са насочени и това забавя неговото развитие и го поставя на последно място по приход или на първо място по бедност като регион в ЕС.

Фокус: Има ли интерес от страна на чуждестранни туристи към района?

Пламен Крайски: При положение, че няма какво да видят, го подминават. Във Видин „Баба Вида” има нужда от освежаване. Видин е едно голямо пристанище, което големите круизни кораби подминават за жалост, но има перспектива. Да не обвиняваме само централното управление, но е и въпрос на нюх на местното управление – община Видин, да потърсят нестандартни форми за привличане на туристи, да потърсят всички възможности за трансгранично сътрудничество с Румъния, със Сърбия. Перспектива има, въпросът е на нюх, на желание. За жалост много от умните и способните хора напуснаха региона. Там сигурно има блокове, в които никой не живее. Всички хора са по чужбина и си идват само за летните отпуски.

Фокус: С какво най-много се гордее регионът, с какво се отличава от останалите части на страната?

Пламен Крайски: Предполагам, че болшинството от вашите читатели са млади хора и те не знаят за т.нар. „мазен влак”. Това е видинският влак, който е пътувал от Видин до София. По време на Втората световна война продуктите, които са влизали в София, изхранването на София е идвало с този влак и затова се е наричал „мазният влак”. Там се намира една област с богата земя, където каквото и да се посади, расте. Има достатъчно водни ресурси. Има перспектива по отношение на селското стопанство да се развие доста успешно. Оттам ако има удобни условия, предоставени конкретно за този регион, да се развие преработвателната промишленост. Имаме богато културно наследство, което също с една перспектива трябва да се предложи на туристите, които дойдат – било от България, било от Западна Европа. Откъдето и да дойдат, те ще консумират местните продукти, ще спят в местните хотели, ще видят културното наследство и ще оставят парите си там, което ще доведе до повишаване на благосъстоянието на жителите в този край.

Фокус: Какви са основните дейности на сдружение „Кръг Будител”?

Пламен Крайски: Сдружението е създадено преди шест години с цел закрила и подпомагане проучванията на културното наследство. Поставили сме си като основна цел в различни точки на България да подпомогнем проучванията, да търсим форми за финансиране. Идеите на сдружението ни се изразяват в нашето списание, което излиза четири пъти в годината – списание „Будител”, където в популярен стил български учени представят, социализират своите открития. Списанието се разпространява и у нас, и в чужбина сред българските общности, доколкото имаме възможности да го предоставяме. Провеждаме и сме провеждали редица кръгли маси и конференции в различни точки. Проведохме конференция във Видин, където представихме нашите виждания за развитието на района по отношение на културно-историческото наследство. Участваха местни организации, колеги от Историческия музей. Такава конференция проведохме и в Монтана, където поставихме също проблематиката на област Монтана. Струва ми се, че имаше ефект от тези наши изяви по отношение на това, че все пак обществото доби кураж и някаква надежда, че има шанс да се решат нещата. По отношение на защита на културното наследство нашето убеждение е, че трябва чрез възпитателни мерки да се върви към ограничаване на иманярството, защото колкото е по-зле икономически един регион, толкова по-развито е иманярството. Когато хората имат работа, когато има откъде да печелят, по-рядко рискуват да отидат по нощите и да копаят някъде и да бъдат задържани в тази си дейност. Помагаме в Свищов, където се провежда един ежегоден фестивал за исторически възстановки. Свищов е един пример за това какво отношение трябва да има една община към един античен паметник. Там е римският град Нове. Помагаме на експертно ниво в Ахтопол за изграждане на една колекция с нейната експозиция – история на котката. В общи линии в тази насока е нашата дейност. Сдружението е подкрепено духовно от една плеяда български учени историци и не само историци, а и бизнесмени, журналисти.

Яница ТАНЕВА

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!