21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Свобода или...



Едно от нещата, които никога не съм разбирал, е защо чуждите инвестиции  са толкова важни, та чак определят политиките на държавата.

Не мога да схвана логиката. Нали един инвеститор, като вложи у нас  един лев, ще иска да спечели и да изнесе лев и двадесет, а тук я останат пет стотинки, я не, но е сигурно, че ще останат сътворените боклуци. Ако пък внезапно изнесе производството, защото така е решил и вече се случва, освен боклуци, ще остави и безработни…

Не чуждите инвестиции сами по себе си са важни, а възможността на българските граждани да печелят, да имат доход, който да им позволява прилично да живеят.

Надеждите, че това ще стане, като дойде някой отвън и ни донесе работа и пари, са глупави.

Трябва да се създаде социален ред, при който хората да могат с труд да печелят и да се издържат. А това ще рече държавата да гарантира свободата на инициативата, защитата на придобитата с труд частна собственост и да пази живота, честта и достойнството на човека. Това е основният приоритет на държавната политика, а не чуждите инвестиции.

Тук е борбата с феодализацията на страната. Сенчести групи контролират местната стопанска активност – от изкупуването на млякото и агнетата, до чушките, доматите, черешите, кайсиите, гроздето и пр. Ум да ти зайде. Те определят цените, а не пазарът. Те изнудват и насилват трудовия човек. След бандита идва циганската напаст – да обере и последното от двора на селянина.

Малките магазини? Това е обречена работа. Изяждат ги големите търговски вериги като китове – планктон. Големите притискат производителите с цените, без това да се отразява на крайния потребител, производителите нямат изход – те не са в пазарна обстановка. Големите вериги бяха хванати на калъп. В картел.

Какво става с държавните поръчки и европейските фондове? У нас процъфтява преразпределителният капитализъм. Капиталисти, защото са свързани с властта или са самата власт. Спре ли им се кранчето – гинат. Нужен ни е производителен капитализъм. Да се печели, защото произвежда принадена стойност, а не защото получава субсидии или изпълнява проекти.

Борбата с корупцията, организираната престъпност, монополите и картелите е еднопорядкова. За джоба и често живота на човека, няма голямо значение дали го ограбват с опрян в челото пистолет, дали чиновника-джебчия го е пребъркал или са го изправили до стената с цените на монополиста. Той си остава беден, гладен и изплашен. Той е пред гибел и за това бяга. За да оцелее.

В „Сега” публикуваха статия за възхода на съвместното потребление в САЩ. Появява се нова мрежа на икономическа активност. Човек има кола и започва да я дава под наем. Представяте ли си тази картинка у нас? Аз не. Мутрите освен градините, ще обират находчивите, като вземат имуществото им „под наем”. Иди ги съди. Мутри, адвокати, съдии и прокурори са братя в една ложа…

Защитата на конкуренцията, на пазара, на дребния производител, на собствеността на човека, би следвало да бъде свръхзадачата на правителството. Другото свободният човек ще извърши сам. Той ще измисли начина да печели и да се радва на живота. Оставете човека на мира. Ограничете тези кърлежоподобни банки и други кръвосмучещи паразити.

Бедата не е в либералната идея, а в нейнатао фиктивна реализация. Май не само у нас няма свобода за индивидите, а има свобода за престъпници, финансови спекуланти, клики, корпорации, монополи, картели и чиновници…  Ние сме изправени пред дилемата – „свободни или гинем!“… Време е държавата да си влезе в ролята!..

Щях да забравя – аман от мантрата „чуждите инвестиции”!