25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Саудитското лицемерие


29 август 2013 | 13:11 | „Нешънъл ревю”

„Нешънъл ревю”
Алекс Алексиев

Кралят на Саудитска Арабия - Абдула се намеси решително в обърканото положение в Египет, като обяви своята силна подкрепа за неговите „египетски братя срещу тероризма, покварата и размириците”. И братята, за които говори, не са дългогодишните довереници на Саудитска Арабия от „Мюсюлмански братя”, а техните военни потисници. За да подчертае решаващото естество на промяната, контролираната от държавата преса изведнъж отписа „Мюсюлманското Братство” като „без политическо бъдеще”, в ярък контраст със слабите усилия на Вашингтон да докаже обратното.

Като застава открито на страната на военните и обещава икономическа помощ, саудитският монарх по същество дава картбланш на генерал Сиси и неговите колеги да обявят за извън закона „Мюсюлмански Братство” и по този начин взима позиция, диаметрално противоположна на Турция, и в основата си на последователите на Ердоган в администрацията на Обама. Оттогава генералите остро започнаха да изпълняват обезглавяваща стратегия на преследване и арестуване на членовете на висшето ръководство на „Мюсюлмански братя”.
Разбира се, лесно разбираема е реакцията на Абдула, основаваща се най-вече на неговия инстинкт за самосъхранение. За него трябва да е било много раздразнително да наблюдава лекотата, с която дългогодишни диктатори в региона бяха свалени, изхвърлени от народа си като баласта. Спирайки заразата от по-нататъшно разпространение, дори с цената да захвърли Ихуан под автобуса, трябва да е изглеждало лесно за оправдаване.

Много по-голяма важност, от вероятните директни последици в Близкия Изток, този саудитски обрат може да има за дългосрочните последици за радикалния ислям на Запад и отвъд. Въпреки отегчителната мантра на администрацията на Обама, че нашият враг е „Ал Кайда”, „Мюсюлманското Братство” и неговите саудитски финансови благодетели без съмнение са по-отговорни радикалният ислям да стане доминиращ идиом в мюсюлманската вяра по света. И е малко вероятно, че Западът въобще ще може да се справи с ислямския екстремизъм, ако не проумее тази тревожна реалност.

Един кратък преглед на историята на отношенията между саудитите и „Мюсюлманското Братство” е полезен тука. Основани през 1928 г. „ Братството” се развива като заговорническа и склонна към насилие организация от благочестиви мюсюлмани, но и като такава с широка подкрепа сред населението чрез осигуряването на социални услуги. До 1940 г. движението има над милион членове в Египет и се разпространява и в други арабски държави. След превземането на Египет от военните, под ръководството на Гамал Абдел Насър през 1952 г., Ихуан се радва на кратък период на сътрудничество с правителството, преди да бъде брутално преследвано и в крайна сметка забранено от Насър, който междувременно става довереник на Съветския съюз. Периодът след обявяването им за извън закона през 1954 г., след опит за покушение над Насър, е времето, когато идеологията на Ихуан се появява като водеща идеология в световното ислямистко движение и неговите ръководители сключват стратегически съюз с кралското семейство в Саудитска Арабия.

Този резултат се дължи предимно на работата на Сайед Кутб, водещ идеолог на „Мюсюлманското Братство” и патрон на радикалния ислям до ден-днешен. Вземайки назаем част от работата на друг прочут ислямист, пакистанеца Абдул ала Маудуди, Кутб развива силна ислямистка идеологическа доктрина, базирана на четири главни принципа. Първият е обрисуването на Запада с акцент върху неговата съвременност и демокрация като врагове на исляма и демонизирането му като модерна версия на Джахилия – състояние на невежество и езичество, характеризиращо арабите преди исляма според Корана. За да оцелее ислямската религия, Кутб заявява, че ислямът трябва да победи своя външен враг със всички възможни средства, включително насилие.

Вторият - част от тази западна конспирация срещу исляма, но достатъчно важна отделна категория, са евреите. В своята книга „Нашата борба срещу евреите”, Кутб обвинява евреите, че са измислили атеизма, комунизма и психоанализата. Той обвинява Маркс и Фройд в опит за унищожаване на ислямската вяра и издига антисемитизма до квази-религиозно задължение на мюсюлманите.

Третият - ислямът, е изправен пред страховит враг вътре в общността, защото под гибелното културно влияние на Запада, мюсюлманското общество вече е залитнало към Джахилия – „най-опасната джахилия, която някога е заплашвала нашата вяра”, както Кутб го описва. „Този „вътрешен враг” е олицетворен от мюсюлманските управници, които не са наложили шериата и поради това стават апостати и заслужават съответното наказание.

И най-накрая - историческата задача на възхода на халифата, съветва Кутб, заемайки от Ленин, е не масово движение, а ислямски авангард от тренирани и предани ислямски революционери, готови да умрат в името на исляма. Нещо повече, Кутб пророчески посветява своята работа на „този авангард, който аз смятам за изчакващ действителността да се материализира”.

Появата и разпространението по света на тази, по същество, тоталитарна ислямска доктрина води до появата на множество терористични групировки в Египет и другаде, готови да следват призива на Кутб за насилие. Интересно е да се отбележи, че и Осама Бин Ладен и Айман ал Зауахири са сред повлияните от Кутб, когато са били ученици на по-малкия му брат - Мохамед Кутб, главният тълкувател на творчеството на Кутб в Саудитска Арабия и самият той известен ислямист.

Доктрината на Сайед Кутб печели популярност през 60-те години на миналия век, когато Саудитска Арабия се появява като голям производител на петрол и започва да играе по-голяма роля в Арабския свят и отвъд. Тя започва да придобива тежест и да изнася своята собствена уахабитска версия на исляма, която много прилича на радикалния салафизъм на Ихуан. С това тя намира верен съюзник в „Мюсюлманското Братство”. Пред 50-те и 60-те години на 20 век, хиляди кадри на Ихуан бягат от репресиите на Насър и намират убежище и икономическа помощ в саудитското кралство. Това е началото на здрав съюз между „Мюсюлмански братя” и саудитските петродолари, довел до наблюдаваното днес забележително проникване на радикалния ислям в Европа и Америка.

Висши функционери, на Братството като Саид Рамадан и Камал ел Хелбауи, са способствали за организирането на ключови спонсорирани и финансирани от Саудитска Арабия ислямистки организации-параван, включително Световна мюсюлманска лига (СМЛ) и Световна асамблея на мюсюлманската младеж. Още през 1962-1963 г. активисти на „Мюсюлмански братя” и парите на СМЛ създават клонове на Асоциацията на Студентите Мюсюлмани (МSА) в Германия, Великобритания и САЩ като първи ислямистки авантпостове в западната образователна система. МSА на САЩ и Канада, основана през 1963 г. в Университета на Илинойс, например е първата радикална ислямска организация в Америка и родоначалник на почти всички свързани с уахабитско/Ихуан организации в страната до ден-днешен.

Саудитските усилия за инфилтриране на радикалния ислям в западните общества с помощта на „Мюсюлмански братя” се увеличават значително през 70-те години, когато приходите от петрол на кралството се увеличават почти стократно, след арабското петролно ембарго през 1973 г. Като цяло, данни на Саудитска Арабия показват, че в периода 1973-2002 г. кралството изхарчва над 80 млрд. долара за популяризиране на ислямската активност в немюсюлманския свят. Тази колосална сума е използвана за изграждането в немюсюлманските държави на огромна мрежа на уахабитско/Ихуански институции, включително над 1500 джамии, 150 ислямски центъра, 202 мюсюлмански колежа и 2000 ислямски училища.

И проповядваното в тези институции, както казва крал Абдула, е „тероризъм, поквара и размирици”. Може би затова си струва да си припомним дългосрочната цел на „Мюсюлманското Братство”, описана в една от техните програмни документи: „Ихуан трябва да разбере, че тяхната работа в Америка е вид възвишен джихад за елиминиране и унищожаване на западната цивилизация отвътре и „саботиране” на окаяния й дом със собствените им ръце и ръцете на вярващите, така че тя да бъде елиминирана и божията религия да победи всички останали религии”.
Последните събития в Египет показват без съмнение, че „Мюсюлмански братя” са неспособни да се еволюират в по-благоприятна институция. Въпросът тогава е дали техните саудитски попечители могат да бъдат принудени да ги изоставят навсякъде, не само в Египет. За да стане това, американският президент трябва ясно да покаже на саудитите, че продължаването на подривната дейност на „Мюсюлмански братя” на Запад представлява все по-нарастваща заплаха за самото кралско семейство в Саудитска Арабия. Малко вероятно е това да бъде направено от настоящия президент на САЩ.

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата, отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=f25539