19 юни 2018г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Самият Маестро се съгласи

Ivo Hristov

През есента на 2003г. с оператора Sava Bakalov  се мотаехме безцелно зад Френската академия.

В малка галерия попаднахме на изложба на Дейвид Хамилтън, когато изведнъж пред очите ни се материализира самият Маестро и охотно прие да сподели следобеда с нас.

Вече беше възрастен и низвергнат. В онези години неговите фотографии минаваха за скандални, политкоректността вече изяждаше истината и красотата. Снимките на млади момичета се таксуваха като педофилия, а той дължи реномето си и на тях. Приседнахме в едно кафене и Хамилтън ми даде най-окуражаващите съвети, за да снимам без комплекси. "Разликата между професионалиста и аматьора е, че професионалистът хаби много повече фотолента, нищо повече", каза Маестрото. "Техниката е важна, но не е определяща. Можеш да снимаш шедьовър и с примитивен апарат".

Самият Хамилтън носеше обикновен Полароид и сподели, че от години снима само с него. Показа ми невзрачен кадър на девойка на безлюден плаж. Тя беше като точка на хоризонта. "Сега ще го отпечатам метър на метър и ще стане като импресионистка живопис", каза възторжено Хамилтън.

Разказваше как Рудолф Нуреев изкусно коригирал светлината по лицето си с белите си длани, които ползвал като меки отразители. Докато снимахме Хамилтън, Савата се чудеше как да реди осветление в негово присъствие и накрая реши въобще да не го прави.

Самият Маестро се съгласи, че така ще е най-добре. Снимахме го на мека светлина в кафенето до късния следобед. После тя угасна и си тръгнахме. А днес самият Хамилтън угаснал. Може би се е самоубил. На 83.

Велик и почти забравен.

Мир на праха му.