Ромското малцинство - проблеми с проекция в бъдещето (2009)

 Светла Василева
 
 Те са “другите”, “различните”, “непонятните”, дори “опасните”. Онези, които отбягваме. Онези, от които подсъзнателно малко се страхуваме.
Онези, които като видим близо до себе си инстинктивно хващаме по-здраво чантата или проверяваме портфейла си. Онези, чиито квартали заобикаляме.

Те присъстват в медиите обикновено на страниците с криминалната хроника.
Те са онези, за които мислим в деперсонализирани категории. Те съществуват в масовите представи най-често като крадливи (46.3%), мързеливи (23.4%) и мръсни (15.4%).

Ромите са втората по големина малцинствена група в страната. Според данни от преброяването през 2001 г, те са 370 908, но според експертен модел, базиран на информация на МВР към 2008 г, броят им е около 830 000.

Те са най-младата общност у нас – 2/3 от тях са деца и хора до 30 г., а също и групата с най-висока раждаемост, но и с регистрирана най-висока детска смъртност
Те сключват най-ранните бракове (дори в Европа) – 80% от ромите създават семейство преди навършване на пълнолетие.

Те са и най-необразованата група – по данни на НСИ към 2005 г напълно неграмотни сред пълнолетните роми са 18,1% средно за страната.
Всичко изброено би било единствено и само суха статистика, ако се случваше някъде другаде – в друга държава или в друго време, но уви, не е така! Това са факти тук и сега, които по един или друг начин оказват и ще оказват влияние върху живота на всеки един от нас.

Хроника на предизвестеното "социално изключване"

Тоталитарната държава, макар да провежда активна асимилационна политика, осигури на ромите базова социална сигурност – гарантирана трудова заетост, безплатно образование и здравеопазване. Демокрацията им донесе както етническа свобода , така и предизвикателства, с които те, по ред причини, не бяха и не са готови, а в някаква степен може би и не искат, да се справят.

Бедност, сегрегираност, безработица и неграмотност – това е сякаш омагьосаният социален кръг, в който се върти ромското малцинство. То масово е засегнато от “новата бедност”, която е изключително широкомащабна (обхваща 4/5 от ромите), дълбоко под средните стойности за страната, с растяща продължителност и тенденция да се предаде на поколенията, т.е. да се превърне в наследствена.

Отпадането от пазара на труда, маргинализира, изолира и дистанцира групата. Три четвърти от ромите (2007) живеят сегрегирано в сепарирани квартали – гета: “Филиповци” в София, “Столипиново” и “Шекер махала” в Пловдив, кв. “Надежда” в Сливен, “Кошарника” в Монтана. Има села, в които процентът им е преобладаващ. Битовите условия на живот по тези места са ужасяващи.

Всеки четвърти възрастен е неграмотен, т.е. шансовете му за намиране на работа са минимални.
Всичко изброено, генерира проблеми, които няма как да изолираме или да скрием.

1. Бедността и изолацията са едни от основните социални предпоставки за девиантно поведение – доколкото калкулирането на ползите и нищожните загуби от евентуална криминална проява не действа като стопиращ фактор.

По данни от десет затвора (от 12 в страната без София и Пловдив) 40% от затворниците се самоопределят като роми. Тяхната група е най-податлива на “модерните” престъпления – търговия с избирателен вот (Правец, ноември, 2009 г частични избори), регистриране на фирми фантоми с всички последици от това.

2. Съществуване на “деца без ваканции”. Тези деца са източник на доходи за възрастните. Ежегодно у нас отпадат от училище между 25 000 и 30 000 ученици. Причините са ранни бракове, несправяне с учебния материал, а също и неоправдани разходи за родителите. Ромските деца посещават училище колкото да получат начална грамотност. Образованието не е сред приоритетните ценности, особено когато не виждаш чрез него своето бъдеще на пазара на труда.

3. Сегрегацията на ромското малцинство в действителност е проблем повече за младите, т.к. това влошава възможностите им за обучение и подготовка и за включване в пазара на труда. Те не научават социалните кодове, не могат да общуват с институциите.
Всичко това няма как да не засили недоволството им и безработицата, на която са обречени.
Искаме да признаем или не, ако няма адекватна политика на държавата, ромите са групата, която би могла да предизвика тежки социални проблеми, на които едва ли някой би желал да е свидетел.

Държавната политика към ромите - лутане в лабиринт или в лентата на Мьобиус

Политиката на държавата към ромското малцинство е част от процеса на присъединяване към ЕС. Тя е стимулирана отвън и не е резултат на политическа платформа или вътрешен натиск. Основният проблем, с който се справя е дискриминацията. Финансирането се осъществява от предприсъединителни и хуманитарни източници. Държавата и общините чрез публичните бюджети участват минимално.

Някои кметове обаче, водени неясно от какви мотиви, като екскмета на община Правец, например – Красимир Живков, сега областен на цялата Софийска област, в официално писмо заявява (2007 г), че на територията на общината няма квартали с компактно ромско население, макар в с. Осиковска Лъкавица ромите да са над 50%, в Джурово около 30%, а в общината като цяло да са 7%. В същото време, от регистрирани в страната около 27 000 НПО, в т.ч. и фондации, над 2 000 заявяват, че защитават правата на ромите и въпреки това ефектът е минимален.

Една от основните пречки пред интеграцията на ромите в икономическия живот е съществуващата система на социално подпомагане. При ниската квалификация и ниво на образование, те влизат на пазара на труда при ниски нива на заплащане (под средното). В същото време социалните помощи са базирани на размера на домакинството. При по-висока раждаемост, ромите са облагодетелствани от системата.

Какво се получава в действителност. Системата поощрява поведение на “заучената безпомощност” – “гладни, сме, бедни сме, никой не ни ще на работа”, както и доброволния отказ от труд. Възрастните са демотивирани да работят, защото получават пари от държавата. Раждаемостта се стимулира, а децата се превръщат в източник на доходи.

Очевидно съществуващият модел трябва да бъде променен в няколко посоки:
- обвързване получаването на помощи с полагането на труд (сега се изискват 5 дни в месеца) и посещаване на образователни курсове;

- макар детските добавки да се спират при 5 неизвинени отсъствия на децата, това не важи за помощите по ЗСП;

- лимитиране продължителността на получаването на помощи – през 02.2006 г бе приет срок от 18 месеца, от 07.2008 г е намален на 12 месеца.
Европейската комисия за социални права в свое решение от 18.02.2009 г казва, че спирането на помощите, може да изправи ромите пред риск от загуба на основното си средство за препитание, което на практика означава, че професията “социално слаб” и “безработен” може да стане съвсем реална у нас след 01.01.2011 г и ромите ще са първите, които масово ще я упражняват.

Образователната система не е подготвена да се справи с ограмотяването на ромите поради ред причини. Самото образование има ниска ценност за групата. То е разход за възрастните и ги лишава от доход, докато децата са на училище (вместо на кръстовището да мият стъклата на автомобилите, да просят или да крадат, например).
Едва за 7.5% от ромските деца българският език е майчин и от там идват част от трудностите по усвояване на учебното съдържание, комуникацията в училище и справянето с материала.

Учителите не са готови да работят в мултикултурна среда, още повече да ограмотяват деца билингви. Делегираните бюджети са всичко друго, но не и стимул да се преподава качествено.
Те се интересуват единствено от броя записани деца, но не и от качеството на образователната услуга, от това колко деца завършват и какви знания получават. Въвеждането на система за външно оценяване, вероятно би повлияла в положителна посока.

При положение, че една група наброява над 10% от населението и същата е обхваната от “новата бедност”, масова неграмотност и живее сегрегирано, държавата не може вечно да се прави, че въпросната група не съществува.

Още повече, когато ежегодно застрашително се увеличава броя млади хора от въпросната група, които влизат в икономически активна възраст, драматично неграмотни. Натрупването на проблемите рано или късно води до деструктивен взрив с опасни последици за обществото. Ние седим върху бомба със закъснител и е въпрос на време тя да избухне.

От лабиринта има изход, макар и до него да се достига бавно, след поредица грешни ходове, но от лентата на Мьобиус излизане няма. Политиката на държавата спрямо ромите сякаш е попаднала в лентата. Какво ли следва от това за всеки един от нас?!!

 

Публикувано на 16.12.2009 г. в news.bg  http://news.ibox.bg/material/id_621162909/fpage_0/#clist


--------------------------------------------------------------------------------

Отпадащите роми /изследователски труд/

Проблемите на ромското население в квартал Столипиново /Гергана Демирева/

 

Из архива на Омда:

Национална среща на ромите в София  (март 2000 г.)

До 3000 лв. глоба за чиновници и фирми и временно лишаване от право да се упражнява определен професия или дейност ще може да налага Национална комисия по етническо равенство, избрана от парламента. Това предвижда изготвеният от български правозащитници проект на Закон за етническото равенство. Той бе предложен на кабинета на вчерашната конференция по интегрирането на ромите. В нея участваха представители на над 70 ромски организации, както и правозащитни организации, зам.-министри и представители на ПАСЕ и ООН.

Нищо от предвиденото в приетата преди 1 година Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите не е извършено, бяха единодушни ромските лидери.

Действително има назначени роми  - експерти в МС, социалното и културното министерство, както и в 18 областни администрации. Те обаче нямат достъп до вземането на решения, смятат от ромската организация Проект "Права на човека".

"Не сме доволни, че Иван Костов не изпълни обещанието си да пусне циганите във властта и както преди се опитват да ни залъгват с приказки. Премиерът да не обръща внимание само на Доган, защото ние сме повече от турците", заяви Ангел Рашков, син на цар Киро и лидер на "Свободна България".

"Сроковете, които сме си поставили в програмата, са нереалистични", обясни секретарят на Националния съвет по етническите и демографсикте въпроси към МС Петър Атанасов. Той благодари за предложения от български правозащитници законопроект.

Министър Праматарски изпрати приветствие до срещата, в което признава, че кабинетът е в дълг към ромската общност.