Ромите като „престъпна група”

 

На 26 септември 2010 г. наскоро назначеният министър на вътрешните работи и председател на Националния съвет по етническите и демографските въпроси Цветан Цветанов в интервю пред вестник „24 часа” заяви, говорейки за проблемите на ромите, че „това е среда, която е инкубатор за генериране на престъпност”. На следващия ден на въпрос на вестник „Труд” в Брюксел Цветанов обясни, че анализът на престъпността в България показва, че ромите са зад повечето дребни престъпления, към които, по неговите думи, обществото е най-много чувствително. В това си изявление той, настоявайки на своята теза, каза: „Аз само казвам каква е реалността, тъй като ние се нуждаем да наричаме проблемите с истинските им имена”. Малко по-късно, на въпрос дали изявлението на министър Цветанов е приемливо, говорителят на Европейската комисия Пиа Ахренкилде Хансен отговори с лаконичното „Не!”.

През 2011 г. в навечерието на изборите за президент и общински власти партията „Атака” издаде брошура „Циганската престъпност – опасност за държавата”, която представлява компилация от речи на Волен Сидеров - депутат и ръководител на „Атака”, както и други материали по темата. Това предизвика група неправителствени организации и частни лица да поискаме в писмо до главния прокурор Волен Сидеров да бъде привлечен за тези и други свои изявления към наказателна отговорност и, прилагайки закона, да бъде прекратено съществуването на партия „Атака”.

На 27 февруари тази година прокурорът при Софийска градска прокуратура Н. Христов издаде постановление за отказ да се образува досъдебно производство въз основа на направеното искане. В своето постановление Н. Христов счита, че в цитираната брошура и в другите изказвания на Сидеров „не се съдържат думи, фрази, както и не се споделят възгледи, които по естеството си са антидемократични или пък са годни такива да разпалят расова вражда или омраза или да прераснат в расова дискриминация. Действително – продължава той – по преписката (в цитираната брошура) са приобщени материали, които имат за цел да фокусират вниманието на българския народ към престъпленията, осъществени от малцинствата и в частност ромското население.” (Курсивът е мой.)

Тези дни - на 25 май, радио „Хоризонт” съобщи в своя сутрешен блок за публикуването на годишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати за състоянието на правата на човека в света. Цитиран беше изводът, направен в доклада, че маргинализацията на ромското малцинство продължава да бъде най-неотложният проблем за България в областта на човешките права.

Малко по-късно по радиото беше излъчено интервю на Барбара Чернушакова от Амнести Интернешънъл по повод годишния доклад на тази правозащитна организация. Нека да проследим фрагменти от диалога между Чернушакова и журналистката Ангелина Пискова:

„[…]А. П.: В доклада става дума за антиромски прояви. Наясно ли сте, че в България цели села страдат от ромска престъпност?

Б. Ч.: Ставаше дума за конкретна отговорност на властите по отношение на насилието. Това не трябва да се насочва към определени етнически групи.[…]

Б. Ч.: Когато става дума за криминални деяния, позицията на Амнести е, че властите трябва да разследват всеки престъпен акт индивидуално. Да се говори за ромска престъпност е всъщност дискриминационно, тъй като това фиксира цяла група без да държи индивидуална отговорност, което е основен принцип на наказателното право.

А.П.: Какво бихте казали тогава за организираната ромска престъпност, защото ромите са много добре организирани в това отношение, особено когато нападат хора от български етнос?

Б.Ч.: Аз отново ще възразя срещу определението „ромска престъпност”, защото то е дискриминационно. Когато говорите за престъпни деяния, които може би са организирани групово, тогава властите би трябвало да ги разкрият като такива и това да стане като при всеки справедлив процес.

А.П.: И все пак не смятате ли, че Амнести създава нова форма на расизъм в полза на циганите?

Б.Ч.: Това, което Амнести казва, е, че всеки трябва да бъде защитен от дискриминация, както и че, говорейки за ромска престъпност, се създава усещането за дискриминация, защото поставя на прицел цяла група, което означава да постави на прицел хиляди, които не са били част от криминални действия. […]”

След този урок, преподаден от Барбара Чернушакова, се налага да преговорим за министър Цветанов, за представителя на народа Волен Сидеров, за прокурора Н. Христов, за журналистката Ангелина Пискова и за всички, които мислят като тях, следното (колкото и то да е очевидно):

  1. Да се говори за „ромска (или циганска) престъпност” означава да се приеме, че престъпността е характеристика на цялото ромско малцинство, че престъпността е присъща черта на всеки ром. От друга страна, разбира се, че сред ромите (както и сред българите) има престъпност, която законът трябва да преследва.
  2. Делението на хората на етнически групи, които не са престъпни, и етнически групи, които са престъпни, се основава на идеята за превъзходство на едните над другите. Обявяването за престъпна на цяла една етническа група подбужда дискриминационни нагласи към нея.
  3. Конвенцията за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна, изисква от държавите: да обявят за престъпление всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, всяко подбуждане към расова дискриминация против която и да е раса или група лица от друг цвят или етнически произход; да обявят за незаконни и да забраняват организациите, които подпомагат и подбуждат расова дискриминация; и накрая - да не допускат обществените власти или обществените институции да подпомагат или подбуждат расова дискриминация.

Всичко това има и друга страна. Олигархичните тенденции в управлението, престъпната среда, в която живеем, масовото обедняване, чувството на безперспективност акумулират недоволство, пораждат социален гняв. Налагането на идеята, че ромите са „престъпна група”, пренасочва към тях този гняв, отклонявайки го от истинските виновници за задълбочаването на кризата, обхванала обществото. Така обаче се генерира етническа омраза, а етническата омраза е източник на етнически конфликти.

Това ли искаме?