Рождество на Св. Йоан Кръстител. ЕНЬОВДЕН.

РОЖДЕСТВО НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ. ЕНЬОВДЕН. ЛЕТЕН СВЕТИ ИВАН БИЛКОБЕР - 24 юни.

 

По времето на юдейския цар Ирод живял  свещеник на име Захарий. Веднъж той служел в храма, когато му се явил архангел Гавриил и му казал, че жена му Елисавета ще роди син, който ще се нарича Йоан. Захарий не повярвал и затова архангелът го наказал да мълчи до раждането на детето.

Детето се родило на 24 юни. Родителите и роднините му били много щастливи, а на осмия ден, когато трябвало да му дадат име, Захарий, понеже не можел да говори, написал на една плочка „Името му е Йоан". Архангелът му върнал словото и щастливият баща отново проговорил.

Йоан се родил няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдеите, затова се нарича Предтеча. Той пръв започнал да ги покръства във водите на р. Йордан, за което е наречен Кръстител.

Българите наричат този празник Среди лето, понеже съвпада с лятното слънцестоене. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата, затова се казва, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето играе, трепти и който види това, ще бъде здрав през годината.

Счита се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова рано в зори на този ден е най-масовото им събиране. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосниците ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. За еньовденските треви и цветя тръгват и стари, и млади, главно жени и моми. От набраните билки, между които на първо място еньовче, правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден, Йеремия и Спасовден използват повече за лекуване на добитъка, еньовденските билки са най-вече за хората. С тях се правят и магии за любов и омраза.

Важен елемент е измиването във вода за здраве, което се прави обикновено на река. Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето се е окъпало в нея.

За Еньовден е характерно и грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. То е най-типично на този празник, макар че се прави и на Гергьовден. За предпазване от обиране срещу празника стопанинът сам зажънва своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери жито-мамницата вече обрана.

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се напиване на китки или пръстени по същия начин, както при ладуването.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. Затова и срещу празника иманярите излизат да търсят имане.

На Еньовден празнуват имен ден Йоан, Йоана, Иван, Иванка (както на Ивановден), също и Еньо, Яна и произлезлите от тях имена. Смята се, че в името на този празник са се слели две имена - Йоан и Еньо, както и две култури -християнската и прабългарската. „Ени" е прабългарска дума, която означава „нов ден". Защото в далечното минало предците ни са чествали Нова година тъкмо в тези дни -след най-дългия ден на годината.

--------------------------

Празници и обреди на българина, Парнас, 2003 г.