Родовите празници Светец и Оброк

Едни от най-тачените родови празници в Западна и Северозападна България, съхранени в традиционната култура, са "оброк" и "светец".


Оброк
Според народните вярвания всяка част от селското землище: лозята, нивите и ливадите, имат свой стопанин, сайбия. Той ги закриля от пожари, градушка и наводнения. В знак на благодарност, на този стопанин се принася жертва - курбан, и се устройва празненство с песни и игри. Жертвеното животно – телец, овен или пиле, е закупено от всички селяни, които имат имот в това краище, и се коли на самото оброчно място от най-стария селянин.

Жертвоприношенията в чест на божеството-покровител на родовите имоти се извършват на определени места, обикновено под вековни дървета, а по-късно на тези места са издигани и оброчни кръстове в знак, че това място е свято.

Светец
Обичаят "светец" или "служба" е един от най-тържествените и обичан от всяко семейство празник. Прави му се служба, защото е закрилник на цялото домакинство.

В миналото той се е празнувал в продължение на три дни. На първата вечер присъствали само старейшините на рода. На втория ден слагали трапеза за по-далечни роднини и за всеки, който пожелае да почете задругата. На третия ден присъствали само членовете на задругата. По-късно започва да се празнува само в навечерието на празника.

Всяка къща има непременно поне един светец, в деня на някой от християнските светци – Архангеловден, Петковден, Димитровден, Симеоновден и др. Светецът се наследява от дядото и прадядото и при делба на братята обикновено се задържа от най-стария брат. Останалите братя могат да празнуват на същия светец, но са свободни да си изберат и друг. Не са редки и случаите, когато в едно домакинство се празнуват по двама, трима или повече светци. В тези случаи Архангелов ден се счита за покровител на семейството с всичките му имоти, а другите са "наречени" за отделни членове на семейството по повод избавлението им от болест или други беди.

Особено тържествена част от празника е каненето на гостите.

Най-младата жена от задругата, пременена с най-новите си дрехи, посещава поред всички роднини и ги кани да присъстват на празника, като поднася на всеки бъклица вино, а на най-близките роднини дава и погача.

Гостите донасяли вино или ракия, погача и задължително сушени пиперки и праз лук.

В навечерието на празника – службата на светеца - домакинята омесва колач от "чисто" (пшеничено) брашно и го "шари" с просфорник и различни фигури с форма на венец и цвят, които символизират единството и благополучието на задругата. Едновременно, когато се пече колачът, в котле се вари и "пченица". За празника домакинът ще заколи "бравче" (овца, агне или овен, но никога коза), от което се прави гозбата. Колач, манджа и пшеница са трите задължителни неща на празничната трапеза, която подреждат привечер - преди да започнат да идват поканените гости.

Когато се съберат всички поканени, домакинът или свещеникът прекадяват трапезата и ъглите на стаята с тамян, разпален в домашната кадилница и запалват свещта в паницата с пшеница. След прекадяването на трапезата се разчупва колача и всеки го целува, а след това си взема и от пшеницата, при което се изказват благословии за берекет и здраве в домакинството. Едва тогава се сяда на трапезата и започва угощението, като при първата чаша отново се изказват благословии за домакинството.

Източник:
Разсеченият двор. Делник и празник на българите от Западните покрайнини. (Рекламна дипляна за изложба.) Национален етнографски музей при Българската академия на науките.