Римски императори от българските земи

Автор- Павел Серафимов - Спароток

Римската история е добре документирана. Има обаче едно странно изключение. Стане ли дума за трако-илирийските императори, данните се оказват оскъдни, неясни и трудно достъпни. Явно данните за някои неиталийиски императори са били неудобни някому, затова и след време се “позагубили при преписването”.
Ако тези народи действително бяха изчезнали, това щеше да е много удобно, защото мъртвите не пречат на никого. За сметка на това живите наследници рано или късно ще предявят претенции за своето. Страхът от наследниците на траки и илири става причина за укриване на исторически свидетелства.

Кратък списък на владетели, произлезли от средите на население, което след време ще стане основен елемент в оформянето на държавата България:

МАКСИМИН ТРАКИЕЦЪТ (ок. 173–238)

е първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 година в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът Тракиецът показва ясно към кой етнос е принадлежал този способен войник.

Баща му се казва Мичо, майка му - Абаба. В името си като император е заложил българската година на възкачване "Вер". През тригодишното си управление (235-238) не стъпил нито един път в Рим. Резидирал в Мизия. Българските Възрожденски автори споменават Максимин като "български кесар" (Зографска история).

ГАЛЕРИЙ (250-311)

е роден в тракийско селце в близост до София. Гордеел се е с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. В Именника на българските князе се споменава, че петстотин години преди Аспарух българи са имали царство на север от Дунав, а това е Дакия. Имената на дакийските царе Буребиста и Скорило са обясними на български език.
Страбон споменава, че даки и гети говорят един и същи език, а също и че са роднини с мизите. Същите мизи, които в продължение на хиляда години са отъждествявани със старите българи.

МАКСИМИН ДАЯ (270-313)

е поредният тракиец на римски престол. Името Дая означава дакиец, както обяснява Страбон в книга VII.

ВЕТРАН (300-356)

Ветраний е роден в Мизия, която по негово време се нарича България. Този владетел дори не е благоволил да промени името си, за да е по-приемливо в Рим. Ветран идва от старобългарската дума ветръ – вятър.

 

КОНСТАНЦИЙ І (250-306)

е бащата на Константин Велики. Констанций е роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданици. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.

Const.chlorus02 pushkin.jpg

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ (280-337)

е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики“ Г. Сотиров обясни много добре, че той не е грък или римлянин, а тракиец. Преди битката с Лициний приема Християнството и слага кръст на своите знамена.

Християнството на Константин обаче е било тракийското верую, същото което е изповядвано от гетите и заклеймено след време от гърците като ерес.
Днес обаче те си приписват Константин Велики. Той не може да е грък, защото дядо му е дардан, а дарданите са безспорно тракийско племе. Константин е роден и отраснал в Ниш – тракийски град. Обичал е много София (Сердика).

Юлиан Апостат, който е роднина на Константин споменава, че е от тракийски произход. Ако Константин беше грък нямаше да постави новата столица на империята във Византе – сърцето на Тракия, а в Атина или Спарта.

ЛИЦИНИЙ (263-325)

е роден в Дакия, по времето когато според Именника там са господствали българите. Валерий Лициний е зет, но и съперник на Константин Велики.

ЮЛИАН АПОСТАТ (331-363)

Юлиан Апостат (Отстъпникът) е гонител на християните и прави опит за възвръщане на паганизма. Това завършва с неуспех, но пък точно той спира нашествието на германските племена и спасява Рим.

Юлиан

МАРКИАН (390-457)

За Маркиан се казва, че е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар (гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

КЛАВДИЙ ГОТСКИ (213-270)

е ренегат от Мизия. Известен е с това, че отблъсква нападение на родствениците си гетите, наричани още готи. Затова е наречен Готски.

ЙОВИАН (331-364)

е също с мизийски родители. Известен е предимно с похода си към Персия, а и с възстановяването на Християнството, подтискано и преследвано от някои негови предшественици.

ЛЪВ БЕСЪТ (ВЕСЪТ) - ЛЪВ ТРАКИЕЦА (401-474)

прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гета Аспар.

Leo I Louvre Ma1012 n2.jpg

 

ЮСТИН (450-427)

е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенника си Юстиниан на престола.

Авторът на Зографска история го приема за българин по род.

ЮСТИНИАН ВЕЛИКИ - УПРАВДА (483-565)

е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.

Той възстановява много постройки и крепости в Тракия и дава на траките правото на самостоятелна църква, наречена Първа Юстинияна или Охридска архиепископия.

През 529 г. Юстиниан затваря езическата школа в Атина, т. е. Гърция е била езическа, докато България е християнска.

На изображенията му носи корона в три цвята - бяло, зелено, червено.

 

Българин по род според Зографска история. Босненският епископ Иван Марнавич казва през 1621 г. в резюмето на анонимната биография на Юстиниян I: "Сардика с течение на времето получи днешното си име София от храма на Юстинияна. Пред вратите на казания храм Юстиниян въздигна хубав саркофаг на светейшия мъж Богомил или Домнион."

Трако-илирийските императори достигат до престола благодарение на изключителните си качества като военачалници. Юстиниян пише в Aутентикa: “Tова е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождение в кръвта си.’’

Някои императори от тракийски произход са действали в ущърб на своите сънародници, но за сметка на това други са защитавали интересите на народа, от който произлизат.

Г. Сотиров цитира ромейския историк Кодин, който пише, че Константин Велики построил четири града, а именно Перстлаба, Плискуба, Констанция и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца и Дръстър-Силистра. Понеже освен Констанца (по името на императора) останалите три имат обяснение на български, то явно Константин Велики е искал да се отблагодари на българи.

Много от крепостите, изградени по времето на Юстиниан, също носят български имена. Тулеус( тулъ-колчан), Ракуле (ракла), Дебре (дебри), Водас (вода), Бисдина (бездна), Беледина, Бредас (брести - бродя), Беластура (бела страна).

Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военоначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра ренегат Аеций, наречен още "последният римлянин". Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и печелят уважението и срахопочитанието на противниците си.

Можеше да сме най-уважаваният народ на Европа, ако беше оповестено, че Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че от земите на българите идват хората, ковали древната история.
Лесно можеше да се покаже на цял свят, че не сме татаро-монголи, а наследници на народ, създаващ свои и управляващ дори и чужди империи.

 

http://sibillav.blog.bg/history/2012/02/29/bylgari-na-rimskiia-tron.912626