Републиканската партия - началото

 

Републиканските идеи проникват в българските земи доста преди Освобождението, но първоначално въпросът за републиката не е поставян като актуална политическа задача за бъдещата форма на управление. Това става едва когато Г. С. Раковски формулира концепцията за държавен съюз между румънския, сръбския и българския народи, въз основа на която се разработва идеята за Балканска федерация. Тази идея среща решителната съпротива на балканските монархически дворове, но въпреки това тя се възприема както от българските революционни дейци, така и от тези на другите балкански страни. В основата на тази идея, макар и в неясен вид, стои републиканизмът.

От нашите националреволюционери Васил Левски най-категорично, ясно и недвусмислено поставя въпроса за републиката като бъдеща форма на управление на свободна България. За формирането на тази идея у него вероятно са оказали влияние някои събития от световно значение, на които той е съвременник. Така например, когато Левски поставя началото на революционната си дейност, т.е. по времето, когато посвещава “...себе си на отечеството” да му служи до смърт и да работи “...по народна воля”, в Америка започва Гражданската война между северните и южните щати (1861-1865 г.). В резултат на тази война през 1985 г. се приема 13-ата поправка към Конституцията на Съединените американски щати, с която се забранява робството. Отзвукът от това събитие сред по-издигнатите умове на една поробена държава като България ще да е значителен – първо като факт и второ, че това става в една федерация с републиканска форма на управление, в която при това на власт и инициатор е Републиканската партия.

По времето, когато Васил Левски е започнал изграждането на местни революционни комитети из България, в Европа се подемат движенията Млада Франция, Млада Германия, Млада Русия. Създава се и движение Млада България, чиято делегация посещава видния републиканец Джузепе Мацини в Лондон през юни 1869 г. Определено може да се каже, че създадената и оглавявана от Левски Вътрешна революционна организация е по същество първата у нас републиканска политическа организация.

Но проповядването на републиканските идеи и особено създаването на сдружения на тази основа дълги години е било практически невъзможно.

През 1900 г. в Сливен започва да излиза вестник “Република”, под заглавието на който е написано и на френски, че е орган на българските републиканци. В брой от 13.01.1902 г. е поместена статия, в която се пледира за създаването на една нова партия, в чиято програма да залегне идеалът “републиканство”. “Без републиканството демократизмът е осакатен” – се подчертава в статията. Но до създаване на такава партия не се стига, а на 8.03.1902 г. излиза последният брой на този вестник.

За първи път в България Републиканската партия се създава в София към средата на 1912 г. Партията първоначално е образувана в тесен приятелски кръг, който постепенно е започнал да се разраства. Инициатор и вдъхновител на новата партия е Кръстьо Станчев (1879-1944) – юрист, журналист и обществен деец, който до 1909 г. членувал в БРСДП, след което я напуска. Поддържа тесни връзки с Яне Сандански и ВМРО, а в избухналата Балканска война участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Всъщност войната е причина дейността на партията временно да се преустанови.

След междусъюзническата война членовете на Републиканската партия продължават отново дейността си. Към тях се присъединява и завърналият се наскоро в България Петър Вичев (1884-1933 г.), следвал в Брюксел, където получил научните степени “доктор по юридическите науки” и “лисансие по финанси и политическа икономия”. Обществено-политическите условия в България вече са значително по-благоприятни за пропагандирането на републиканските идеи и разрастването на партията, тъй като вината на цар Фердинанд за националната катастрофа е трудно оспорима.

Във връзка с предстоящите парламентарни избори Временният централен комитет на Републиканската партия решава да започне издаването на партиен вестник с редактор д-р Вичев. Така на 23.10.1913 г. излиза първият брой на нейния орган в. “Република”, на първа страница на който е публикуван “Манифест към българския народ”. В него се прави кратък преглед на международното и вътрешното положение на България след катастрофата, посочва се, че основна вина за нея има монархическият институт и че изходът е само в демократическата република. В този брой са дадени и основните положения от устава на Републиканската партия.

На страниците на в. “Република” се полемизира с останалите партии във връзка с изборите. Прави впечатление, че под острото перо на органа на Републиканската партия попадат не само монархическите партии, но и тези, които повече или по-малко са с републиканска насоченост. Особено критично са републиканците към социалистите.

По отношение на предстоящите на 24.11.1913 г. парламентарни избори в Централния комитет на партията съществуват две мнения. Според едното партията не бива да участва самостоятелно в изборите, а да се дадат всички републикански гласове за социалистите или земеделците, според местните условия. Според другото мнение партията трябва да излезе със  самостоятелна листа  на изборите. След редица спорове надделява второто схващане и два дни преди да изтече срокът за заверка на кандидатските листи централното бюро телеграфически се разпорежда това да стане в 4 окръга – Софийски, Търновски, Шуменски и Старозагорски. По-късно решават да участват и в Плевенски окръг, където изпращат с препоръчано писмо заверено заявление в последния ден. Плевенският окръжен съд обаче отказва да завери кандидатската листа поради изтекъл срок. В Шуменско, където Републиканската партия има  най-големи позиции и разчита на най-голям успех, поради арести и интерниране на местните активисти е пропуснат срокът за заверка на кандидатските листи.

Резултатите от изборите надхвърлят очакванията на партийното ръководство. В Софийски окръг са получени 173 гласа, в Търновски –827, а в Старозагорски – 378. За отбелязване е, че всички тези изборни резултати са получени почти без предизборна агитация поради арести и други репресии спрямо изпратените агитатори.

Изборният успех на Републиканската партия ентусиазира нейните членове, нейното ръководство. На 19 и 20 януари 1914 г. в София се състояла Първата конференция на Републиканската партия. На нея била отчетена досегашната дейност на партията, били приети устав и програма. Според устава републиканската партия се ръководи от местни, околийски и окръжни републикански комитети, Централен републикански комитет, Върховен републикански съвет и Републикански конгрес. В бр. 8 от 6.02.1914 г. във в. “Република” е поместен целият устав и пълните текстове на резолюциите от програмата. Но не са посочени никакви имена от новоизбраното ръководство на партията.

Брой 8 е всъщност последният брой на в. “Република”. Известно е, че неговият редактор д-р П. Вичев през зимата след конференцията е бил арестуван “за обида на царя”, но след около месец е пуснат. След това тй отдава своите сили на Добруджанската организация, във Върховния комитет на която е избран. Колкото до Кръстьо Станчев, в избухналата Първа световна война той вижда възможност за осъществяването на националния идеал за обединение на всички български земи в една държава, за коригиране на мирните договори след Междусъюзническата война.

След Втората световна война група радетели на републиканските идеи, наивно повярвали, че в България Отечественият фронт има за задача и е възстановил демокрацията и политическия плурализъм, решават да създадат партия. За целта те се събират на 6.11.1945 г. в частен дом на ул. “Врабча” 16 (или 18) и учредяват Републиканска партия. Между инициаторите са Никола Семов, Илия Рачев (един от учредителите на днешната Републиканска партия и член на нейния Национален комитет понастоящем), Димитър Грънчаров и др. Реакцията на отечественофронтовската власт обаче не закъснява – тя обвинява Републиканската партия в “проамериканска” политика, нарича членовете й “американски агенти” – обвинения, по това време по-тежки дори от обвинения във фашизъм. Към средата на декември членовете на ръководството на партията са викани поотделно в Областното управление на МВР, където им е наредено “доброволно” да закрият партията. Тъй като те отказват, последвали арести на някои от тях (Семов, Грънчаров и др.), а останалите се укриват в провинцията (Ил. Рачев и др.) – това на практика означава разтуряне на вече започналата да укрепва Републиканска партия.

 

След възстановяването на политическия живот у нас през есента на 1989 г. възникват и три политически формации с определена републиканска насоченост, които, независимо една от друга, решават да излязат пред обществеността под името Републиканска партия.

Едната от тях е част от Демократичния форум (ДФ), създаден на 24.11 1989 г. като обединение на организации и независими граждани с цел демократизация на България. Към края на декември с.г. неговият Инициативен комитет изразява становище, че по независещи от него причини целите на ДФ се осъществяват с по-голям успех от СДС, образуван на 7.12.1989 г., и е излишно, дори вредно за прохождащата демокрация в България да се извършва конкурентна политическа дейност от този етап. В началото на януари 1990 г. ДФ практически преустановява работата си, а по-голямата част от неговия Инициативен комитет (Роберто Станков, Николай Палашев, Ленко Русанов, Зоя Григорова, Светла Цветкова, Мила Младенова и др.), заедно с други членове (Весела Акабалиева и др.), започват дейност по преобразуването му в Републиканска партия.

В края на декември 1989 г. Явор Попов, Иван Сотиров, Иван Иванов, Йордан Арсов и др. започват да събират съмишленици за създаване на Републиканска партия. На 5.01.1990 г. те излизат пред обществеността с програмна декларация от името на новата партия, а от 13.01.1990 г. започват да набират нейни членове в Южния парк.

Почти по същото време арх. Александър Попов (член на ДФ) и проф. Сийка Георгиева сформират кръг симпатизанти на идеята за образуване на Републиканска партия. На 6.01.1990 г. те учредяват Организационен комитет за тази цел с председател арх. Александър Попов, в който влизат още проф. С. Георгиева, доц. Иван Ангелов, Иван Вайсилов, д-р Николай Стоянчев, Любен Крумов, Георги Грънчаров и др.

Първи влизат във връзка помежду си представителите на ДФ-РП и Организационния комитет. Наскоро след това те разбират за съществуването на още една Републиканска партия и на 20.01.1990 г. установяват връзка и с нея. Към тази идея проявяват интерес и отделни граждани, между които Антон Николов, Август Мичев, Ангел Моллов и др. Започват разговори по необходимостта от създаване на единна Републиканска партия, при които се постига съгласие.

Националната учредителна конференция на Републиканската партия е проведена в София на 3.03.1990 г. в кино “П. Берон” от 10.00 ч. След представяне на програмата на партията, приета с аплодисменти, 141 граждани писмено заявяват желанието си да членуват в нея. Към тях следва да се добавят получените предварително заявления от 22 граждани. Така заедно с 26-те члена на Организационния комитет учредители на РП са общо 189 граждани с избирателни права. На тяхното внимание са предложени основните положения на проектоустава, който е приет. Въз основа на него с пълно болшинство е избрано Председателство на Републиканската партия. То ще работи по изграждането и укрепването на териториалните структури на партията и ще подготви първия й конгрес.

Съгласно чл.1 от приетия Устав на партията, Председателството на свое заседание избира Оперативно бюро с председател, организационен секретар и член, отговарящ по финансовите въпроси. Поради напредналото време след конференцията и предстоящо заминаване на арх. Ал. Попов за ГФР, заседанието е отложено за по-късна дата. След завръщането си обаче Ал. Попов се обявява срещу избор на  Оперативно бюро, като се мотивира, че на конференцията се подразбрало, че оперативното ръководство на Организационния комитет ще стане Оперативно бюро на Председателството. В този смисъл всички учредители го приели като председател на Оперативното бюро.

С това схващане са съгласни някои от членовете на Председателството, приближени на Ал. Попов, но по-голямата част искат избора на Оперативното бюро да стане съгласно Устава, като нямат нищо против състава, лансиран от Попов, както и той да бъде негов председател. Най-сетне след продължителни дискусии е насрочено заседание на Председателството. То се състои на 23.02.1990 г. в салона на “Цар Иван Асен ІІ” № 52. Когато в дневния ред е предложено да се включи избор на Оперативно бюро, арх. Ал. Попов заедно с близки съмишленици демонстративно напуска заседанието.

На други ден, 24.02.1990 г. на учредяването на организацията в Перник арх. Попов заедно с проф. Сийка Георгиева и Иван Вайсилов и пред присъстващите граждани и журналисти отправят обидни квалификации.

Поради създалото се нетърпимо положение, на основание чл.17 от устава на партията, по искане на повече от 1/3 от учредителите, е решено незабавно да бъде свикана извънредна национална делегатска конференция, която да разгледа поведението на някои членове на Председателството и по-специално на Ал. Попов и да вземе съответните решения във връзка с това. Тъй като време за отлагане няма, най-късно до 2.03.1990 г. трябва да се заяви участие в Националната конференция на демократичната опозиция. Решено е конференцията да се проведе на 1.03.1990 г. Датата е огласена в пресата.

На 1.03.1990 г. в читалище “Стилян Пешев” въпреки контрасъобщението, че конференция няма да има, се явяват 119 учредители. Доклад изнася Ленко Русанов. Конференцията приема доклада и осъжда авторитарните действия на Ал. Попов, самообявил се за председател на съставеното от него Оперативно бюро. След промени в програмата и устава за председател е избран Ленко Русанов, за зам.-председател – Антон Николов и за секретар – Иван Сотиров. Избран е Национален комитет.

На 9,10 и 11.03.1990 г. в Дома на науката и техниката в Пловдив се провежда Национална конференция на демократичната опозиция, на която Републиканската партия, Новата социалдемократическа партия, Християндемократическата партия и Българският демократичен форум се присъединяват към СДС и формират Обединена демократична опозиция за съвместни политически действия. Развоят на събитията обаче показва, че тогавашното ръководство на СДС е гледало несериозно на това.

След приемането и обнародването на Закона за политическите партии (Държавен вестник бр.29; 1990 г.) на 19.04.1990 г. е регистрирана партията и се вписва под № 22 в отделния регистър на СГС под името “Републиканска партия”. Част от членовете на партията обаче заявяват, че не бива да се участва в изборите, а всичките гласове на партийните членове и симпатизантите на партията да бъдат дадени на СДС. Другата част обаче е на мнение, че в изборите трябва да се участва на всяка цена за придобиване на опит, а колкото до СДС, те сами са пренебрегнали договореностите от Пловдив за Обединена демократична опозиция. Понеже спорът се задълбочава, Националният комитет решава да свика Национална конференция, която да се произнесе по този въпрос.

На 5.05.1990 г. в салона на ул.”Цар Самуил” 38 се провежда извънредна Национална конференция на Републиканската партия. След горещи дискусии се възприема компромисен вариант – партията да участва в изборите само с 6 кандидата за придобиване на изборен опит, а в останалите едномандатни избирателни райони да се гласува с бюлетината на СДС. Взето е решение освен това по пропорционалната система да не се участва и да се гласува единствено със синята бюлетина на СДС.

На 12.05.1990 г. РП открива предизборната борба с първия си самостоятелен митинг, проведен от 17 часа на площад “Демокрация” с мото “Частна собственост – ДА, но с честни пари!” Ораторите осъждат комунизма като учение, БКП (БСП) като партия, виновна за националната катастрофа, както и стремежа й на всяка цена да трансформира политическата си власт в икономическа чрез разкриване на фирми с партийното си имущество. Участие вземат и по един представител на Федерацията на независимите студентски дружества и на КТ “Подкрепа”. Обсъдени и издигнати са следните кандидатури за народни представители в VІІ Велико народно събрание: Илия Рачев Рачев – 175 едномандатен  избирателен район “Средец”, София; Явор Желязков Попов – 185 едномандатен избирателен район “Средец”, София;  Юлиан Иванов Буров – 197 едномандатен избирателен район “Люлин”, София; Пламен Иванов Антов – 177 едномандатен избирателен район “Красно село”, София; Калина Тодорова Папазова – 62 Великотърновски едномандатен избирателен район, и  Никола Георгиев Николов – 128 Силистренски едномандатен избирателен район.

По повод предложението на председателя (президента) за “Споразумение между политическите партии, обществените организации и движения в Народна Република България за ненасилие” Националният комитет в открито писмо до Петър Младенов от 17.05.1990 г. заявява своето отношение по този проблем. Представителите на партията отказват да го подпишат, държейки на принципната позиция на партията по този въпрос – да не се даде възможност чрез такива споразумения на виновниците за националната катастрофа да се измъкнат от отговорност.

Изборният неуспех на опозицията като цяло се отразява твърде отрицателно на партията. Някои от местните ръководства и членове са обхванати от апатия и отчаяние, което води до организационна криза. Към началото на септември действащи структури на партията са останали само в София, Шумен, Габрово, Бургас, Враца и Тетевен. Започва неуморна дейност от страна на националния комитет по възстановяването на организациите и изграждането на нови.

През есента на 1990 г. продължава организационното укрепване на партията. Междувременно Националният координационен съвет на СДС обсъжда кандидатурата на партията за членство на РП. След положителните изказвания на представители на някои от партиите и движенията следва тайно гласуване, при което не се получава необходимото мнозинство.

На 10.12.1990 г. Националният комитет на свое заседание отчита, че партията е преодоляла кризисното положение в организационния си строеж и е укрепнала. Във връзка с това се взема решение за свикване на Национална конференция, на която да се отчете дейността на Националния комитет, да се обсъди политиката на партията в предстоящите избори и избере ново ръководство.

Националната конференция се провежда на 12.01.1991 г. в салона на бул. ”Ген. Скобелев” 46. Отчетният доклад е приет и е дадена добра оценка за работата на Националния комитет. Приети са основните насоки от новата програма на партията, както и нейната политика в предстоящите избори. Избран е Национален комитет с председател Ленко Русанов, зам.-председател – Пламен Антов, и секретар – Иван Сотиров. Избрана е и Национална контролно-ревизионна комисия.

След конференцията продължава дейността по изграждане на партията. Отново са подадени документи за приемането й в СДС като асоцииран член. Разглеждането им става на заседание на НКС на СДС на 4.03.1991 г., на което при тайно гласуване (9 гласа “за”, 2 – “против” и 2 “въздържал се”) Републиканската партия се приема за член на СДС със статут “наблюдател”. Това означава, че нейни представители могат да участват в редовните заседания на НКС с право на съвещателен глас, и че тя постоянно има качеството “съюзник на СДС”.

 

Ленко Русанов