Религия на циганите в Пловдив (2007)

Танцьори
Танцьори
Ром с гъдулка и маймунка
Ром с гъдулка и маймунка
Ромски деца в характерна носия
Ромски деца в характерна носия

Любомира Милева - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008 

 

         

 Цигани е събирателно название на няколко близки етнически групи. Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието на част от циганите (от гръцки асинганос - гадател). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи. Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят - в Южна Европа, Балканите, Югозападна Азия, в части на Латинска Америка и някои щати на САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 млн. души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, Сърбия и Словакия. Говорят ромски език (романо чшиб), най-близко свързан с езиците пенджаби и потохари. Допуска се, че роми произлиза от древната индийска дума „рдоми”, с която са назовани ковачите и музикантите – все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот.

 

 

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От V-VI в. техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни от Средна Азия през V-VI в. и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през VII-VIII в. Според повечето лингвисти след VI в. започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други - персийски, арменски, гръцки. Към VIII в. циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към X в. те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. От Египет през Егейските острови и Гърция през XI в. циганите попадат в Европа, а през XIV в. вече скитат из повечето европейски страни.

  Танцьорка на ромския фестивал

 Настанили се масово на Балканите през XIII-XIV в., а през XIX в. те вече са отколешни съжители на разнородното население, обитаващо европейската част на Османската империя, и въпреки това продължават да заемат най-ниските стъпала на социалната йерархия - и властите, и отделните конфесионални и етнически групи приемат с недоверие циганите. Социалният им статус не зависи от това дали са уседнали или чергари, дали са християни или мюсюлмани. Причините за това положение на циганите могат да се търсят най-вече в непоследователното им религиозно поведение и културата им. Изключително адаптивни, те бързо усвояват езика и някои религиозни ритуали на заобикалящите ги етнически групи, като показват определено предпочитание към религията на доминиращите. Предимно християни до завладяването на полуострова от османците, те скоро приемат религията на завоевателя и през XIX в. броят на циганите-мюсюлмани значително надхвърля този на християните. Вътрешногруповата ендогамия гарантира запазването на собствения език, семейната организация и традиционните занаяти. Практикуваната от тях религия остава в сферата на ритуала и няма връзка с по-високи теологически пластове. В циганската религиозно-обредна система спокойно съжителстват мюсюлмански и християнски празници, но представите им за добро или зло идват от собствените им предмонотеистични митологични и религиозни конструкции. Всичко това е повод за постоянно пренебрежение и санкции от страна на двете монотеистични религии - християнството и исляма.

Още от началото на циганското разселване в Западна Европа (XIV-XV в.) европейците забелязват, че навсякъде циганите държат на правната си автономия, т.е. - да бъдат съдени само от вождовете си и своите закони. На водачите на таборите (войводи, чери-баши) се дава правото да изпълняват и наказанията, понякога потвърждавано даже в грамотите, които са издействали от папи и императори. В някои страни, в т.ч. и сред уседналите цигани на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешере. Жалбите до мешерето обикновено са за побегнали булки или обезщетения, но се вземат решения и по проблеми от неправен характер - актуални въпроси от циганския живот, също за  поведението в конкретна политическа ситуация. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги по конкретен повод. Мястото в мешерето не е наследствено, а заслужено чрез репутация на рода и конкретния човек, като понякога - ако спорът е между хора от различни групи - може да се поканят съдии от трета, незаинтересована в случая общност. Не всички цигански групи признават мешерето. В България това са племенните общности на калдерашите. Според закона в България институцията мешере не съществува, въпреки че наличието й е факт и че през 1997 г. е учредено Върховно ромско мешере.

 Според най-разпространената версия, в България циганите идват през XI-XII в. през Византия. Някои автори обаче приемат, че в началото на IX в. в Тракия са се заселили атцигани заедно с павликяните от Мала Азия. Въпросът за етническите и религиозни специфики е твърде съществен и заслужава много задълбочено изследване. Събитията през последното десетилетие показват, че съвременните етноси имат сложна бисоциална природа, в която се съчетават обективните етнодиференциращи признаци (език, религия, екзистенциални ценности, константни черти на националния характер и др.) и съответната йерархия и интензивност на съпреживяната обща етническа идентичност и солидарност между хората от различните групи.

Етническата и религиозната композиция на българските граждани са качествени демографски показатели с огромно значение за националната сигурност на страната. Това е така, защото най-често етническата и религиозната принадлежност са основната предпоставка за духовната спойка, за културно-историческото, икономическото, политическото и духовното единство между гражданите. В развитите западни общества единението на хората отдавна вече е постигнато не върху основата на етническото деление на хората, а на базата на осъзнатия и възприет от техните граждани демократичен правно-политически конституционен ред. Справката с историята показва, че след Освобождението на България от турско робство, българският етнос съставлява основното ядро и определя облика на етнонационалната българска държава, която включва всички български граждани, независимо от техния етнически произход. В рамките на държавата отделните етнически групи стават неделима съставна част от българската нация.

В наше време на територията на България живеят повече от 30 обособени етнически общности. Сред тях най-големи са тези на българите, турците и ромите. Съвременната българска нация е хомогенна, защото  статистиката сочи, че към последното преброяване от 2001 г. българското население съставлява 83,6% (6 661 000) души. Следват групите – турци 9,4% (758 000 души) и ромите 4,7% (370 908 души). Тази цифра се нуждае от анализ. Според Европейския център за правата на ромите за 1998 г. те са 892 000. Разликата между двете цифри има обяснение, защото циганите в България са три групи - калдераши, йерлии и рудари. Циганските групи са феномен, непознат за другите етноси в Европа. Имат много голяма приспособимост. В Европа живеят представители на различни групи от тази общност – мануши; житани; кало; романичели, рома и др. В България по-голямата част от циганите са от групата рома. Значителен процент от циганите въобще не се определят към никой етнос и затова съществува разлика в данните. Циганите на Балканите бързо и лесно сменят религиите си. Склонни са да се включват за малки облаги в различни секти. Тяхната философия е  „бог е един, само че на турски се нарича Аллах, на български и румънски е Бог, а на цигански - Давала”. Впечатляващо е периферното етническо самосъзнание, проявление на което е публичното деклариране на друга нециганска принадлежност - турска, българска.


 Ромска сватба

 

Третата по численост етническа общност у нас е циганската или както се възприема в най-ново време да се назовава това население - ромската. Сложната историческа съдба на циганите и вековните взаимодейстия и контакти с инородното население стават причина за обособяването на три основни групи цигани - „български” и „влашки”, изповядващи  християнството, които ползват като първи или втори език българския или пък влашкия диалект, и „цигани-мохамедани”, някои от тях говорещи на турски език.

За разлика от техните събратя в Западна Европа и по-специално във Франция, където циганите имат свои градове, то в нашата страна изцяло цигански селища няма. Днес 53,7% от циганите в България живеят в градовете, а селското население е по-малката част. За разлика от българската и турската общност циганите са относително равномерно географски разпределени. В България циганските общности се делят на различни групи и подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга. Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променяни в хода на индивидуалния жизнен цикъл, в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени и уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание.

Пловдив е на първо място в България по разнообразие на религиите и етносите. При преброяването през 1885 г. етническото разпределение е както следва: 45% българи; 25% гърци; 21% турци; 6% евреи; 3% арменци. Днес естествено преобладава българският етнос, а други големи етнически групи са арменци, евреи, гърци, турци, цигани и др. Истинският брой на циганите в Пловдив е много относителен, тъй като естественият прираст сред ромското население е висок. Предполага се, че наброяват около 80 000 души или 20% от населението  на Града на тепетата. За разлика от другите по-малки общности в града като арменците, евреите, турците и гърците, които живеят разпръснато, циганите са съсредоточени в четири махали, където представляват почти 100% от населението. Това са кварталите Столипиново; Шекер махала; Хаджи Хасан махала и Арман махала. 

Както навсякъде из България, така и в Пловдив циганите свързват своето етническо самосъзнание в тясна връзка с груповото си деление и историческата им съдба. Самосъзнанието при ромите напомня много ситуацията с религията и езика им. При възможност да избират – при смяна на местоживеене, при натиск от страна на държавата - те демонстративно се обявяват за членове на най-престижната според тях народност. Това показва стремежът им да повишат обществения си статут. Основното, което оприличава етнокултурните особености на различните цигански групи, е механизмът им за бърза адаптация към религиозните традиции. Когато става въпрос за религията на циганите, те се разделят на цигани-християни и цигани-мюсюлмани. Но независимо коя религия изповядват, циганите като цяло възприемат елементите на празнично-обредния живот на българите, но и на мюсюлманите. В зависимост от това каква религия изповядват ромите, се определя и тяхната обредна и празнична система, свързана със съответната религия. Така християнският празник Васильовден е преминал при ромите като Банго Васил. Сред големите празници на ромите-християни се нареждат Гергьовден през май и Голяма Богородица през август. Ромите-мюсюлмани празнуват Байрямите и се родеят с турския етнос и културни традиции. Независимо от факта коя религия изповядват ромите - християнство или ислям, те ще си останат верни най-вече на техните вярвания като ендогамията им, единни и общи представи за живота, единство в ценностните ориентации, единни морални принципи.